4 Р Е Ш Е Н И Е № 7 С. 04.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 3029/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1018 от 17.10.2013г., постановено по настоящото дело № 3029/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК ІІ възз. с-в, № 87 от 25.02.2013г. по в.гр.д. № 125/2013г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд, № 992 от 30.11.2012г. по гр.д. № 2473/2012г., с което са отхвърлени предявените от И. Б. К. срещу Регионална дирекция по горите [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 74 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос приложими ли са разпоредбите на чл. 70 и 71 КТ при изменение на трудовото правоотношение от длъжността „горски стражар” по чл. 34 ЗГ /отм./ в „главен специалист-горски инспектор” по чл. 198 ЗГ. Ответникът по касация Регионална дирекция по горите [населено място] в представеното писмено становище моли въззивното решение да се остави в сила. Претендира разноските по делото. По поставения въпрос ВКС намира следното: Клаузата срок за изпитване може да се включи в трудовия договор когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа – чл. 70, ал. 5 КТ. При преценка дали работата е една и съща правнорелевантна е трудовата функция в съществените й задължения, а не наименованието на длъжността. Когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение не трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо. Съгласно чл. 32 ЗГ /отм./ горските стражари са служители на регионалните дирекции по горите. Трудовата функция на горския стражар е уредена детайлно в чл. 34 от същия закон и включва освен задължения по охрана на горите и защитените територии, също и контролни функции като: проверка на всички документи за сеч, паша, лов и риболов и за другите ползвания от горите /чл. 34, ал. 1, т. 3/; право да спират превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти, за проверка на техния произход /т. 6/; да съставят актове за констатирани нарушения на този закон по реда на ЗАНН /т. 9/; да задържат вещите – предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване /т. 10/; принудително отвеждат нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР /т. 13/; имат правата и задълженията по чл. 72, ал. 1, т.1-3 ЗМВР/; упражняват контрол върху работата на горските надзиратели и служителите на Д. и Д. /т. 15/. Трудовите задължения на горския инспектор са уредени в чл. 197 и чл. 200 ЗГ и включват аналогични за изброените по-горе задължения – право да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход /чл. 197, т. 3/; да задържат вещите – предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване /т. 4/; имат право да изискват документи и да получават информация, необходима за изпълнение на контролните им функции /т. 2/; съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон /т. 13/; отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР /чл. 200, ал. 1, т. 1/; имат правата и задълженията по чл. 72, ал. 1, т.1 и 2 ЗМВР относно използване на физическа сила и помощни средства /чл. 200, ал. 1, т. 2/. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли предявените от И. Б. К. срещу Регионална дирекция по горите [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 74 КТ въззивният съд е приел, че допълнителното споразумение по чл. 119 КТ с уговорен срок за изпитване по чл. 70 КТ, е за длъжност, която е различна от изпълняваната до този момент от ищеца. Според закона за горите /отм./ горските стражари са служители на Регионалната дирекция по горите /Р./ и длъжностните им функции са очертани в чл. 34 и сл. ЗГ /отм./, възпроизведени в длъжностната характеристика. Според сега действащия закон за горите – чл. 198, непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се извършва от горски инспектори – служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури. Освен това се създават държавни предприятия, чиито териториални поделения са Д. и Д., чийто предмет на дейност е очертан в чл. 165 ЗГ. Съпоставени, дейностите, които е осъществявала „подвижна горска стража” по отменения ЗГ с тези на главния специалист-горски инспектор по новия ЗГ, налагат извода, че при дейностите на „подвижна горска стража” се акцентира основно на опазването и охраната на горите и земите от горския фонд, докато функциите на горския инспектор са единствено и само контролни. С приемането на новия закон за горите е постигнато преструктуриране на сектора и обособяване от една страна на държавна горска администрация с контролни функции в лицето на И., а от друга страна създаване на държавни горски предприятия, които осъществяват стопанската дейност в отрасъла, включително и дейността по опазване на горите. Въз основа на изложеното съдът е приел, че длъжността „главен специалист – горски инспектор” е нова длъжност, с нови по значение, характер и естество трудови функции, които са единствено контролни и нямат нищо общо с функциите по охрана и опазване на горски територии, изпълнявани от горския стражар. Поради това липсва пречка по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ за сключване на допълнително споразумение за новата длъжност с изпитателен срок. В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. К. оспорва изводите на съда за съществено различие в трудовите функции на двете длъжности. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е акцентирал основно на структурните изменения в сектора, а не на съществените трудови задължения на двете длъжности, които са определящи за прилагането на чл. 70 КТ. Видно от представените по делото длъжностни характеристики длъжността „горски стражар” включва детайлно изброени в 30 точки трудови задължения, включващи и контролните функции, посочени в 12-те точки на длъжностната характеристика на „главен специалист – горски инспектор”. Изброените по-горе трудови задължения на длъжностите„горски стражар” по чл. 34 ЗГ /отм./ и „главен специалист-горски инспектор” по чл. 198 ЗГ, /част от които са и напълно идентично формулирани/ и липсата на други съществени нови трудови задължения на длъжността „горски инспектор”, навеждат на извода, че в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ при преназначаването на ищеца след извършените структурни промени в сектора, е включен срок за изпитване. Поради това и на основание чл. 74, ал. 1, вр. ал. 4 КТ клаузата за срок за изпитване в допълнителните споразумения № 47/03.01.2012г. е недействителна, а прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и предявените от И. К. искове по чл. 344, ал. 1-3 КТ и по чл. 74 КТ да се уважат. Полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение преди уволнението е в размер на 602 лв., видно от представения фиш за заплата, а оставането му без работа през шестмесечния срок след уволнението е установено с извършената от първоинстанционния съд констатация по трудовата книжка. На ищеца следва да се присъдят и разноските по делото за трите инстанции в размер на 860 лв. съобразно представения списък на разноските. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК ІІ възз. с-в, № 87 от 25.02.2013г. по в.гр.д. № 125/2013г. и потвърденото с него решение на Пазарджишкия районен съд, № 992 от 30.11.2012г. по гр.д. № 2473/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата „във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ” в двете допълнителни споразумения № 47/03.01.2012г., сключени между страните по делото. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. Б. К. от [населено място], извършено със заповед № 16/18.04.2012г. на директора на Регионална дирекция по горите [населено място] на основание чл. 71, ал. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА И. Б. К. на предишната работа „главен специалист горски инспектор” район В., в Регионална дирекция по горите [населено място]. ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите [населено място] да заплати на И. Б. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата 3612 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа, ведно със законната лихва от предявяването на иска 08.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и 860 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: