О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123 Гр. София, 03 декември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 1165/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на адв. Т. Г., защитник на подс. М. Б. П., против разпореждане от 16. 11. 2018 год. по в. н. о. х. д. № 24/2018 год. на Апелативен специализиран съд, с което е върната касационната жалба на защитника против определение по чл. 270 от НПК. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането и е направено искане за отмяната му. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от НПК, предвиждаща възможност за инстанционен контрол на определението, с което е разгледано искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, като по този начин подс. Б. е бил лишен от възможността ефективно да защити правата си. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото със задължителни указания по приложение на закона. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна, тъй като чл. 346 от НПК не предвижда възможност за касационен съдебен контрол на определенията по чл. 270 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: С определение от 09. 11. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 24/2018 год., Апелативният специализиран наказателен съд е оставил без уважение молбата на подс. М. Б. П. за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Срещу така постановения съдебен акт, намиращ правното си основание в чл. 270, ал. 1 от НПК, е подадена жалба до Върховен касационен съд от защитника на подсъдимия. Същата е върната с разпореждане на съдията-докладчик от 16. 1. 2018 год. като недопустима. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект, а разгледана по същество е неоснователна. Защитата се позовава на разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от НПК, която безспорно предвижда възможност за съдебен контрол на определенията по ал. 1 и 2 по реда на глава двадесет и втора от НПК. Цитираната правна норма обаче не може да бъде разглеждана изолирано, сама за себе си. Тя следва да бъде обсъждана в контекста на производството, в което е решен въпросът за мярката за неотклонение. Когато първата инстанция се е произнесла по реда на чл. 270 от НПК, определението ѝ безусловно подлежи на въззивен съдебен контрол. Различно е положението, когато искането за изменение на мярката за неотклонение е направено пред второстепенния съд и той е постановил определение по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК. И в тази хипотеза окръжният и апелативният съд остават въззивна инстанция и преценката за допустимост на касационния контрол на постановеното от тях определение по мярката за неотклонение се извършва съобразно чл. 346 от НПК, който изчерпателно изброява актовете, подлежащи на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК. Макар в т. 3 и 4 законодателят да е предвидил възможност за касационно обжалване не само на нови присъди и на решения, но и на определения на въззивния съд, сред тях не попада това по чл. 270, ал. 1 от НПК. То не е постановено по реда на чл. 306 от НПК в случаите на нова присъда, нито прекратява, прегражда или спира пътя на наказателното производство. Наред с това не е налице и препращане към разпоредбите на глава двадесет и втора от НПК. В същото време, тъй като въпросът за мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство съгласно изричното предписание на чл. 270, ал. 1 от НПК, не може разумно да се поддържа, че подсъдимият е бил лишен от ефективно средство за защита. С оглед изложеното атакуваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 16. 11. 2018 год. по в. н. о. х. д. № 24/2018 год. на Апелативен специализиран съд, с което е върната касационната жалба на защитника против определение по чл. 270 от НПК. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.