О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 София,05.01.2021г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 2460/2020 година Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Трейдфарма” ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 403 от 21.07.2010 г. по в.ч.т.д. № 245/2020 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение от съдебно заседание на 10.03.2020 г. по т.д. № 2084/2019 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без разглеждане, като просрочена, депозираната от дружеството молба вх.№ 7929/09.03.2020 г. за възстановяване на срок за отговор на исковата молба на „Пътно строителство” АД, [населено място]. Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението. Оспорва становището на въззивния съд, че за дата на уведомяване за пропуснатия срок за отговор следва да се счита датата на получаването на исканите преписи от исковата молба и от всички останали книжа по делото, вкл. и на препис от определението по чл.374 ГПК, в което е констатирана липсата на подаден отговор на исковата молба. Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението за липса на съобщение за пропускането на срока, което съобщение поставя началото на срока по чл.64, ал.3 ГПК. В жалбата се съдържат и доводи за неправилно приложение на чл.50, ал.2 ГПК от страна на първата инстанция, като се поддържа и заявеното пред първата инстанция оспорване на констатацията на връчителя, че дружетвото е напуснало посочения в исковата молба адрес, съответстващ на вписания в регистъра /ТРРЮЛНЦ/ адрес . Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Следва ли първоинстанционният съд, в хипотезата, в която приема, че срокът за отговор на исковата молба е пропуснат, да се произнесе и съобщи на ответника обстоятелството, че срокът е пропуснат; 2. Може ли да се счита за уведомление за пропуснат срок по см. на чл.64, ал.3 ГПК получен препис от проект за доклад по делото, с насрочено първо заседание и определение по чл.140 ГПК, т.е. следва ли уведомлението по чл.64, ал.3 ГПК да е изрично и нарочно и може ли уведомлението по чл.64, ал.3 ГПК за пропуснат срок да се извлича от съда чрез тълкуване на друг вид съобщение; 3. Може ли да се счита определение по чл.140 ПК за уведомление за пропуснат срок в хипотезата, в която в определението по чл.140 ГПК няма никаква констатация относно твърдяното пропускане на срока за отговор на исковата молба; 4. Следва ли съдът да извърши изрична констатация за пропуснат срок и да я съобщи на страната и необходимо ли е заедно със съобщението за пропуснат срок, независимо как е обективирано то, съдът да укаже изричната възможност за възстановяване на срока, в изпълнение на функциите му по чл.7 ГПК, и с оглед обстоятелството, че срокът е преклузивен и 5. При твърдения на ответника, че е налице нередовно връчване на исковата молба, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по въпроса относно редовността на връчването, или, както в случая е приел АС-Варна, тези твърдения са неотносими в производството по възстановяване на срока за отговор. Първата допълнителна предпоставка е обоснована с приложена практика на ВКС: определение по гр.д. № 1056/2014 г., IV г.о., решение по т.д. № 675/2018 г., II т.о. и ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, а предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетна. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Пътно строителство” АД, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва основателността на искането за достъп до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд. За да постанови атакуваното определение съставът на Апелативен съд – Варна е посочил, че спрямо датата на получаване на преписи от поисканите, с молба от 25.02.2020 г., книжа по делото, вкл. и препис от определението по чл.374 ГПК, в което изрично е отразено, че в срока по чл.367 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба, молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, е просрочена. Въззивният състав не е възприел доводите на частния жалбоподател за липса на получено съобщение за пропускане на срока за отговор на исковата молба. Изтъкнал е, че не се дължи изрично съобщение за пропускането на срока за отговор на исковата молба, а с оглед на диспозитивното начало в процеса страната има право да прецени какви процесуални действия да извършва по делото. Допълнително, апелативният съд, позовавайки се и на практика на ВКС, е посочил, че съобщението по чл.64, ал.3 ГПК следва да се счита за направено с констатацията в доклада, че в указания законов срок ответната страна не е подала писмен отговор. След като срокът по чл.64, ал.3 ГПК е започнал да тече от получаването на 26.02.2020 г. на поисканите от страната преписи от съдебни книжа, то депозираната на 09.03.2020 г. молба е преценена като просрочена, като е потвърдено първоинстанционното определение за оставянето й без разглеждане. Твърденията в молбата за допуснати процесуални нарушения при връчване на призовката, с приложен към нея препис от исковата молба и доказателствата и за неправилно прилагане на чл.50, ал.2 ГПК, са преценени като неотносими към производството по възстановяване на срок. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Видно от постъпилата пред първоинстанционния съд молба от 09.03.2020 г., конкретизирана в о.с.з. на 10.03.2020 г. е, че дружеството ответник /сега частен касатор/ е обосновало искането си за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба с доводи за допуснати процесуални нарушения при връчване на исковата молба, в резултат на невярна констатация на съдебния призовкар за напускане на адреса, довела до неправилно прилагане на фикцията по чл.50, ал.2 ГПК, съгласно разпореждане на съда от 20.01.2020 г. Макар и наименована „молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, на основание чл.64-66 ГПК” в посочената молба не се съдържат никакви твърдения за пропускане на срока за отговор поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които частният касатор да не е могъл да преодолее. Наличието на такива обстоятелства, стоящи извън волята на страната, които тя не е могла да преодолее въпреки положените усилия, и които да са станали причина за пропускането на срока по чл.367, ал.1 ГПК, не са сочени и при конкретизиране на искането в проведеното пред ОС-Варна публично съдебно заседание. В този смисъл молбата за възстановяване на срок е процесуално недопустима, тъй като обективираното в нея искане не попада в обхвата на чл.64, ал.2 ГПК. Твърденията за нередовна процедура по връчване на препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства изключват началото на течението на срока за отговор, което в случая е от прилагане на фикцията по чл.50, ал.2 ГПК, съгласно разпореждане на съдията-докладчик 20.01.2020 г. Предвиденият в чл.367, ал.2 ГПК двуседмичен срок, който според жалбоподателя не е започнал да тече от посочената дата, не може да бъде пропуснат и съответно, не подлежи на възстановяване по предвидения в чл.64 -66 ГПК ред. При констатация за ненадлежно сезиране с искане за възстановяване на срок поради липса на твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 ГПК, съдът не дължи проверка за спазване на едноседмичния срок по чл.64, ал.3 ГПК, нито провеждане на процедура по възстановяване на срок. Що се касае до преценката на първоинстанционния съд относно срока за отговор и евентуално, дали доводите и възраженията на ответника, обективирани в постъпил по делото отговор са преклудирани, тя би могла да бъде предмет на инстанционен контрол на съдебния акт по същество на материалноправния спор. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за обезсилване на обжалваното определение и на потвърденото с него определение на първата инстанция. Затова О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 403 от 21.07.2020 г. по в.ч.т.д. № 245/2020 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, трети състав. ОБЕЗСИЛВА определение № 403 от 21.07.2020 г. по в.ч.т.д. № 245/2020 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, трети състав и потвърденото с него определение от 10.03.2020 г. по т.д. № 2084/2020 г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение. Връща делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: