9 9 Р Е Ш Е Н И Е № 63 София, 27 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Капка Костова дело № 27 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдените И. С. И. и П. К. П. за възобновяване на внохд № 94/12 г. на Окръжния съд – гр.Габрово. Осъденият И. в саморъчно изготвеното искане оспорва извода на редовните съдебни инстанции относно авторството на инкриминираното деяние в негово лице. В представеното пред ВКС, по реда на чл. 426, във връзка с чл. 351, ал. 3 от НПК, допълнение, се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК и се претендира оправдаване по повдигнатото обвинение. Осъденият И. не участва лично в касационното производство, редовно призован чрез неговата майка и законен представител С. С.. Представлява се от назначената за служебен защитник адвокат М. Т., която поддържа искането за възобновяване на делото. Осъденият П. твърди в искането си, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и нарушение на закона, поради което иска оправдаване. Пред ВКС молителят П. не участва лично, редовно призован, като е заявил нежелание да присъства в производството по делото. Защитникът му – адвокат М. К., назначена на основание чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържа искането за възобновяване на делото, като претендира връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Частният обвинител и граждански ищец К. И. К., редовно призован, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за възобновяване на делото. За да се произнесе, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 415/11 г., Севлиевският районен съд (СРС) признал П. К. П., И. С. И. и В. С. И. за виновни в това, че на 18. 02. 2011 г., в [населено място], [община], в съучастие като съизвършители, причинили на К. И. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на орбиталната и ябълчната кост в дясно, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия К. с насилие, а И. И. и В. И. са били непълнолетни, но разбирали свойството и значението на извършеното и могли да ръководят постъпките си, поради което ги осъдил, както следва: подс. П., на основание чл.132, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 129, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, на четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; подсъдимите И. И. и В. И., за престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, на основание чл. 78а, ал. 6, във връзка с ал. 1 НК, СРС освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „обществено порицание”, което да бъде оповестено чрез Общинско радио - Севлиево. Съдът оправдал тримата подсъдими по първоначално предявеното им обвинение по чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, а за подсъдимите И. И. и В. И. – и във връзка и с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Със същата присъда тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на пострадалия К. К. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18. 02. 2011г. до окончателното й изплащане, като гражданският иск до предявения размер от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл по разноските, държавната такса и веществените доказателства. С решение по внохд № 4/12 г., Окръжният съд - [населено място], отменил посочената присъда и върнал делото на СРС за ново разглеждане. Въззивното производство било инициирано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец, насочени към осъждане на подсъдимите по първоначално предявеното им обвинение, а последната - и към увеличаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. С присъда по нохд № 103/12 г., СРС осъдил тримата подсъдими за престъпление по чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, както следва: подс. П., при условията на чл. 54 НК – на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; подсъдимите И. И. и В. И., при условията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – първият на 4 месеца лишаване от свобода, а вторият на 6 месеца лишаване от свобода, за двамата с отлагане изпълнението на наказанията за срокове от по две години, считано от влизане на присъдата в сила. СРС ангажирал гражданската отговорност на подсъдимите, като осъдил П., В. И. и И. И., последният действащ със съгласието на своята майка С. И. С., да заплатят на пострадалия К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите – 18. 02. 2011г., до окончателното й изплащане, като гражданският иск до предявения размер от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по разноските по делото, държавната такса и веществените доказателства. С решение № 121 от 28.09.2012 г., по внохд № 94/12 г., образувано по обща жалба на тримата подсъдими и по жалба на частния обвинител и граждански ищец, Габровският окръжен съд (ГОС) потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка по делото, ВКС, първо наказателно отделение, установи: Исканията на осъдените И. И. и П. за възобновяване на делото са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. 1. Не се установява наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, визирани в разпоредбата на чл. 102 от НПК, са изяснени изцяло и по начина, указан в чл. 14, ал. 1 от НПК – обективно, всестранно и пълно. За това решаващият съд е събрал множество доказателства от различни по вид доказателствени източници – писмени, гласни и веществени, непосредствено и чрез приобщаване на други по реда на чл.281 от НПК (в различни негови хипотези), а именно: обясненията на подсъдимите П. и И. И., показанията на свидетелите К. К. и Т. Т., дадени от тях пред първия състав на СРС, в хода на нохд № 415/11 г., показанията на св.Т. Т., депозирани от него в хода на досъдебното производство пред разследващия орган и пред съдия. В тази посока, за изясняване на въпросите по чл. 144, ал. 2, т. т. 2 - 4 от НПК (относно характера на телесните повреди на св. К. К. и подс. В. И., възможността на непълнолетните подсъдими И. И. и В. И. да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, състоянието на тримата осъдени към момента на извършване на инкриминираното деяние, свързано с наличието или не на физиологичен афект), решаващият съд е приел редица съдебни експертизи – съдебно - медицински, психиатрични, психологични, някои от тях комплексни. Въззивният съд, осъществявайки възложената му от закона проверка, ясно и недвусмислено е заявил отсъствието на основания за критично отношение към дейността на първата инстанция. ВКС изцяло се солидаризира със съображенията на ГОС за това. Гореизложените констатации са относими най-напред за дейността на СРС, а после и за тази на ГОС. Отделно от това, правилно ГОС е оценил мотивите на присъдата като съответни на изискванията на чл. 305 от НПК. В тях се съдържат множество съображения по оценката на доказателствената съвкупност и отделните й елементи, които дават основание за следните изводи: СРС ясно е очертал доказателствената основа на изводите по фактите, които е приел за установени по несъмнен и категоричен начин; нито едно от доказателствата не е игнорирано или оценено неадекватно на обективното му значение; противоречивите доказателства, за които стана дума, са анализирани детайлно не само относно вътрешната им издържаност, но и във връзка с останалите доказателства, като са посочени основанията, поради които съдът е отказал доверие на част от обясненията на тримата подсъдими, както и тези, които са предопределили възприемането за достоверни на показанията на пострадалия К. и на свидетелите Т. Т., С. С., Н. Н., Н. И., Т. И., В. К., И. И.. Заключенията по приетите по делото експертизи, неоспорени от страните, правилно са кредитирани от СРС, тъй като са пълни, ясни и обосновани, респ. няма основания за съмнение в тяхната правилност. Извършената от ГОС въззивна проверка е съответна на изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, а мотивите на решението - на чл. 339, ал. 2 от НПК. В тях е даден отговор на възраженията, поставени на вниманието на ГОС, като са посочени основанията, поради които същите са отхвърлени като неоснователни. Възражението на молителя П. относно бурканите, намерени на пода, непосредствено под прозореца, послужил за входно място в магазина, отразени в протокола за оглед и придружаващия го албум, не държи сметка за това, че субективната му преценка няма как да промени обективните находки, отразени в посочените писмени доказателства. Що се отнася до акцента, който и двамата молители поставят на показанията на св. Т., ВКС намира за необходимо да отбележи, че на същите се придава значение, каквото те обективно нямат за изхода на делото. По-важно е това, че показанията на пострадалия са подкрепени в тяхната конкретика от всички останали събрани по делото доказателства, дори от част от обясненията на подсъдимите. А тъкмо тези показания най-добре очертават поведението на всеки един от последните. Казаното дотук очертава липсата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, при която фактите, приети за установени от ГОС, няма как да бъдат подменени от настоящата инстанция. 2. Не се установява неправилно приложение на закона, респ. наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В рамките на фактическите положения, приети за установени от съда по същество, се съдържат констатации относно поведението на всеки един от осъдените, които са предопределили и извода относно авторството на деянието в тяхно лице, при съучастие като съизвършители. ВКС изцяло споделя съображенията относно общия умисъл на осъдените П., И. И. и В. И., при обективирания от тях различен каузален принос към постигане на целения вредоносен резултат. 3. Не е налице и отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Най-напред следва да се каже, че от данните по делото не се установяват предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Наложените на осъдените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такива са справедливи. По отношение на непълнолетните подсъдими са съобразени изискванията на чл. 60 НК, като наложените им наказания в размер близък до предвидения в закона минимум, способстват превъзпитанието и подготвянето им за общественополезен труд. Осъждането на подс. П. по нохд № 122/91 г. се обхваща от чл. 86, ал. 1, т. 1 от НПК. Останалите две осъждания - по нохд № 263/97г. и нохд № 189/98г., очертават отсъствието на условията по чл. 88а, ал. 2 от НК и това е така, защото: данните относно времето на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, определено по първото от посочените дела и приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, е през периода от 12. 07. 2000 г. до 03. 04. 2001 г. До извършване на деянието, предмет на разглеждане по настоящето дело, не са изтекли визираните в посочената норма срокове, поради което правилно е отказано приложението на института на условното осъждане. 4. Оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданската си част. Всички обстоятелства от значение за размера на присъденото в полза на пострадалия обезщетение, са съобразени от съда адекватно на обективното им значение, като определеното такова по размер изпълва съдържанието за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Водим от изложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените И. С. И. и П. К. П. за възобновяване на внохд № 94/12 г. на Окръжния съд – гр.Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.