9 Р Е Ш Е Н И Е № 214/2013 [населено място] , 29,05,2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 992 / 2012 год., за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1083 / 22.06.2012 год. по т.д.№ 4446 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение - 5 състав , с което е отменено решение № 842 / 2010 год. по описа на СГС, ТО , VІ – 2 състав , в частта , в която е отхвърлен предявеният от [фирма] против касатора иск с правно основание чл.229 КЗ - за заплащане застрахователно обезщетение от 26 064,70 лева , по договор, сключен със застрахователна полица № 070074000028 / 12.07.2007 год., с покрит риск „ Отговорност на международния автомобилен превозвач „ и вместо това е осъдена [фирма] да заплати на [фирма] обезщетение в посочения размер . Касаторът оспорва правилността на решението с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.229 КЗ вр. с чл.224 ал.1 КЗ , както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че съдът е постановил решение без главно и пълно доказване от ищеца, носещ доказателствената тежест, настъпването на застрахователния риск – обстоятелствата при които е настъпило ПТП, причинната връзка между увредата на товара и произшествието,основанието за ангажиране отговорността на превозвача за същото / вината /. В обосноваване допускането на съществено процесуално нарушение оспорва възприемането от въззивния съд на представената по делото частна по характер експертиза - експертен доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш. „ , изготвен по възлагане на чуждестранен застраховател по имуществена застраховка на товара - като годно доказателствено средство,с материална доказателствена сила относно съдържанието и размера на претърпяната при превоза щета. Оспорва правилността на извода за липса на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Считайки приложими към уредбата на отговорността на застрахователя общите принципи на правото и общите разпоредби относно договорната отговорност,касаторът намира,че неизпълнение задължението за уведомяване, поето със сключването на договора , за период повече от 2,5 години от настъпване на застрахователното събитие, е толкова съществена в продължителността си забава , че съставлява основание за освобождаване от задължението му / макар да не сочи на кой принцип или конкретна обща норма на договорното право основава твърдението си /.Алтернативно е оспорил дължимостта на лихви върху присъденото обезщетение за вреди на превозвания товар, за период преди уведомяването му от превозвача [фирма], на основание чл. 223 ал.2 вр. с чл.224 ал.1 КЗ, както и отговорността за възмездяване присъдените с решението постановено спрямо превозвача съдебни разноски , на основание чл. 223 ал.4 КЗ . Ответната страна – [фирма] - оспорва основателността на касационната жалба . Счита въззивното решение за правилно , тъй като ответникът не е оспорил изрично приетата по делото частна оценителска експертиза,но дори да не би била съобразена доказателствената й сила на това основание, размерът на щетата следва да се приеме установен със самото съдебно решение,постановено в съдебен процес пред чуждестранен съд, по предявен срещу превозвача иск на застрахователя по имуществена „ карго„ застраховка в полза на купувача на превозваната стока,упражняващ суброгационното си право след изплащане на дължимо застрахователно обезщетение за увредения товар.Счита размера установим и от платежното нареждане за изплатено от превозвача обезщетение, в полза на платилия обезщетение на получателя на увредения товар чуждестранен застраховател,упражнил суброгационното си право спрямо превозвача в преждепосоченото съдебно производство. Ответната страна счита, че доколкото не би се приел за доказан с гореизброените доказателствени средства, размерът на претенцията е следвало да бъде служебно установен, на основание чл.162 ГПК. Поддържа правилността на изводите на въззивния съд относно липсата на основание за изключване отговорността на застрахователя , както и относно неоснователността на възражението за погасителна давност. С определение № 699 / 06.08.2013 год. по настоящото дело , касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за доказателствената сила на частната експертиза в процеса / доколкото не е установена,съгласно закона по местосъставянето му,характеристиката на официален документ на експертния доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш. „ / . Прието е,че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 190 / 18.12.2009 год. по т.д. № 364 / 2009 год. на ВКС , ІІ т.о. . Касационното обжалване по т.д.№ 364 / 2009 год. е допуснато по процесуалноправния въпрос „ за включването на заключението на вещо лице / видно от мотивите на съдебното решение се касае именно за включване заключението на частна електротехническа експертиза / в доказателствения материал по делото „, имплицитно включващ отговор за доказателствената стойност на самата частна съдебнотехническа експертиза. Настоящият състав споделя дадения в решението отговор,че частната експертиза не съставлява годно доказателствено средство и за да се позове съдът на експертно заключение по разрешения в същата въпрос, изискващ специални знания, следва да допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно събере същата, като доказателство в рамките на исковото производство.Отговорът е предпоставен от принципа за публичност и непосредственост, въведен с чл. 11 ГПК във връзка с чл. 195 ГПК и чл. 200 ГПК.По мнение на настоящия състав , частната експертиза би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Липсата на оспорване е релевантна само по отношение на годни доказателствени средства. Дори и при съгласие на страните, обаче,с оглед избягване на симулативност в процеса, съдът и в съответствие с чл. 202 ГПК би могъл да откаже да я цени. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос , като съобрази доводите на страните и в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК,Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира следното : Предявен е иск с правно основание чл.229 КЗ, за възстановяване от ответника,в полза на ищеца, на основание сключен помежду им договор за застраховка по риска „ Отговорност на международен автомобилен превозвач„,заплатеното от ищеца обезщетение,в полза на застрахователно дружество по имуществена застраховка ,сключена в полза на собственика на превозвания и увреден , по вина на лице, отговорност за чиито действия, в качеството на работодател носи ищцовото дружество, товар, предвид заплатено от това чуждестранно застрахователно дружество обезщетение за увредата на товара, в полза на застрахования му получател по превозния договор. Заплащането е извършено на основание влязло в сила решение на турски съд,по предявен от чуждестранното застрахователно дружество срещу [фирма] иск, като ищецът твърди, че не е бил призоваван и не е участвал в процеса,респ. ответното дружество – ЗК [фирма] не е било конституирано като страна,нито уведомено за същия. Ищецът се позовава на незабавно уведомяване на застрахователя към момента на узнаване за постановеното решение и заплащане на обезщетението – 18.02.2010 год.,с молба вх.№ 2766/23.03.2010 год..С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с неконкретизираното възражение за липса на правен интерес,поради погасяването му по давност ,последващо уточнено като възражение за противопоставима от страна на превозвача,на основание чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки,кратка едногодишна давност,както и с довода, че съгласно Общите условия /ОУ/ към сключения застрахователен договор,но и съгласно действащата нормативна уредба,е налице хипотеза на „изключен риск „, допълнително уточнявайки ,че следва да се съобразят „изключенията в клаузите на въпросната застраховка „, в ясния смисъл на съобразяване договорени между страните изключения за заплащане на застрахователно обезщетение / основания за отказ за плащането му /.Изрично е оспорен размера на претенцията,с оглед обема на застрахования и увреден товар и неговата действителна стойност и предвид наличие на алтернативна застраховка, неконкретизирана и недоказана. Въззивният съд е възприел съдържанието на отговора на ответника еднозначно - като относим единствено към уговорените „ изключени рискове „ в чл.2 от ОУ,макар конкретна хипотеза на изключен риск по смисъла на тази разпоредба да не е наведена , нито възможна такава да е изводима от обстоятелствата по делото.Доколкото ,обаче, въззивникът не се е позовал на процесуално нарушение на първоинстанционния съд - разглеждане и мотивиране решението с невъведен състезателно в производството довод на ответника - застраховател, основан на клаузата на чл.16 вр. с чл.10 от приложимите ОУ, въззивният съд е счел,че следва да се произнесе по същество по правилността на извода за наличието на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , съгласно същите разпоредби. Приел е , че със завеждането на щета № 07110070045 по застрахователна полица № 07007110118 / по застраховка „ Каско „ /, за обезщетяване вреди претърпени от влекача с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца , застрахователят е узнал единствено факта за настъпването на ПТП от 03.09.2007 год. с участието както на влекача, така и на ремарке с рег. [рег.номер на МПС] / превозвалото увредения товар /, но не и относно обстоятелства за претърпяна увреда на товара на ремаркето,който извод следва да бъде споделен като правилен и обоснован.Неправилно, обаче, е приел ,че ищецът е знаел за увредата,предвид приемо - предавателен протокол от 04.09.2007год.на Митническа дирекция Халкалъ,Република Турция ,за предаване увредената стока на митнически склад,макар [фирма] да не е страна, подписала същия.Обосновавайки извод за неуведомяване на застрахователя,в съответствие с чл.10 от ОУ по застраховка „ Отговорност на международен автомобилен превозвач„, въззивният съд е отрекъл наличие на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото чл.16 от ОУ не въвежда подобна санкция при неуведомяване за щета.Съгласно чл.16 от ОУ застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение в две хипотези: 1 / ако във връзка с отговорността, покрита по тази застраховка, застрахованият е сключил спогодба за обезщетение и / или уреждане на претенция без съгласие на застрахователя и 2 / ако не е бил уведомен за започване на съдебен или арбитражен процес срещу застрахования. Досежно наличието на втората хипотеза въззивното решение не съдържа мотиви, поради формалното отсъствие на свързан със същата довод, предвид решаващите мотиви на първоинстанционното решение. Доколкото ответникът е въвел като основание за отказ всички визирани в ОУ хипотези , въззивният съд е дължал мотиви и по това основание . Размерът на присъденото от въззивния съд обезщетение е обоснован изцяло с представения по делото експертен доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш.„, изготвен по възлагане на чуждестранния застраховател,в качеството му на частна експертиза от сертифицирани за тази дейност лица .Изрично е посочена характеристиката му на частен документ, „доколкото не е известно да се ползва с доказателствена сила на официален документ в мястото,където е съставен „, както и че притежава материална доказателствена сила,по отношение размера на щетата, предвид съдържащите се в него, неизгодни за самия ищец изводи , относно наличие на причинна връзка между ПТП по вина на ищеца и обезщетената вреда. Решението е неправилно,постановено в противоречие с материалния закон – чл.223 ал.4 КЗ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - позоваване на негодно доказателствено средство в процеса - чл.195 ал.1 вр. с чл.11 ГПК. Съдът неправилно е кредитирал представения експертен доклад на С. Е. Х. Л.. Ш. ,с характеристиката на частна съдебна експертиза, като годно доказателствено средство , предвид съдържащи се в същия неизгодни за ползващата го ищцова страна изявления / относно отговорността й за настъпването на ПТП и претърпяната увреда на превозвания товар ,в причинна връзка със същото / . От една страна – досежно определяне действителният размер на вредата - експертният доклад е диспозитивен по характер документ и не предполага приложимост на изключението за материална доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни, за ползващата се от същия страна , твърдения . При това изключението предпоставя идентичност на неизгодния факт, предмет на изявление в частния свидетелстващ документ,обосноваващ по изключение ползването му с материална доказателствена сила в процеса и факта, който и на това основание би бил съобразим като установен в процеса.Не такъв е настоящият случай , в който съдът обосновава материалната доказателствена сила на документа с неизгодния факт на твърдяна от експертите установима причинна връзка между причиненото от служител на ищеца ПТП и увредата на превозвания товар / което при това не е изявление за факт, а извод, за който същите лица не разполагат със съответна удостоверителна компетентност /,а в съдебното производство ползва документа в частта му по установения конкретен размер на вредата.В съответствие и с отговора на поставения процесуален въпрос,неправилен и в противоречие с чл.195 ал.1 вр. чл.11 ГПК е извода на въззивния съд, че следва да приеме за установен размера на действително дължимото от застрахования превозвач обезщетение, на основание коментирания експертен доклад. Съгласно чл.224 ал.1 КЗ застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването / а според приложимите към договора ОУ – в 14 дневен срок – чл.10 / да съобщи на застрахователя обстоятелствата , които биха могли да доведат до възникване на гражданската му отговорност. Няма спор, че такова уведомяване ищецът не е предприел, като е останало недоказано твърдението му, че не е бил надлежно призован и изобщо не е узнал за образуваното по иск на застрахователя по имуществена застраховка на получателя на пострадалия товар съдебно производство в Република Турция.Макар отрицателен по характеристиката си,този факт,ползващ единствено ищеца и обективно установим с доказателства / пълната, вкл. документи удостоверяващи предприето призоваване,съдебна преписка , респ. официално удостоверена цялост на представената по делото преписка / е изцяло в тежест на същия. Следователно, налице е и недоказано от ищеца изпълнение на задължението на застрахования по смисъла на чл.16 т.2 от ОУ и чл.224 ал.2 КЗ - за уведомяване застрахователя за водения процес,респ. привличането му като страна в процеса, доколкото запрета за това му конституиране,съгласно приложимото процесуално право , не е доказана. Отговорът на ответника следва да се възприема в действително вложения смисъл - на противопоставяне основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно клаузите на чл.16 ОУ , както и в съответствие с приложимия закон.Спрямо сключения от страните застрахователен договор „Отговорност на международен автомобилен превозвач„ намират приложимост разпоредбите на чл. 223 – 229 КЗ , като чл.220 КЗ изрично предвижда приложимите към договора от вида „ застраховка на гражданска отговорност „ , какъвто е и процесния , разпоредби от Общите положения на имущественото застраховане / Глава ХІХ КЗ /.Съобразявайки обхвата на препращането / изключващо приложимост на чл.206 ал.3 КЗ и чл.211 КЗ /,както и от съдържанието на чл.223 КЗ и чл.224 КЗ,настоящият състав обосновава извода,че неуведомяването на застрахователя за настъпване на застрахователния риск,съгласно чл.224 ал.1 КЗ,както и неуведомяването,вкл. непривличането му в процеса,воден срещу застрахования,не съставляват сами по себе си предвидено от законодателя основание за изключване или ограничаване отговорността на застрахователя . Видно от чл.223 ал.4 КЗ и чл. 224 ал.3 КЗ, неуведомяването влече като уредена от закона последица единствено недължимостта на лихви върху присъденото в тежест на застрахования обезщетение до уведомяването на застрахователя, съответно изключване покриването на понесените в процеса съдебни разноски,както и непротивопоставимост на застрахователя на решението,постановено без участието му . Аналогично, при сключена между пострадалия и застрахования спогодба, законът , противно на уреденото в чл.16 т.1 от приложимите в случая Общи условия,предвижда единствено непротивопоставимостта й на застрахователя, освен ако изрично не я одобри, не и освобождаване от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. Предвид това,разпоредбата на чл.16 от ОУ,във всяка от двете й подразпоредби , макар в конкретния случай да е приложима единствено т.2 на същата, се явява сключена в противоречие със закона и като такава нищожна, тъй като предвижда възможен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение единствено и само въз основа на сключването на спогодба с пострадалия, респ. на неуведомяване застрахователя за предприето от последния съдебно или арбитражно производство против застрахования. Правилни са,обаче,възраженията на касатора,че неизпълнението на вменените от законодателя задължения за уведомяване,респ.за конституиране застрахователя в иницииран срещу застрахования по застраховка „ гражданска отговорност „ процес, не би могло да остане несъобразено при определяне отговорността му, функционално обусловена от отговорността на застрахования,по общите правила на договорната отговорност. По арг. от чл. 226 ал.2 пр. първо КЗ , доколкото и по пряк иск на увредения към застрахователя,последният би могъл да противопостави възражения за липса на основание за ангажиране отговорността на превозвача, вкл. намаляване или погасяване на същата, да оспорва причинната връзка между настъпилото ПТП и вредата или размера на отговорността му,следва да се приеме, че същият би могъл аналогично да противопостави тези възражения в настоящото производство, тъй като в противоречие с дължимата грижа на добрия търговец не са били упражнени от превозвача и на това основание са увеличили отговорността му, поради бездействие / чл. 83 ал.2 ЗЗД /.В отговора на исковата молба,обаче,ответникът е противопоставил единствено възражение за давност,последващо уточнено като противопоставимата,съгласно чл.32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки кратка едногодишна давност по договора за превоз / очевидно неупражнено от ищеца в процеса, но и неоснователно,с оглед завеждането на иска на 24.06.2008 год., при настъпило ПТП на 03.09.2007 год./, както и възражение относно действителния размер на вредата, за установяване на който,както се посочи по-горе,представеният експертен доклад, с характеристика на частна експертиза,не съставлява годно доказателствено средство.Други годни доказателствени средства,установяващи обхвата на отговорността - вида и броя на увредените стоки / извън обстоятелството за установени щети по 14 от общо превозваните 45 каси със стока,видно от отбелязване в раздел „специални споразумения„ на изготвената международна товарителница - лист 269 по номерацията на първоинстанционното дело , в съответствие и с приемателно - предавателен протокол от 04.09.2007 год. на Агенция „ М. „ , Главна Дирекция „ М. и съхранение „ И. „,Митническа дирекция Халкалъ – лист 185 по същата номерация / не са ангажирани от ищеца. Описание на увредените стоки се съдържа единствено в изготвения експертен доклад , поради което и служебно ангажиране на експертиза за установяване на размера, при неустановено съдържание на вредата,съгласно чл.162 ГПК,е било невъзможно. При това ищецът не се е позовавал във въззивната си жалба на процесуални нарушения на първоинстанционния съд по разпределение на доказателствената тежест в процеса и на това основание неосъществена надлежна защита относно установяване размера на вредата . С оглед изхода на делото, касаторът следва да възмезди понесените от ЗК [фирма] и претендирани с касационната жалба разноски, в размер на 521, 30 лева . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1083 / 22.06.2012 год. по т.д.№ 4446 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение - 5 състав, в частта в която със същото е частично отменено решение № 842 / 29.07.2011 год. по т.д.№ 1854 / 2010 год. на СГС, ТО, VІ – 2 състав , за отхвърляне предявеният от ЗК [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 229 КЗ, за сумата от 26 064,70 лева и вместо това ЗК „У. АД е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 26 064,70 лева , ведно със законната лихва върху същата от 23.02.2010 год. до окончателното й заплащане,както и в частта в която в полза на [фирма] са присъдени разноски, дължими от ЗК [фирма] в размер на 3 598 лева за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] против ЗК [фирма] иск с правно основание чл. 229 КЗ, за сумата от 26 064,70 лева . ОСЪЖДА [фирма] да заплати на ЗК [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК,разноски за настоящото производство , в размер на 521,30 лева . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :