Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 25

Гр. София, 26.01.2022 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 15 ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2935 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 1557 от 20.05.2021 г., подадена от ЕТ „Палов-М-Муса Палов - Халиме Палова” с ЕИК 203821278, представляван от Х. Т. П., чрез адвокат Д. Е. от АК - В. и насочена срещу въззивно Решение № 55 от 09.04.2021 г. по в.гр.д.№ 53/2021 г. на Окръжен съд – Разград.
Ответниците по жалбата С. А. Е. и Е. Л. Е. са депозирали отговор чрез адвокат Н. М. от АК – Р. и поддържат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С атакуваното решение е потвърдено Решение № 342 от 12.10.2020 г. по гр.д.№ 2253/2019 г. на Районен съд - Разград, с което е прието за установено по отношение на ЕТ „Палов-М-Муса Палов - Халиме Палова”, че С. А. Е. и Е. Л. Е. са собственици на сграда с идентификатор № **** с площ от 183 кв.м., едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор ***, собственост на ДПФ-МЗГ, както и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 45 от 24.01.2019 г., т. І, рег.№ 6440, д.№ 36/2019 на нотариус Р. И. (рег.№ * на НК). Ищците са поддържали, че са собственици на процесната сграда по силата на Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10.06.1998 г. и давностно владение, за който ответника се е снабдил с посочения КНА.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че с Протокол № 4 от 14.04.1998 г. упълномощените лица от ОС на пълномощниците на ТКЗС - Лозница са приели решение за продажбата на сграда – Обект „Краварник № 2” на обща стойност 2 009 264 лв. на ищеца по делото С. А. Е.. С Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС - Лозница от 10.06.1998 г., вписан под № 280 от 26.06.1998 г. в СВ Разград, Общото събрание на пълномощниците е продало на С. Е. обект „Краварник” № 2 от кравекомплекса в [населено място], находящ се в парцел * от 8 163 кв.м., парцел * от 1271 кв.м., и от парцели *, *, *, * и * по една трета идеална част от тях, съставляващи 1 511 кв.м. Според чл. 4 от договора, собствеността на обекта преминава върху купувача от момента на подписване на договора и издаване на фактура. Приложени са фактури № 129 от 22.07.1997 г., № 160, № 158 и № 142, квитанция от 05.06.1998 г. за заплатената от С. Е. цена. Към договора е приложено описание на обекта „Краварник № 2”, който включва: Сграда, Битова сграда, пътища и площадки, Септична яма, водопровод, канализация, инсталации, силажовместилища и други обекти.
С Договор за замяна на недвижими имоти № 6 от 19.09.2000 г., сключен с МЗГ, Е. е закупил и 9,424 дка земя, частна държавна собственост в землището на [населено място], общ. Л., представляващи по парцеларния план на стопански двор прилежащи територии към обекти: „Краварник и силажовместилище” – парцел № * с площ от 8,153 дка, при съседи: парцел № * и от двете страни мера и парцел № *. Разпоредено е и деактуването на продадената земя (Заповед № 488 от 22.11.2000 г. на Областния управител на Област Разград).
С Договор за наем на недвижим имот от 17.09.2009 г., вписан с рeг.№ 1306 от 23.09.2009 г. в Службата по вписванията към РС - Разград, ищецът С. Е. и съпругата му Е. Е. са отдали под наем собственият им недвижим имот на Л. Ю. А. за срок от 10 години, считано от 01.01.2010 г. С анекс от 23.04.2015 г. срокът на договора е удължен с 9 години, считано от 01.01.2020 г. до 01.10.2029 г. Ищецът Е. се е съгласил с изходяща от него Декларация от 22.10.2009 г. наемателят да преустрои имота и да го ползва като Птицеферма. С Декларация от 22.10.2009 г. ищците са заявили съгласие наемателят да ползва собствената им Битова сграда за всички нужди.
Ответната страна е поддържала, че се легитимира като собственик на процесната сграда с КНА № 45 от 24.01.2019 г. на нотариус Р. И., с който правото на собственост е признато въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.03.2008 г. и давностно владение. С Постановлението за възлагане, съставено на 05.03.2008 г. по изп.д.№ 20067620400175 на ЧСИ Д. Д., на ответния ЕТ са възложени следните недвижими имоти: Имот № * с площ от 7,894 дка в местността „Е. м.”, ПИ * по плана на стопанския двор на [населено място] по Договор за замяна № СД-85 от 17.10.2001 г. и нотариален акт № 26, т. 4, рег.№ 3340 от 05.06.2001 г. и построените в него: Стопански обект – краварник, представляващ масивна стопанска сграда с обща застроена площ 1 600 кв.м. и обем 4 800 куб.м. и Силажовместилище; Имот № * с площ от 0,810 дка в м. „Е. м.”, поземлен имот * по плана на стопанския двор на [населено място], общ. Л., по Договор за замяна № СД-85 от 17.10.2001 г. и нотариален акт № 26, т. 4, рег.№ 3340 от 05.06.2001 г. и построения в него Стопански обект – трафопост представляващ масивна стопанска сграда със застроена площ 75 кв.м. и обем 450 куб.м.
С НА № 26, т. 4, рег.№ 3340 от 05.06.2001 г. правото на собственост върху Стопански обект – краварник, представляващ масивна стопанска сграда с обща застроена площ 1 600 кв.м. и обем 4 800 куб.м. и Стопански обект – трафопост е прехвърлено чрез покупко-продажба от ПК „Слънце” на „Радона” ООД. С Договор за замяна на недвижими имоти от 17.10.2001 г. МЗГ е отстъпило чрез замяна на „Радона” ООД недвижим имот от 8,074 дка земя, частна държавна собственост в землището на [населено място], представляваща по парцеларния план на стопански двор извън строителните граници, прилежаща територия към обект: „Трафопост” – парцел * с площ от 0,180 дка, при съседи: парцел * и път, парцел *; както и върху „Краварник и силажовместилище” - парцел * с площ 7,894 дка; при съседи: изток - мера, запад – парцел *, север – път, запад - парцел *, юг – път. Представена е и Скица № 001337/ 10.10.2008 г. на същия имот с № *, в която като собственик е вписан ответния ЕТ на основание Постановление за възлагане от 05.03.2008 г.
Ответната страна е представила и по делото е приет като доказателство Протокол от 07.06.1994 г. на комисия от представители на РС „ЗЗ” гр. Разград, на ОбПК гр. Лозница и ЛС на ТКЗС гр. Лозница, която на основание представени Кадастрален план на стопански двор и скица, е констатирала и приела нормативно определения размер на прилежащите площи към сгради и съоръжения на Стопански двор – Ловско, Свинекомплекс, Оранжерии, Кравеферма, торище, незастроени парцели. В Обект 1.4 „Кравеферма” са включени 10 бр. сгради, между които: Битова сграда от 1 231 кв.м. – парцел *; Краварник от 7 894 кв.м. – парцел *; Краварник от 8 153 кв.м. – парцел *; Краварник от 4 118 кв.м. – парцел *; Трафопост от 180 кв.м. – парцел *; Силажовместилище от 2 726 кв.м. – парцел *.
По делото пред районния съд е назначена и изслушана СТЕ. Вещото лице е извършило справка в ОД „Земеделие”, относно наличната информация за парцеларните планове на обекти в с. Ловско на ТКЗС в ликвидация гр. Лозница, Архив на ТКЗС в ликвидация гр. Лозница и в ОС „Земеделие”. Въз основа на данните от скиците на хартиен носител за всеки един обект от ОД „Земеделие”, посредством сканиране и векторизиране на данните, съдържащи се в скиците, е изготвен цифров модел на парцеларния план на Обект „Кравеферма”, приет с Протокол на комисия от 07.06.1994 г. Съгласно този план, за сградите в Обект „Кравеферма” са отредени девет броя парцели (от * до * и * – „Силажовместилище”) и свободен парцел (незастроен) *. Извършен е и оглед на процесните имоти в присъствие на страните по делото. При съобразяване и на събраните по делото писмени доказателства, вещото лице е дало заключение, че в Списъка на сградите и съоръжения кв. Ловско – Кравекомплекс, съществува само една Битова сграда. В Протокол от 07.06.1994 г. на комисия от представители на РС „ЗЗ” гр. Разград, на ОбПК гр. Лозница и ЛС на ТКЗС гр. Лозница в обект „Кравеферма” фигурира само един обект „Битова сграда”. С Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10.06.1998 г. Общото събрание на пълномощниците на правоимащите е предало в собственост на ищците описаните в горния Протокол от 07.06.1994 г. обекти: Битова сграда (в позиция 2 на описа към договора), която е платена с фактура № 129 от 22.07.1997 г. на стойност 87 505 лв. За подобект 2 „Битова сграда” в обект „Кравеферма” в парцеларния план, приет с Протокол от 07.06.1994 г. е отреден самостоятелен парцел № *. Няма данни същата да е прехвърляна от ТКЗС в ликвидация „Иван Хараланов” на други правоимащи или друг вид субекти. Според заключението, сграда с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място] е идентична с описаната – Позиция 2 в приложения опис към Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10.06.1998 г., вписан под № 280 от 26.06.1998 г. в СВ Разград, според който ОС на пълномощниците се е задължило да предаде на ищеца в собственост обект „Краварник № 2” от кравекомплекса в [населено място], находящ се в парцел * от 8 163 кв.м. парцел * от 1 271 кв.м. и от парцели *, *, *, * и * по една трета идеална част от тях, съставляващи 1 511 кв.м.
В имот с идентификатор *** има една сграда. Ищецът е закупил освен изброените съоръжения, Краварник и Битова сграда. Към момента на изготвяне на заключението, част от сградата (Приложение № 6) - северозапад е преустроена и е обособено помещение с полезна площ 17,40 кв.м., представляващо „Филтър”; в помещения с обща полезна площ 47,18 кв.м. в южната част са складирани бали слама. До останалата част от сградата няма достъп и не се ползва. Сградата се владее от ответника ЕТ „Палов–М-Муса-Палов – Халиме Палова”.
Според заключението на експертизата, двата имота, предмет на Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.03.2008 г. на ЧСИ Д.Д., съответно: Имот с идентификатор № * по картата на възстановената собственост на [населено място] с построените в него „Краварник” с площ от 1 600 кв.м. и „Силажовместилище”, идентифициран като поземлен имот *, е идентичен с имот с идентификатор № *** по КККР; имот с идентификатор № * по картата на възстановената собственост на [населено място] с построения в него „Трафопост” от 75 кв.м., идентифициран като поземлен имот *, е идентичен с имот с идентификатор № *** по КККР.
По делото пред районния съд са разпитани като свидетели Х. Р. П., А. А., Б. С., Л. А., Ф. С., Ф. Д. и Д. П..
Свид. Х. Р. П. е бил управител на „Радона” ООД, чието имущество е продадено на публична продан от ЧСИ Д. Д. на ответния ЕТ. Съгласно неговите показания „Радона” ООД е било собственик на сграда Кравеферма и в имота е имало общо три сгради „Кравеферми”. Тази кравеферма е продадена от ЧСИ на ответния ЕТ. Пред неговата сграда е била процесната сграда „битовка”, която не e била завършена. Свидетелят e имал уговорка с председателя на кооперацията да закупи и нея. Заградил същата сграда, въпреки, че не я бил купил, заградил и мястото, което било държавна собственост, и направил портал с излаз на асфалта. До продажбата на кравефермата, свидетелят и съседите му ползвали битовата сграда. Ищецът С. сложил слама вътре. След продажбата, Палови ползвали битовата сграда. Ищецът С. дал неговата кравеферма под наем преди 4 или 5 години, наемателите му не ползвали битовката сега.
Свид. А. А. е майка на ищеца. Дала е показания, че с талони на правоимащи през 1997 г. са купили оборите – битова сграда и един краварник. На С. краварника бил в средата, битовата сграда била на отделен парцел на другата страна. С. отдал под наем краварника, в който наемателите отглеждали пилета, а в битовата сграда слагали слама. Битовата сграда, когато я купили, имала врати, прозорци, но нямала стъкла. Била заградена. От месец, два ответната страна не ги пуска в сградата, защото твърди, че е нейна собственост.
Свид. Б. С. през 1998 г. е била член на Ликвидационния съвет на ТКЗС Лозница. Според показанията й, краварниците са три. Ищецът С. купил единия краварник – средния и битова сграда. Битовата сграда, която била по-близо до неговия краварник, е на друг човек, а битовата сграда, закупена от С., е била малко по-нагоре. На Скица, Приложение № 4 от заключението на СТЕ свидетелката е посочила, че процесната е Сграда № 2.
Свид. Л. А. е наела купените от ищеца имоти, за което са сключили Договор за наем на недвижим имот от 17.09.2009 г. Преди да сключи договора за отдаване под наем, направила справка в ОС „Земеделие” чия собственост са имотите, и тогава с ищеца сключили договора за ползване под наем на торището му и Битовата сграда. От 2009 г. ползва имотите. Двамата с ищеца С. ползвали Битовата сграда до м. октомври 2019 г., когато разбрали, че сградата не е негова. Съхранявали жито, царевица, бали слама и сено. По повод необходимостта от снабдяване със скица на имота, свидетелката случайно разбрала в ОС „Земеделие”, че Битовата сграда не фигурира. След извършени справки разбрали, че сградата е на името на ответния ЕТ. През м. април 2020 г. ответната страна премахнала катинара, сложен от ищеца, сменен е патрона на вратата и от тогава е възпрепятстван достъпа им до сградата. Свидетелката твърди, че ползва Битовата сграда от 2009 г., направила сух филтър, който се изисквал по наредба, и през това помещение се преминавало в птицефермата й. Ищецът С. се съгласил, когато М. (регистриран като ЕТ „Палов-М - Муса Палов”) го помолил да му даде една малка стаичка от сградата, за да си направи сух филтър. Тогава М. започнал да ползва малка стаичка в дъното на сградата, докато починал, след което я ползвали Х. П. и синът й Т.. Сградата е масивна, бетонова, с разпределени стаички, но без врати и във вида, в който била и през 2009 г. Имало само метална врата на сградата.
Свид. Ф. С. е дал показания, че е бил собственик на първия обект; в средата е бил обекта на ищеца С., а последния e бил на „Радона” ООД. Битовата сграда била в двора на фирма „Радона” и с краварника сградите били заградени и имало портал към асфалта. Битовата сграда никой не ползвал. Свидетелят има информация до 2007 г., когато продал краварника си.
Свид. Ф. Д. работи от 2012 г. при ответния ЕТ. Твърди, че пилчарника на ответника представлява две сгради – пилчарник и малка сграда пред него. В първата сграда в малка стаичка е филтъра, през който се преминава и се отива в пилчарника. Твърди, че ищците не са ползвали Битовата сграда, не са влизали в стаята да вземат слама, ответния ЕТ държал сламата си, сградата имала отделна врата.
Свид. Д. П. твърди, че ответния ЕТ купил имота, последния не бил заграден от брат му, а така го купил. Купил го чрез ЧСИ от фирма „Радона”. Правил ремонт в малката сграда на помещение, което да бъде пригодено за сух филтър на пилчарника. Брат му М. ползвал цялата сграда. Свидетелят не е влизал вътре; не знае кога наследниците на брат му са се снабдили с нотариален акт за обекта.
От правна страна въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесната сграда, т.нар. „Битова сграда”, представляваща селскостопанска сграда с идентификатор № **** на основание покупко-продажбата, извършена с Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10.06.1998 г., като според приложения опис към договора в Позиция 2 се съдържа Битова сграда на стойност 87 505 лв. Видно от фактура № 129 от 22.07.1997 г., ищецът е заплатил стойността на процесната битова сграда и според уговорката на страните в чл. 4, договорът е породил вещноправно действие. В Обект „Кравеферма” има само една Битова сграда, видно от заключението на СТЕ и е същата, съдържаща се в описание на обекта „Краварник” № 2, приложен към Договора от 10.06.1998 г.
Ответния ЕТ е придобил право на собственост върху недвижими имоти в същия стопански двор на [населено място] от публична продан чрез ЧСИ по изп.д.№ 20067620400175, които са били собственост на „Радона” ООД. Двата имота, предмет на Постановлението за възлагане от 05.03.2008 г. на ЧСИ Д. Д., са Имот с идентификатор № * по КВС на [населено място] с построените в него „Краварник” с площ от 1 600 кв.м. и “Силажовместилище” в имот *, идентичен с имот с идентификатор № *** по КККР, както и имот с идентификатор № * по КВС на [населено място] с построения в него „Трафопост” от 75 кв.м. в ПИ *, идентичен с имот с идентификатор № *** по КККР. Със заключението на СТЕ (кредитирано като компетентно, обективно, пълно и кореспондиращо със събраните доказателства, вкл. Протокол от 07.06.1994 г. на комисия от представители на РС „ЗЗ” Разград, на ОбПК гр. Лозница и ЛС на ТКЗС гр. Лозница, както и със събраните гласни доказателства) и показанията на свид. Б. С. (член на Ликвидационния съвет на ТКЗС Лозница през 1998 г.) е установено, че на ищеца е прехвърлено правото на собственост на краварник и Битова сграда, като свидетелят Х. Р. П. (управител на „Радона” ООД и собственик на Краварник, впоследствие продаден от ЧСИ) е установил, че е заградил Битовата сграда, въпреки че не била негова собственост. Въззивният съд е приел, че не са налице събрани писмени доказателства, установяващи правото на собственост на ответника върху процесната Битова сграда, които да подкрепят констатацията за придобиването й от ответния ЕТ, направена с КНА № 45 от 24.01.2019 г. на нотариус Р.И..
Обсъдено е и другото придобивно основание, посочено в КНА и е прието, че събраните по делото гласни доказателства не установяват по безспорен начин упражнявано давностно владение от ответния ЕТ в продължение на повече от 10 години по смисъла на чл. 79 ЗС. Видно от показанията на свид. Л. А., наемател на собствените на ищеца сгради, ищецът предоставил на М. П. (наследодател на Х. П.) облигационно право на ползване на една стая от Битовата сграда, за да си направи сух филтър. След смъртта му, стаята ползвали Х. П. и синът й Т.. Друга част от сградата се ползвала от свид. Л. А. за сух филтър и от ищеца С. за съхранение на селскостопанска продукция – зърно и слама. Съдът е дал вяра на показанията на този свидетел, тъй като се подкрепят и от показанията на свид. Д. П., който твърди, че правил ремонт на едното помещение, за да бъде пригодено за сух филтър на пилчарника. Твърди също, че брат му ползвал цялата сграда, но същевременно е заявил, че не е влизал в сградата и тъй като показанията му са противоречиви в тази част, не изнасят конкретни факти, то не са кредитирани. Според показанията на свид. Х. Р. П., сградата се ползвала и от ищеца С., където държал слама, както и от П.. От показанията на свид. Ф. Д. също се установява, че ответния ЕТ ползвал една стая от сградата за сух филтър. От събраните гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че ответния ЕТ е ползвал едно помещение от сградата, друго помещение се ползвало от свид. А. също за сух филтър, и от ищеца. Придобиването на чужд имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Тези признаци на осъществено владение ответната страна в настоящото производство не е установила чрез ангажираните гласни доказателства. Ползвано е едно помещение от Битовата сграда, но със съгласието на ищеца, което сочи, че е упражнявана фактическа власт, но не за себе си, а като държател. Няма други категорични доказателства за установено от ответния ЕТ явно и непрекъснато владение върху имота – от кой момент и по какъв начин, няма събрани доказателства за волята му за своене. От съвкупния анализ на гласните доказателства е прието, че след като ищецът С. узнал, че ответния ЕТ се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесната сграда и впоследствие възпрепятствал достъпа му до имота, когато е и манифестирал претенциите си, ищецът завел настоящото дело, за да защити правото си на собственост.
В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Придобиването на идеални части от недвижими имоти – парцели може ли да влече след себе си директно и придобиване на сгради върху тези идеални части от парцели, без тези сгради да могат да се идентифицират изобщо поради липса на документи за тях, нито пълно съвпадение на застроената площ с площта на идеалните части на недвижимите имоти – парцели;
2. Може ли да се приеме, че е придобита чрез покупка битова сграда с площ от 183 кв.м., ако са придобити идеални части от парцел * – наименован също битова сграда, но с площ 1 231 кв.м., ако и в съседните парцели на този, също има битова сграда съгласно опис на обектите от Л. разпределени за населението за местно предназначение и при липса на данни същата да е прехвърляна от представляващите ТКЗС „Иван Хараланов” на други правоимащи или друг вид субекти.
Във връзка с втория въпрос се поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не отговарят на изискванията към правния въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не са от значение за крайния изход на спора. Въззивният съд е приел, че с Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10.06.1998 г. ищците са придобили право на собственост върху обект „Краварник” № 2 от кравекомплекса в [населено място], находящ се в парцел * от 8 163 кв.м., парцел * от 1 271 кв.м., и от парцели *, *, *, * и * по една трета идеална част от тях, съставляващи 1 511 кв.м. Този договор е сключен във връзка с Протокол № 4 от 14.04.1998 г., с който упълномощените лица от ОС на пълномощниците на ТКЗС Лозница са взели решение за продажбата на Обект „Краварник № 2”, на ищеца по делото. Въззивният съд е приел, че обект „Краварник № 2”, според приложения опис към договора в Позиция 2, съдържа Битова сграда на стойност 87 505 лв., описана и в съставената за извършената продажба фактура, с посочен начин на плащане талони от правоимащи. Идентичността на битовата сграда, предмет на договора от 10.06.1998 г., с процесната сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място], е установена от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което е кредитирано като компетентно, обективно, пълно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства. Правилността на преценката на доказателствата не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК. Оплакването на касатора за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченото от касатора Решение № 96 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 4669/2014 г. на ВКС, І г.о., с което е обосновано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е неотносимо към настоящия спор, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на предявения иск не се свеждат до извод, че ищецът е придобил по приращение правото на собственост върху процесната сграда.
Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.
С оглед изхода на настоящото производство, страната – касатор дължи разноските, направени от ответниците за защитата им пред ВКС, които са доказани в размер на сумата 900 лв. (л. 36).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 55 от 09.04.2021 г. по в.гр.д.№ 53/2021 г. на Окръжен съд – Разград.

ОСЪЖДА ЕТ „Палов-М-Муса Палов - Халиме Палова” с ЕИК 203821278, представляван от Х. Т. П., ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Е. и Е. Л. Е. сумата 900 (деветстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: