Р Е Ш Е Н И Е № 122

гр. София, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова

при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3624 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 290 - 294 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 147/ 09.07.2018 г. по гр.д. № 8/ 2018 г., с което Великотърновски апелативен съд, потвърждавайки решение № 215/ 31.10.2017 г. по гр.д. № 33/ 2017 г. на Габровски окръжен съд, е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД на Н. М. К.-К. срещу кооперация „Взаимоспомагателна земеделска и кредитна асоциация на частни стопани – Съгласие-96“ за недействителност на учредяването на ипотека с вписания договор по н.а. № 274/ 22.12.2000 г.
Касационното обжалване е допуснато служебно, при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение по въпроса: Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск за несъществуване на ипотечното право на лицето, учредило ипотека върху свой имот за чуждо задължение, срещу обезпечения кредитор, осъществява ли абсолютна процесуална пречка по предявения иск на същото лице срещу обезпечения кредитор за недействителност на учредената ипотека (по иска по чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД)?
По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за несъществуването на ипотечното право, който е бил предявен срещу кредитора от лицето, учредило ипотека върху своя вещ, не допуска същото лице да предяви нов иск срещу кредитора за недействителност на учредената ипотека. Влязлото в сила решение разрешава със сила на пресъдено нещо и този въпрос. Чл. 299, ал. 1 ГПК не допуска съдът да го пререшава, а повторно заведеното дело следва да се прекрати.
Лицето, което е учредило ипотека върху своя вещ, не е длъжник на кредитора. Съдържанието на ипотечното право го задължава обаче да понесе принудителното изпълнение, а предоставя възможност на кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта от принудителната й продажба, а и от доходите на вещта (чл. 173 ЗЗД). Издаденият изпълнителен лист срещу длъжника има действие и срещу третото лице, дори когато то не фигурира в изпълнителния лист, стига принудителното изпълнение да е насочено срещу ипотекираната вещ (чл. 429, ал. 3 ГПК, а преди – чл. 326, ал. 3 ГПК (отм.) и т. 2 от ТР № 4/ 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/ 2017 г. ОСГТК на ВКС). Следователно правният му интерес от отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право произтича от учредителния акт – от ипотечния договор или от акта, за който законът предвижда да учредява ипотека (чл. 168 ЗЗД). Когато за вземането на кредитора е издаден и изпълнителен лист, правният му интерес се потвърждава от предвиденото в чл. 429, ал. 3 ГПК, а преди – в чл. 326, ал. 3 ГПК (отм.)).
Обективното ни материално право предоставя на това лице възможността да обоснове правния интерес от предявения отрицателен установителен иск с възражения, които осуетяват възникването на ипотечното право (напр. да твърди недействителност на учредената ипотека при основанията по чл. 170 ЗЗД или да твърди, че не е собственикът на вещта към учредяването на ипотеката), но и с възраженията, с които разполага главният длъжник – чл. 151 ЗЗД. В процеса то е длъжно да изчерпи всичките свои възражения, че ипотечното право не е възниквало или е било погасено, а ответникът (кредиторът) е длъжен да докаже съществуването на отричаното ипотечно право. Ищецът не може да предяви пропуснатите свои възражения по-късно с нов иск. Те се преклудират от силата на пресъдено нещо, с която ще бъде установено несъществуването на ипотечното право към деня на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора, отхвърлила предявения отрицателен установителен иск (аргумент от чл. 439, ал. 2 ГПК, а преди чл. 255 ГПК (отм.)). Такова влязло в сила решение не допуска третото лице да предяви нов иск за недействителност на учредената ипотека.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира въззивното решение за недопустимо. Съображенията са следните:
Искът по настоящото дело е обоснован с твърденията, че ищецът Н. М. К. – К. и И. М. К. (трето за процеса лице) са учредили ипотека върху свой съсобствен имот в обезпечение на вземане на ответника Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани“ срещу М. Видов К. (друго трето за процеса лице), но във вписания договор по н.а. № 274/ 22.12.2000 г. за учредяване на ипотеката има неизвестност за личността на длъжника, на обезпеченото вземане и за размера на сумата по ипотеката (чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД).
С решение № 291/ 05.07.2007 г. по гр. д. № 558/ 2006 г., с което е било потвърдено решение № 216/ 13.02.2006 г. по гр.д. № 1605/ 2004 г. на Великотърновски районен съд, Великотърновски окръжен съд е отхвърлил иска на Н. М. К. – К. (ищец по настоящото дело) срещу Кооперацията (ответник по настоящото дело) и М. Видов К. (срещу длъжника) за несъществуване на ипотечното право по договора по н.а. № 274/ 22.12.2000 г. Това въззивно решение е било обжалвано и е оставено в сила с решение № 643/ 05.10.2009 г. по гр.д. № 6184/ 2007 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.
След датата 28.05.2007 г., когато е приключило съдебното дирене пред последната инстанция, разгледала и отхвърлила с влязлото в сила решение предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право, ищцата Н. М. К. – К. не може да предяви с нов иск възраженията си за недействителност на учредената ипотека с договора по н.а. № 274/ 22.12.2000 г. Дори да не ги е заявила по предходното дело, те са преклудирани от силата на пресъдено нещо (арг. от чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният иск с правна квалификация чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД е недопустим. Чл. 299, ал. 1 ГПК не допуска съдът да пререшава разрешеният спор. Касационната инстанция е длъжна да обезсили въззивното и първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото – чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. чл. 299, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника по делото разноски. Те възлизат на общата сума лв.
При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 147/ 09.07.2018 г. по гр.д. № 8/ 2018 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение № 215/ 31.10.2017 г. по гр.д. № 33/ 2017 г. на Великотърновски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правна квалификация чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД, предявен от Н. М. К. – К. ЕГН [ЕГН] срещу кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани“ ЕИК[ЕИК], за недействителност на ипотеката, учредена с договор по н.а. № 274/ 22.12.2000 г.
ОСЪЖДА Н. М. К. – К. да заплати на кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани“ на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 6 740 лв. – разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.