О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 05.07.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 1945/2021 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Медеко Трейдинг“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 159 от 19.03.2021 г. по в.т.д. № 2328/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 2685 от 29.04.2020 г. по гр.д. № 9833/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-11 състав. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. Ж. Ж. иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата от 71 875.63 лв., представляваща обезщетение за вреди, нанесени от ответника, в качеството му на управител на дружеството, в периода от 01.01.2011 г. до 30.09.2011 г., изразяващи се в получаване на парични средства от банковите сметки на дружеството, без да бъдат използвани за дейността на дружеството и без да са отчетени или върнати, поради извършено съдебно прихващане с вземане на П. Ж. срещу „Медеко Трейдинг“ ЕООД по чл.125, ал.3 ТЗ за сумата от 71 875.63 лв.- част от общия размер на вземането от 372 500 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, с който е уважено възражение на ответника за прихващане между претендираното от ищеца вземане с вземане на ответника по чл.125, ал.3 ТЗ. Касационният жалбоподател сочи, че апелативният съд е потвърдил допуснатото съдебно прихващане за сумата от 372 500 лв., без да съобрази защитата на ответника, което съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса. Твърди още, че възражения за прихващане на ответника са били уважени и по други искови производства пред СГС и САС. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение, с присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 и предл. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1. Доколко съдът е обвързан от разпоредбата на чл.6 ГПК по отношение на размера на искането на страната за съдебно прихващане; 2. „Какъв следва да е размерът на съдебното прихващане на две насрещни задължения, в случаите, когато едното вземане е със СПН по отношение на частичния иск, а за разликата над предявената част на същото вземане, няма заведен иск. Съдебното прихващане до размера на заведения и присъден със СПН частичен иск ли следва да е, или за целия размер на вземането“; 3. „Било ли е ликвидно и изискуемо процесното вземане на ответника към момента на извършеното с него прихващане в размер на 372 500 лв. и необходимо ли е било вземането да е било безспорно“; 4. „Когато компенсацията се извършва със съдебно решение, с кой размер на вземането тя следва да бъде извършена – с целия му размер или само с размера, за който е поискано прихващане“ и 5. „Необходимо ли е вземането, с което се извършва извънсъдебно прихващане, да е безспорно“. Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснован с: ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС; решение по гр.д. № 262/2010 г., II г.о., решение по гр.д. № 5666/2013 г., III г.о. и решение по гр.д. № 1063/2001 г., IV г.о.
От ответника по касационната жалба П. Ж. Ж., чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и касационните оплаквания. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, не са налице основания за допускането й до касационно разглеждане по същество.
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявеното от ответника правопогасяващо възражение за прихващане. Възражението е заявено с отговора на исковата молба като евентуално, в размер, съвпадащ с този, който се претендира от ищцовото дружество, като ответникът, от който се търси имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди по реда на чл.145 ТЗ, изрично е уточнил, че сумата от 71 875.63 лв. /предмет на възражението/ съставлява част от равностойността на дружествения му дял към 06.01.2012 г. В такава насока е и докладът по делото. Решаващият състав не се е произнасял по ненадлежно въведено възражение за съдебно прихващане, нито по размер на насрещното вземане, надхвърлящ този, посочен в отговора по чл.131 ГПК. Липсва формирана правна воля в смисъла, твърдян от касатора, а именно – за произнасяне по насрещно вземане за сумата от 372 500 лв. Що се отнася до мотивите към въззивното решение, в частта, с която са обсъдени аналогични доводи на търговското дружество – въззивник / стр.4 и стр.5/ то те съдържат само отговор на релевираните с въззивната жалба оплаквания, но не и произнасяне по целия размер на насрещното вземане, определен от проведената пред СГС икономическа експертиза.
Не е налице и поддържаното от касационния жалбоподател самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, тъй като от съдържанието на въззивния съдебен акт не може да се изведе извод за допуснато грубо нарушаване на правилата на формалната логика, което да е довело до явна необоснованост, или за превратно прилагане на правна норма.
Формулираните от касатора първи, четвърти и част от втория въпрос са относими към поддържаната вероятна недопустимост на въззивното решение и по него са важими вече изложените по-горе съображения.Тези въпроси обективират и поддържаната от касатора неточна интерпретация на мотивите към атакувания съдебен акт, с които решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е отговорил на всички поддържани доводи и възражения, вкл. и на доводите, касаещи други висящи искови производства между страните.
Третият и петият въпрос не са обуславящи за изхода на делото и в този смисъл, не съответстват на изискванията на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С атакуваното решение съдът не се е произнесъл по материалноправно изявление за компенсиране и затова изобщо не е обсъждал визираните в чл.103, ал.1 ЗЗД предпоставки за извънсъдебно прихващане - дали се касае за насрещни изискуеми и ликвидни вземания.
Поради неустановяване на основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по допълнителните предпоставки за допускане на обжалването, втората от които е и бланкетна.
Предвид изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на сторени разноски в размер на 600 лв. е основателно и доказано с приложен към отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 19.03.2021 г. по в.т.д. № 2328/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА „Медеко Трейдинг“ ЕООД да заплати на П. Ж. Ж. сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |