Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
С о ф и я, 05 а п р и л 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 м а р т 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 323/2013 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Направено е искане от осъдения М. В. Б. от [населено място], област Кюстендил с ангажиране на основанието по чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 01.12.2010 г. по ЧНД № 437/2010 г. на окръжен съд-Кюстендил поради ограничаване на правото му за лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му „осъждане” – заменяване по реда на раздел VІ, Глава тридесет и пета от НПК, на част от търпяното от него наказание пробация с лишаване от свобода, на основание чл.43а от НК, като се иска отмяната му и възобновяване на производството от стадия на производството пред окръжния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на искането поради просрочието му.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от процесуалния му представител адв.П.П. от САК.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 01.12.2010 г., постановено по ЧНД № 437/2010 г. на окръжен съд-Кюстендил, по предложение на председателя на пробационния съвет с район на действие на районен съд-Дупница, на основание чл.451, т.2 от НПК вр.чл.43а,т.2 от НК е заменен остатъкът от не изтърпяното от осъдения М. В. Б., в момента в затвора Б. дол, в прекъсване, наказание пробация, наложено му с присъда № 917 от 05.10.2009 г. по НОХД № 1157/2009 г. на районен съд-Петрич с наказание от 7 месеца и 10 дни лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Определението не е било обжалвано от служебния му защитник и е влязло в законна сила на 08.12.2010 г.
В искането за възобновяване от 22.01.2013 г. лично от осъдения се навежда оплакване за ограничаване на правото му на лично участие по делото поради задържането му за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Република Гърция като уважителна причина да прекъсне изпълнението на постановените му пробационни мерки и като препятствие той да присъства при разглеждане на предложението на председателя на пробационния съвет за замяна на това му наказание с лишаване от свобода, като прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в шестмесечния срок както по чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК, така и по чл.423, ал.1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет определение, непроверено от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
На първо място следва да се разгледа становището на прокурора за просрочие на искането, поради което се явявало недопустимо. То е неоснователно.
Установява се, че на 03.01.2013 г. М. Б. е бил предаден на българските власти за изтърпяване на замененото му наказание пробация с определеното наказание лишаване от свобода, видно от представените в настоящето производство легализирани в превод „удостоверение” и „освободителна заповед”, издадени от Министерство на правосъдието, Главно поделение по задържанията-Солун на Република Гърция. Пак от тях става ясно, че той е търпял две наказания с лишаване от свобода за кражба и внасяне на наркотични вещества в тази държава по осъдителни актове на нейните съдебни органи, в периода от 25.06.2010 г. до 12.12.2012 г., когато е „условно предсрочно освободен” (по смисъла на чл.70, ал.1 от НК на РБ) от изтърпяване на остатъка от последното му наказание в размер на 1 година, 10 месеца и 5 дни лишаване от свобода, като е продължено задържането му до датата на предаването му на българските власти, общо с 21 дни. Макар формално в цитираните документи да е посочено, че на 29.06.2012 г. е задържан за предаването му за изпълнение на замененото му с атакуваното определение на окръжен съд-Кюстендил наказание, то е видно, че и след тази дата до 12.12.2012 г. той е изтърпявал наказание в местата за лишаване от свобода в Република Гърция. Няма данни да е бил уведомен за определението на българския съд, за да се приеме, че от така посочената дата на задържане за предаването му за изпълнение на заменящото пробацията наказание лишаване от свобода той е узнал за него и от тогава тече законовият срок да може да поиска отмяната му по реда на глава 33 от НПК. От друга страна, задържан в затвор в Гърция, той реално не е разполагал с възможност да ползва помощта на специалист с познания по българското наказателно процесуално право, който да изготви искане от негова страна на основание чл.423, ал.1 или чл.422, ал.1, т.5 от НПК, каквото е депозирано пред ВКС малко след предаването му на българските власти. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че възражението на прокурора от ВКП за просрочие на искането му и оттам за недопустимостта му, е неоснователно.
В искането си осъденият се позовава на основанието по чл.423, ал.1 от НПК като „задочно осъден”. Производството по замяна на наказание пробация с наказание лишаване от свобода или с друга пробационна мярка е от особените производства от Част седма, Глава 35, раздел VІ от НПК и касае изпълнението на такова наказание. То не може да се отъждествява с „осъждане”, дори и когато се иска и постига замяна на пробацията с лишаване от свобода. Доколкото обаче чл.452, ал.2 и ал.3 от НПК (в редакцията им ДВ бр.32/2010 г.) допускат разглеждане на предложението в отсъствие на осъдения при условията на чл.269, ал.3 от НПК, то на проверка по реда на глава 33 от НПК подлежи спазване на изискванията за връчване на препис от него на осъдения, уведомяването му за насроченото открито съдебно заседание и на всички предвидени в НПК гаранции за реализация в пълен обем на правото му на защита, включващо правото да вземе лично или чрез процесуален представител участие в разглеждането на делото, като определението по чл.451, ал.1 от НПК (замяната с лишаване от свобода) подлежи на въззивна проверка по реда на глава 21 от НПК, докато това по ал.3 (замяната на една с друга пробационна мярка) се проверява по реда на глава 22 от НПК. Чл.419, ал.1 вр.чл.341, ал.1 (изм.ДВ бр.32/2010 г.) от НПК позволява проверка по реда за възобновяване на наказателни дела само на влезлите в законна сила определения на окръжния и апелативния съд по чл.451, ал.1 от НПК, но не и на тези по чл.452, ал.3 от НПК, т.е. при първите също е допустимо искане за възобновяване в случаите на разглеждане на делото във въззивната инстанция в отсъствие на осъдения, тъй като при вторите въззивната инстанция се произнася в закрито заседание. От материалноправна гледна точка проверката от ВКС обхваща и правилното приложение на материалния закон с оглед характера на приложимите разпоредби на чл.42а-чл.43а от НК. Или, всичко това определя обхвата на касационната проверка на първите по реда на глава 33 от НПК, свързано с основанията по чл.423, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
По съществото си искането на Б. за отмяна на определението заради задочното му „осъждане” е основателно, но не само защото е била налице основателна причина за неизпълнение на наложените му пробационни мерки, което е въпрос по съществото на предложението на председателя на пробационния съвет, предмет на наказателното дело, но преди всичко защото със задържането му в съседна Гърция е била обективно създадена пречка да бъде открит и призован да вземе участие, лично или чрез защитник, в това производство. Това е така, защото мярката по чл.42а, ал.2, т.1 от НК е налагала той да се явява в определената периодичност (два пъти седмично – във вторник и сряда) и се подписва при кмета на [населено място], където е бил настоящият му адрес и това е сторил за последно на 22 и 23.06.2010 г. В същото време, от справката на МВР-ОДП-Кюстендил, група „БДС” (л.64 от ЧНД) е установено, че има регистрирано негово излизане от страната за Република Гърция на 20.06.2010 г. и последно на 25.06.2010 г., когато е бил задържан в Гърция, първоначално като предварително задържане, а впоследствие за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода (видно от представените от него документи от гръцките съдебни власти), а не както е било обяснено от него при издирването му по инициатива на пробационната служба – че е за явяването му като свидетел по дело в Гърция.
С налагане на първата от задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 от НК се цели осъденото лице да бъде установено трайно, за срока на мярката, в даден район с цел надзор над него (изяснено в чл.42б, ал.1 от НК и чл.210, ал.1 от ЗИНЗС). На Б. обаче не е била наложена пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.3 от НК – „ограничения в свободното придвижване” по смисъла и със способите, посочени в чл.42б, ал.3, т.1-3 от НК и чл.213 от ЗИНЗС, поради което самото напускане на населеното място, където е бил настоящият му адрес и където е изпълнявал мярката по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, не се явява нейно нарушение. Потвърждение на това е излизането му от страната на 20.06.2010 г., но и завръщането му своевременно, за да се яви и положи подпис при кмета на селото на 22 и 23, същия месец. Видно от приложените копия от отчетните книжки за изпълнение на наложената му мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” (л.25-30 от ЧНД), той е бил запознат със задълженията си, включително със случаите, когато неявяването му за подпис ще се счита заради наличие на „основателна причина”, включително „задържане от органите на МВР, явяване в съд”, уредено и в чл.211, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не е имало пречка той да уведоми пробационния служител за необходимост да се яви на дело в Гърция или най-малко кмета на селото, пред когото е бил длъжен да удостоверява местонахождението си, още повече при знание за воденото срещу него наказателно производство в съседната ни държава (видно от докладните на мл.инспектор Цинцарски във връзка с издирването му – л.34 и 36 от ЧНД). Същественото за искането му за възобновяване с правно основание чл.423, ал.1 от НПК е дали неучастието му лично или чрез пълномощник по делото се дължи на негово неправомерно поведение и явно демонстрирано нежелание да се възползва от това си право или е последица от процесуални пропуски на съда, като последното е свързано с основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
ВКС намира, че следва да направи извод именно за второто, тъй като макар осъденият Билярски, напускайки страната да е променил временно местонахождението си, със задържането му от гръцките съдебни власти обективно е бил поставен в ситуация да не може да бъде открит, да му се връчи препис и бъде уведомен за направеното предложение от председателя на пробационния съвет и за съдебното заседание на 01.12.2010 г., за да вземе лично участие по делото или упълномощи избран от него защитник, както и да обори твърдението, че неизпълнението на пробационните мерки не се дължи на „основателна” причина, каквато според него е било задържането му от гръцките съдебни власти на гръцка територия.
Съдът не е посочил в определението си от съдебно заседание основанието в чл.269, ал.3 от НПК, за да разгледа делото в негово отсъствие, макар съгласно протокола от съдебно заседание, да е огласил относимите писмени доказателства по този проблем, но като не е положил необходимите усилия да установи със законово допустимите способи от компетентните органи в страната ни и в чужбина неговото местонахождение, неправилно е отправил запитване към Министерство на външните работи на РБ при данни, и то от служител на МВР, че лицето е задържано в место за лишаване от свобода в Гърция, което е в компетенциите на Министерство на правосъдието и чрез което се осъществяват международните контакти в такива случаи. Именно този факт му е дал основание и да не провежда щателно издирване на осъдения на територията на страната ни. Точното посочване на основанието за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения е щяло да даде възможност на съда да провери наличието или не на съответните предпоставки за това. Отделно от това, в случая назначаването на служебен защитник не е било достатъчно за охраняване интересите на осъдения, видно от привидно осъществената му защита, при изложени от защитника взаимно изключващи се позиции по основателността на направеното предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода, което при уважаване (какъвто е резултатът) има последиците на осъждане на това по-тежко наказание (виж ТР № 79/11.11.1983 г. по н.д.№ 76/83 г. на ОСНК на ВС). На последно място, съдът е приложил неправилно и материалния закон, приемайки от една страна, нарушаване на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК заради напускането на страната и отричайки наличие на основателна причина за неизпълнението й, не и заради задържането му в затвор или арест в чужбина, за което не е добил по съответния път достоверни данни.
ВКС намира, че искането на осъдения на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК се явява основателно и като такова следва да бъде уважено с отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила определение от 01.12.2010 г., постановено по ЧНД № 437/2010 г. по описа на окръжен съд-Кюстендил и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |