2 Р Е Ш Е Н И Е №218 гр. София,16.06. 2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №199 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1562/17.06.2013г. по в.т.д. №2027/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение от 10.02.2012г. по т. д. №148/2007г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.95 ал.1 т.1 вр. чл.93в от ЗАПСП за установяване на факта на извършеното нарушение чрез осъществено извличане под формата на „постоянно пренасяне” от „А. Право” и „А. Практика” към базите данни „Българско право” и „Съдебна практика” на [фирма], което съдържание е съществено в количествено и качествено отношение към м.09-10.2006г., иск с правно основание чл.95 ал.1 т.2 вр. чл.93в от ЗАПСП за преустановяване на нарушението, изразяващо се в повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част, чрез неправомерно търговско разпространение на извлечените данни от „А. право” и „А. практика” под формата на копия от модулите „Българско право” и „Съдебна практика”, както и иска с правно основание чл.94а ал.1 т.1 във връзка с чл.94 от ЗАПСП за заплащане на обезщетение в размер от 100 000 лева, за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното нарушение. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно и в противоречие с действащата норма на чл.93б от ЗАПСП е квалифицирал спорното право, като сродно на авторското право, а не като особено /sui generis/ право в полза на производителя на база данни. Поддържа,че между двата вида права има съществена разлика, изразяваща се в това,че обект на закрила на особеното право по чл.93 б от ЗАПСП е не творческата дейност на автора, а инвестициите на производителя в съдържанието на базата данни и то само срещу извличане и повторно използване. Твърди, че наред с това съдът погрешно е преценявал наличието на нарушението „извличане и повторно използване” с критериите за нарушение на авторското право, като е преценявал дали са налице действия по „възпроизвеждане”, „разпространение” и други, които се отнасят до нарушението на авторски права и не са приложими в случая. Твърди и наличие на процесуални нарушения, състоящи се в това,че въззивният съд не е разгледал пороците на първоинстанционното решение, изложени във въззивната жалба, съответно не се е занимавал с оплакванията и доводите в жалбата и в писмената защита. Поддържа,че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице А. Т. в частта му, с която е извършена съпоставка на версиите на базите данни, актуални към ДВ бр.92 от 22.11.2011г., тъй като те отраявт състоянието на базите данни повече от пет години след периода, когато се твърди,че е извършено извличането. Прави оплаквания,че при постановяване на съдебния акт Софийски апелативен съд, в нарушение на разпоредбата на чл.633 от ГПК, не се е съобразил със силата на тълкувано нещо на решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания, във връзка с тълкуване на разпоредбата на чл.7 ал.2 б.”а” от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996г. за правна закрила на базите данни,транспонирана в чл.93в ал.1 т.1 от ЗАПСП. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа, че съдът е обсъдил всички релевантни доказателства, събрани от първата и въззивната инстанция именно с оглед твърденията за „извличане” по смисъла на чл.93в от ЗАПСП, а също и според твърденията в исковата молба за това как е било осъществено това извличане – чрез копиране на цялото съдържание на базите данни на ищеца. Счита,че по делото е установено безспорно,че той е използвал публично достъпни източници, различни от базата данни на ищеца, като също така е направил съществена инвестиция в създаването и оформлението на своята база данни. Претендира разноски. С определение №688/25.07.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: „Към кой момент следва да се съпостави съдържанието на спорните бази данни, с оглед установяване на извършено извличане и в частност дали това е моментът на първоначалното появяване на оспорената база данни или към всеки един произволен бъдещ момент до приключване на съдебното дирене?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по предявени от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.95 ал.1 т.1 и т.2 от ЗАПСП, във връзка с чл. 93в от ЗАПСП и чл. 94, във връзка с чл. 94а ал.1 т.1 от ЗАПСП, за установяване факта на нарушението извличане, преустановяване на неправомерното използване, както и за плащане на обезщетение за извличане и повторно използване на база данни от продуктовите модули „А. Право" и „А. Практика", включени в разработената от ищеца правна информационна система „А. 6” и нейната интернет версия „А. У.”. Ищецът поддържа, че има качество „производител на база данни" и в това си качество се явява носител на особени права върху тези бази данни по см. на чл. 93б и сл. от ЗАПСП. Твърди,че в нарушение на чл. 93в от ЗАПСП, ответникът бил извлякъл и използвал повторно в произведената от него и пусната в продажба на пазара през м. септември 2006г. правна информационна система „Лакорда Л." съществена в количествено и качествено отношение част от базите данни „А. Право" и „А. Практика". Поддържа,че от базата данни на „А. Право" е извлечена съществена в качествено и количествено отношение част, а именно от общо 23 881 документи в модула „Българско право" на „Лакорда Л.", извлечени са текстове на над 19700 документа, в т. ч. действащи, изменителни, отменени и ненормативни актове, което съставлявало 82,5 % от общия брой документи, включително и „стари" редакции на нормативни актове. Твърди,че от базата данни на „А. Практика" е извлечена съществена в качествено отношение част, а именно непубликувана в други правни системи или в правната периодика практика на апелативните съдилища в Република България, на Софийски градски съд и на Районен съд Берковица. Твърди също, че е налице извличане на други данни, свързани с документи, а именно препратките между документите и легалните дефиниции на определени термини или понятия. Поддържа,че е установил извършеното извличане към дата 20.10.2006г. Ответникът [фирма] оспорва исковете по основание и размер. Счита, че ищецът не е доказал по несъмнен и обективен начин размера на инвестицията, направена от него за създаването, обработката, и поддръжката на базите данни „А. Право” и „А. Практика”, поради което не е доказал качеството си на производител на база данни. Поддържа, че [фирма] е самостоятелен производител на база данни, поради направени инвестиции в уникални компютърни програми за създаване, актуализиране и визуализиране на базата данни. Твърди,че е създал собствена база данни за правната информационна система "Лакорда Л.", в която е инвестирал първоначално сумата от 260 000 лв., наел е служители по граждански и трудови договори, създал е уникални компютърни програми за обработване на базите данни, а също така е структурирал въпросните бази данни по свой уникален начин, който няма нищо общо със структурата на базите данни на ищеца. Благодарение на тези компютърни програми правната информационна система на [фирма] се обработвала по принципно различен начин и се отличавала с уникалност на структурата и класификацията на базата данни. Съдържанието на базата данни, което няма характер на обект на авторски и сродни права, било придобито от [фирма] от общодостъпни източници – интернет страници на редица институции, електронни и хартиени издания на сборник „Нормативни актове" на Министерски съвет, Държавен вестник и други. Поддържа, че е придобил по легален начин и съдебната практика на съдилищата, още повече че по закон те са задължени да публикуват решенията си. Твърди, че за да отговори на критерия „съществена част в качествено и количествено отношение, съобразно задължителната практика по прилагане на Директива 96/9/ЕО, ищецът е следвало докаже наличие на съвпадане на огромен брой документи в процесните бази данни. Твърди,че ищецът твърди съвпадения в не повече от 50 -60 документи, които дори и да бяха доказани, са недостатъчни, за да покрият количествения критерий при преценката за извличане. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че не е установена въведената с нормативната уредба предпоставка за основателността на исковете, а именно да е доказано извличането на съществена част в количествено отношение от базата данни на ищеца. Приел е,че не е доказано и извличане на съществена част в качествено отношение, с оглед публично достъпния характер на елементите, съдържащи се в базата данни. Посочил е,че не е достатъчен само фактът, че конкретни лица от ръководния екип на [фирма] са бивши служители в [фирма], за да се приеме за доказано пренасянето на база данни от системата на ищеца. Изтъкнал е и обстоятелството,че ответникът е вложил значителен и съответен на обема на базата данни ресурс за проверка, оформление и редактиране на данните в системата. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Разпоредбите на чл. 93в, ал. 1, т.1 и т.2 ЗАПСП, признават на производителя на база данни правото му да забрани извличането - чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на тази база или на негова съществена част /било в количествено или в качествено отношение/, върху друг носител, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, както и да забрани повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път. Дефиницията на понятието „извличане” възпроизвежда текста на чл. 7 (2) от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 март 1996г. за правна закрила на базите данни, съгласно който „извличане" означава постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. В настоящото производство, с определение на първоинстанционния съд от 30.10.2007г. е отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС с искане за тълкуване на чл. 7 (2) от Директивата 96/9/ЕО от 11 март 1996 г. относно понятия от значение за решаване на правния спор. Преюдициалното заключение на Съда на EC по дело №С-545/2007г., образувано по преюдициалното запитване, дава задължителни указания по прилагането на директивата, като се ползва със сила на тълкувано нещо както по отношение на националния съд, отправил запитването, така и по отношение на всички юрисдикции и органи в държаните членки. Съгласно съображение 40 от решението понятието „извличане" следва да се разбира „в широк смисъл, като означаващо всяко неразрешено действие на присвояване на цялата или на част от съдържанието на база данни, като в това отношение естеството и формата на използвания начин на действие са без значение. Като решаващ критерий за извършено извличане Съдът на ЕС в съображение 41 от мотивите е посочил: „наличието на дадено действие по пренасяне на цялата или на част от съдържанието на съответната база данни на друг носител от същото естество като това на носителя на посочената база данни или от различно естество. Такова пренасяне предполага, че цялата или част от съдържанието на дадена база данни се намира върху друг носител, различен от този на оригиналната база данни". Съгласно съображение 45 от решението „моментът, в който е налице извършено извличане от електронна база данни, съответства на момента на фиксиране на извличаните елементи върху носител, различен от този на оригиналната база данни, независимо дали това фиксиране е с постоянен или временен характер". Съдът е подчертал, че „за целите на тълкуването на понятието извличане също така е без значение, че пренасянето на съдържанието на защитената база данни води до подредба или организация на съответните елементи, различна от тази, която характеризира оригиналната база данни." В съображение 48 се изтъква, че „предвид наличните технически възможности за реорганизация на електронните база данни, обстоятелството, че цялата или част от съдържанието на такава защитена с правото ,,sui generis" база данни се открива в модифицирана форма в друга база данни, само по себе си не е пречка за установяване на наличието на извличане. Същото се отнася и до наличието на разлики в структурната организация на двете съответни бази данни." Даденото задължително тълкуване, по –специално относно момента, от който е налице извличане, следва да бъде съобразено при отговора на поставения правен въпрос. Безспорно този момент следва да бъде установен в производството по предявените искове за защита на правото ,,sui generis" на производителя на база данни, тъй като той е обуславящ за основателността на исковете предвид ограниченото времетраене на закрилата, която законът предоставя на правото – петнадесет години, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни. Поради това в тежест на ищеца да установи не само твърдения от него факт на нарушението, но и момента на неговото осъществяване. По тази причина в производството по иск за защита на правото на производителя на база данни, следва да се осъществи съпоставяне на съдържанието на спорните бази данни, към момента на твърдянето извършване на извличането. Не винаги обаче това изчерпва предмета на доказване, като в зависимост от вида на твърдяното нарушение и вида на търсeната защита може да бъде извършвана съпоставка на базите данни и към по – късен момент. Защитата срещу извличането от база данни като форма на нарушение на правото, както и срещу повторното използване на съдържанието на базата данни или на нейна съществена част, се осъществява по исков ред чрез предвидените чл.95 ал.1 т.1 – т.6 от ЗАПСП искове, както и чрез осъдителния иск за обезщетение по чл.94 от ЗАПСП, като преценката на ищеца за подходящия ред на защита е обусловена и от това дали нарушението продължава към момента на предявяване на иска или то вече е преустановено, като в последния случай ищецът може да иска да бъде установен фактът на нарушението и да претендира обезщетение, но няма да има правен интерес от предявяването на иск за преустановяване на неправомерното използване. От твърденията в исковата молба за вида и периода на осъщественото нарушение върху базата данни като обект на закрила, както и от вида на предявения иск по чл.95 ал.1 от ЗАПСП – съответно дали е предявен само иск за установяване на факта на осъществено нарушение или и осъдителен иск за преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване, зависят подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. В случай,че ищецът твърди,че е осъществено извличане от база данни, която обаче към настоящия момент вече не се използва неправомерно от ответника, ищецът следва да установи само факта на извършено извличане, включително и момента, в който този факт е настъпил. При извличането на база данни самата дейност по извършване на нарушението може да има различна продължителност във времето, но тази дейност е завършена в момента на фиксирането на извлечените елементи върху носител различен от този на оригиналната база данни, независимо дали това фиксиране е с постоянен или временен характер. Обикновено самият момент на фиксирането е трудно установим, но той задължително предшества публичното представяне на оспорената база данни. Именно това е и предметът на доказване в производството по иска за установяване на нарушение по чл.94 ал.1 т.1 от ЗАПСП. След първоначалното й неправомерно извличане, базата данни може да бъде обект на неправомерно използване в продължение на определен период от време. При положение, че използването не е приключило, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяването и на иск по чл.95 ал.1 т.2 от ЗАПСП за преустановяване на неправомерното използване, а за да бъде уважен искът, ищецът следва да установи, че използването продължава и по време на висящото съдебно производство. А ако е предявен и иск за обезщетение, продължителността на използването е от значение за претърпените от ищеца вреди и съответно за размера на обезщетението. С оглед изложеното отговорът на поставения правен въпрос е, че извличането на база данни се установява чрез съпоставка между базата данни, предмет на нарушението, според съдържанието й към момента на първоначалната й поява, с оригиналната база данни на производителя. Преценката на критериите за извличане не следва да отчита последващи модификации в съдържанието на пренесените елементи. При предявен иск за преустановяване на използването на базата данни след извличането, в тежест на ищеца е докаже, че използваната база данни, според нейното актуално съдържание, е създадена в резултат на неправомерно извличане от базата данни на производителя, както и че използването продължава към момента на приключване на съдебното дирене. При предявен иск за заплащане на обезщетение продължителността на използването е обуславяща за вида и размера на настъпилите вреди, доказването на които е в тежест на ищеца. По съществото на касационната жалба. Ищецът – касатор в настоящото производство е поискал от съда да постанови решение, с което да се установи факта на нарушението на неговото право върху процесните бази данни от продуктовите модули „А. Право" и „А. Практика", включени в разработената от него правна информационна система „А. 6” и нейната интернет версия, изразяващо се в извличане на съществена част от същите, осъществено към 20.10.2006г. и да се преустанови неправомерното използване на съдържанието на базите данни, както и да му бъде присъдено обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпените от нарушенията вреди. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдът неправилно е причислил претендираното от ищеца право към категорията права, сродни на авторското. Действително правата на производителя на база данни не са сред изчерпателно изброените в чл.72 от ЗАПСП права, сродни на авторското. Разпоредбата на чл.95 ал.1 от ЗАПСП изрично визира базите данни като самостоятелен обект на закрила, наред с произведенията и обектите по чл.72 от ЗАПСП, като по този начин ги разграничава. Независимо от това неправилната квалификация на вида и характеристиките на правото, предмет на исковия процес, не е обусловила изводите за неоснователност на предявените искове по чл.94 и чл.95 ал.1т.1 и т.2 от ЗАПСП, нито се е отразила на допустимостта на постановеното решение. Същото обаче се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е производител на базите данни „А. Право” и „А. Практика”, като изводът му за извършването на съществени в количествено и качествено отношение инвестицци в базите данни от страна на [фирма] е основан на приетите по делото основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза, свидетелските показания и представените писмени доказателства. Преценката на съда за липсата на идентичност в съдържанието на създадените от ищеца бази данни с тази, използвана от ответника, обаче е направена, без делото да е изяснено от фактическа страна, в резултат на допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на доказателства. Както бе посочено в дадения отговор на поставения въпрос по чл.280 от ГПК, за да бъде установено дали оспорената база данни е производна на базите данни, създадени от ищеца, следва да се извърши съпоставка на съдържанието на двете бази данни към посочения момент на първоначалната поява на базата данни на ответника. За извършване на съпоставка на съдържанието на базите данни. в първоинстанционното производство са назначени и приети две съдебно – технически експертизи. В заключението на първата съдебно-техническа експертиза, прието в о.с.з. на 29.05.2007г. неоспорено от страните, вещото лице Т. Т. е извършило съпоставка на съдържанието на двете правно информационни системи към момента на изпълнение на заключението – м. май 2007г. С молба от 05.06.2006г. ищецът е поискал да бъде назначена допълнителна съдебно – техническа експертиза, която да извърши съпоставка на базите данни към 20.10.2006г., когато според твърденията му е било завършено извличането на съдържанието от процесните бази данни. Също така е поискал при изпълнение на заключението вещото лице да изследва програмния продукт на „Лакорда Л.”, актуален към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г., инсталиран на преносим компютър марка HP Compaq, собственост на третото, неучастващо в делото лице [фирма]. Ищецът е обосновал това искане с твърдението,че програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правно – информационна система „Лакорда Л.”, са била инсталирани на този компютър от служители на [фирма] по силата на сключен договор между ответното дружество и третото лице [фирма] . С определение от 27.06.2007г. първоинстанционният съд е допуснал поисканата задача, като в съдебно заседание на 26.01.2010г. е допуснал изменение на задачата съгласно молба на ищеца от същата дата. С молба- становище от 28.02.2011г. ответникът се е противопоставил на това вещото лице да ползва при изпълнение на своята задача преносими компютри, които не са били приобщени като доказателства по делото. С определение от 01.03.2011г. първоинстанционният съд е поставил задача на вещото лице да допълни заключението, като се съобрази с базата данни на двете дружества, предоставени от самите тях към датата на изготвяне на заключението. С уведомление от 28.05.2011г. вещото лице е поискало от съда съдействие, като бъде задължен ответника да му предостави инсталационен диск на програмния продукт [фирма], в състояние , актуално към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г. Съдът е оставил това искане без уважение. При така поставената задача, назначеното по допълнителната съдебно – техническа експертиза вещо лице А. Т., е извършило съпоставка между продуктовите модули „А. Право" и „А. Практика", включени в разработената от ищеца правна информационна система „А. 6” актуални към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г. и програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правна информационна система „Лакорда Л.”, също актуални към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г., като последните са инсталирани на преносим компютър марка HP Compaq, собственост на третото, неучастващо в делото лице [фирма]. Паралелно с това вещото лице е извършило съпоставка на програмните модули „А. Право" и „А. Практика” и програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правната информационна система „Лакорда Л.”, актуални към момента на изготвяне на заключението – м. ноември 2011г., които са му били предоставени от страните. При възникналия спор относно методиката на изпълнение на експертизата, който е пренесен и във въззивната инстанция, съставът на САС, разглеждащ делото по реда на отменения ГПК, е бил задължен съгласно разясненията в т.11 на ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, служебно да формулира задача към експертизата, като укаже на страните да предоставят на вещото лице необходимия сравнителен материал. В случая първоинстанционният съд неправилно е отказал да задължи ответното дружество да представи на вещото лице за изпълнение на задачите му своите версии на програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правно – информационна система „Лакорда Л.”, актуални към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г. Вследствие на това вместо към 20.10.2006г., съпоставката между представения от страните материал за изследване – програмните модули от техните правно информационни системи, е била извършена към момента на изпълнение на заключението – 2011г. Същевременно при изпълнение на втория вариант на заключението вещото лице е работило с веществени доказателства, които не са били приобщени по съответния ред. По тази причина въззивният съд не е взел предвид при постановяването на своето решение извършената от вещото лице съпоставка на продуктовите модули, във версиите им към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г. Въззивният съд е следвало да отстрани допуснатите от първоинстанциионния съд нарушения на процесуалните правила, като даде възможност на ищеца да представи като веществено доказателство преносимия компютър, на който твърди,че са инсталирани програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правната информационна система „Лакорда Л.”, както и да ангажира доказателства, че програмните модули са инсталирана от служители на [фирма] в изпълнение на сключения договор с [фирма]. Веществените доказателства се събират чрез оглед, който може да се извърши от съда или от вещи лица, или съвместно в присъствието на страните. Когато огледът се прави от вещи лица, описанието се извършва в изготвеното от тях заключение, а когато огледът се прави от съда, констатациите се отразяват в протокола. Допустимо е вещественото доказателство, на което е извършен оглед, да се приложи като доказателство по делото, за което съдът се произнася с определение.В този смисъл е и задължителната практика на ВКС на РБ относно процесуалния ред за предоставяне на електронен носител на информация по реда на отменения ГПК от 1952г., обективирана в решение №85 от 23.03.2012г. по гр.д.№1486/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно което този носител се приобщава към доказателствата по делото по реда, предвиден за веществени доказателствени средства. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно и на основание чл. 293 ал. 3 от ГПК същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно – техническа експертиза, която да отговори на задачите по молбите на ищеца от 26.01.2010г. и молбата на ответника от 16.06.2010г., като извърши съпоставка между програмните модули „А. Право" и „А. Практика" и програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правно – информационна система „Лакорда Л.”, в техните версии, актуални към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г. Сравнителен материал за изпълнение на задачата следва да бъде осигурен, като съдът задължи ответното дружество да предостави на вещото лице достъп до програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правната информационна система „Лакорда Л.”, в техните версии, актуални към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г., а ищцовото дружество да предостави програмните модули „А. Право" и „А. Практика, във версия, актуална към същата дата. Наред с това съдът следва да даде възможност на ищеца да представи по делото като веществено доказателство преносимия компютър, на който твърди,че са инсталирани програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правно – информационна система „Лакорда Л.”, както и да ангажира доказателства, че програмните модули са инсталирани от служители на [фирма] в изпълнение на сключения с договор [фирма]. Едва след приобщаването на вещественото доказателство по съответния процесуален ред, съдът може да постави на вещото лице задача да изследва програмния продукт на „Лакорда Л.”, актуален към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г., инсталиран на преносимия компютър. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл.294 ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1562/17.06.2013г. по в.т.д. №2027/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.