Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 657                              София, 25.11.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 461 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Е. М. Л., О. М. Д., И. М. А., М. П. Т., Д. П. Д., В. С. М., Е. С. К., Л. С. Г. , Д. А. М. и Т. А. М., чрез пълномощника им а. Е против решение от 3.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав, с което е оставено в сила решение от 20.07.2007 г., поправено с решение от 14.03.2008 г. по гр.д. № 8* от 2005 г. на Софийски районен съд, 30-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите против О. с. „З” – О. купел иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на М. Т. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказ на съда да събере поисканите гласни доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение, ведно със законните последици. Ответниците по касационната жалба О. с. „З” – О. купел и С. о. не са изразили становище по същата. С определение № 514 от 29.06.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед въпроса може ли да се претендира възстановяване правото на собственост от името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ земите се възстановяват на лицата, които са били техни собственици към внасянето им в ТКЗС или на техните наследници. Следователно релевантно за възникване правото на възстановяне на собствеността, а съответно и по исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е притежаването на правото на собственост върху имот, попадащ в приложното поле на ЗСПЗЗ към момента на образуване, респективно внасяне в ТКЗС. Без правно значение е дали към този момент имотът е бил притежание на едно лице или е бил съсобствен на неговите наследници, тъй като чл.14, ал.1, т.1, изречение четвърто и пето от ЗСПЗЗ изрично предвиждат, че когато се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, без да се посочват дяловете им, които се определят от Закона за наследството. Следователно допустимо е да се претендира възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и от името на лице, което е било починало към момента на кооперирането или отнемането им, но в този случай при установяване предпоставките за допустимост на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ следва да се представят доказателства, че имота не е бил заявен както на името на общия наследодател, така и на името на всеки от сънаследниците, явяващи се съсобственици към релевантния момент. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, доколкото единствения мотив на Софийски градски съд за отхвърляне на иска е, че макар М. Т. е придобил собствеността на нивата от 8 дка с крепостен акт от 1907 г., то същия е починал на 2.03.1946 г. и съответно не е бил титуляр на правото на собственост към началото на процеса на обобществяване на земеделските имоти. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на въззивния съд да допусне и събере поисканите от ищците гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че малко преди смъртта си М. Т. е бил принуден чрез заплахи и насилие да предостави имота на държавата, доколкото са липсвали твърдения за конкретни факти, които да бъдат установени от свидетелските показания. С оглед изложеното следва въззивното решение да бъде отменено като неправилно. Настоящият съдебен състав не може да се произнесе по съществото на спора, тъй като по делото не е изяснено доколко предявения иск е процесуално допустим – от удостоверение № П* от 19.05.2006 г. на ОС”З”- О. купел и заключението на съдебно техническата експертиза е видно, че с решение от 24.07.2001 г. на СГС, ІІ-Б отд. е признато правото на възстановяване на собствеността върху наследниците на М. Т. по реда на чл.11, ал.2 от ЗЗПЗЗ върху имот от 3000 кв.м. на база крепостен акт от 26.01.1907 г., т.е. въз основа на същия документ за собственост, с който се легитимират правата на наследодателя и в настоящото производство. Съдът следва да изиска посоченото дело, както и преписката на ОСЗ, образувана въз основа на постановеното решение и сведения налице ли е заявяване на процесния имот от името на сънаследниците - трите дъщери и тримата сина на М. Т. - които са били живи към момента на образуване на ТКЗС, с оглед на което да прецени допустимостта /изцяло или частично/ на предявения по настоящото дело иск. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 3.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: