О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1144 гр. София, 27.11.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1794 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Н. Н. Д. и младши адвокат Б. А. А. срещу решение №973 от 12.07.2023 г. по в.р.д.№694/2023 г. на САС, в частта имаща характер на определение и оставяща без уважение частна жалба срещу определение №22 от 18.01.2023 г. по т.д.№90/2022 г. на ОС София, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на младши адвокат Б. А. А., а не в полза на адвокат Д., на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 7850 лв. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.: Има ли пречка младшият адвокат да договаря и да му бъде присъждано адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА за правна помощ и процесуално представителство, осъществено съвместно с друг адвокат по дела, разглеждани от окръжен съд като първа инстанция. Ответникът по жалбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобили застрахователи“ не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определение №22 от 18.01.2023 г. по т.д.№90/2022 г. на ОС София, е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на младши адвокат Б. А. А., а не в полза на адвокат Д. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 7850 лв.,. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че доколкото процесуалното представителство пред първата инстанция е осъществено от младши адвокат с друг адвокат и по закон страната не може да бъде представлявана пред окръжен съд самостоятелно от младши адвокат, не следва да се присъжда и дължимото възнаграждение по чл.38 от ЗА на младшия адвокат. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният в изложението въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд. От друга страна възприетото от въззивния съд становище е в противоречие със споделяните от настоящия състав разрешения, дадени в решение №236 от 12.11.2018 г. по гр.д.№2736/2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и определение №60351 от 13.10.2021 г. по ч.т.д.№1996/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /които изключва наличието на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съобразно цитираната практика, младшите адвокати могат да сключват договори за адвокатска защита и да получават възнаграждение от доверителя за положения труд, съответно от осъдената насрещна страна, когато защитата е предоставена безвъзмездно. Въпросът дали младшият адвокат има право да се явява самостоятелно пред съда има значение в отношенията между страните по договора за адвокатска защита, както и за надлежното представляване на страната пред съда. В отношенията с насрещната страна по делото и по-специално във връзка с отговорността на тази страна за разноски по делото тези обстоятелства са без правно значение. Възнаграждението за положения труд е дължимо, което обуславя отговорността за разноски. Правото на адвокат да иска от решаващия съд определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗА, е обвързано от осъществено от него предоставяне на безплатна правна помощ на страна по делото /в някоя от изчерпателните хипотези на чл.38, ал.1 от ЗА/, като доказателство в тази връзка е сключен договор за правна помощ и съдействие при условията на посочената разпоредба. Предвид отговора на правния въпрос решението в обжалваната част е неправилно. За производството пред първоинстанционния окръжен съд единственият сключен от ищеца договор за правна защита и съдействие, е с младши адвокат А., като е видно, че договорът е при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Установява се също така, че младши адвокат А. е участвал при провеждане на откритото съдебно заседание пред първата инстанция /заедно с адвокат Т./, извършвал е процесуални действия в откритото съдебно заседание и е направил искане за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в негова полза, като е представил и списък за разноските. С оглед изложеното възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ на ищеца пред първата инстанция се следва на младши адвокат А., а не на адвокат Д., поради което частната касационна жалба се явява основателна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №973 от 12.07.2023 г. по в.гр.д.№694/2023 г. на САС, в частта имаща характер на определение и оставяща без уважение частна жалба срещу определение №22 от 18.01.2023 г. по т.д.№90/2022 г. на ОС София, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на младши адвокат Б. А. А., а не в полза на адвокат Д., на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 7850 лв. ОТМЕНЯ решение №973 от 12.07.2023 г. по в.р.д.№694/2023 г. на САС, в частта имаща характер на определение и оставяща без уважение частна жалба срещу определение №22 от 18.01.2023 г. по т.д.№90/2022 г. на ОС София, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на младши адвокат Б. А. А., а не в полза на адвокат Д., на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 7850 лв., както и посоченото определение на ОС София, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение №138 от 09.12.2022 г. по т.д.№90/2022 г. на ОС София в частта за разноските като ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобили застрахователи“ ЕИК[ЕИК] да заплати на младши адвокат Б. А. А. [ЕГН] от САК на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 7850 лв., възнаграждение за безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция и ОТМЕНЯ решение №138 от 09.12.2022 г. по т.д.№90/2022 г. на ОС София в частта, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобили застрахователи“ ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на адвокат Н. Н. Д. на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 7850 лв., възнаграждение за безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.