Ключови фрази
Начин на ползване. Консумативни разходи * несъстоятелност * доказателства * правомощия на въззивната инстанция

РЕШЕНИ Е

№ 219
гр.София, 12.02.2019.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2961 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мини Бобов дол"ЕАД /н/ против решение № 1290/07.06.2017г. по т.д. № 1956/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав в частта, с която е обезсилено решение от 26.08.2016г. по гр.д. № 46/201 Ог. на Кюстендилски окръжен съд в частта за осъждане на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ да заплати на касатора сума в размер на 6 112 671 лв. /част от сумата 9 147 415,17 лв./, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 09.06.2006г., дължима за периода август 2007 г. - 31.08.2009г., и мораторна лихва върху тази сума в размер на 2 099 768, 01 лв., дължима за периода м. август 2007г. до 20.08.20 Юг., както и за сумата 1 737 601, 22 лв. /част от сумата до 1 798 888,53 лв./, представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 17 бр. фактури, издадени в периода октомври 2007г.~ месец декември 2008 г., като процесуално недопустимо и е прекратено производството по гр.дело № 46/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд в горепосочената част.
Касаторът излага становище, че решението на САС е недопустимо, евент. неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Счита, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не е била заплатена държавна такса по същата. Въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е разгледал направено за пръв път с въззивната жалба възражение на ответника по осъдителния иск за наличие на прекратително основание по смисъла на
чл.637, ал.2 ТЗ. Освен това САС е разгледал само доводи и доказателства наведени от въззивника и почиващи единствено на списъка на предявените и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД, без да съобрази обективираното в отговора на въззивната жалба възражение за липса на тъждество на предявените и приети в производството по несъстоятелност вземания и процесиите по т.д. № 46/2010 г. на КОС и свързаните с него и приложени по последното дело доказателства: молба по чл.685 ТЗ за предявяване на вземания по т.д. № 55/201 1г. на КОС; списък на предявени и неприети от синдика вземания, обявен по партида на „Въгледобив Бобов дол"ООД /н/ в TP на 10.08.2012г.; възражение от 16.08.2012г. по т.д. № 55/2011г. на КОС от касатора срещу списъка на неприети вземания; определение от 04.12.201 Зг. по т.д. № 55/2011 г. на КОС. Касаторът мотивира необходимост от допускане на ССЕ, която в противоречие с процесуалните задължения на въззивния съд не е била назначена, за проверка какво включва приетото от синдика на ответника вземане в размер на 7 755 698,30лв. Иска се обезсилване на атакуваната част от въззивното решение, евентуално - отмяна и постановяване на друго за уважаване на претенцията в тази част.
Ответникът по касацията „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че касторът е подал на 20.08.20 Юг. искова молба срещу „Въгледобив Бобов дол" ЕООД пред КОС за заплащане следните суми: 12 423 120, 80 лв., представляваща сбор от дължимите и неплатени от ответника наемни цени за период от месец август 2007 г. до 20.08.2010 г., дължими по силата на сключен между страните договор за наем № 1910/09.06.2006г. и анекс към него от 09.06.2006 г.; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 099 768, 01 лв. -изтекла мораторна лихва върху тази главница за периода от м. август 2007г. до 20.08.2010 г.; на основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД сумата от 153 002,88 лв., представляваща стойността на консумирана електроенергия за периода от м. август 2007 г. до 20.08.2010 г. по договора за наем; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 91 166, 01 лв. - изтекла мораторна лихва за същия период върху тази сума; на основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ сумата от 3 741,57лв., представляваща стойността на ползвани телефонни услуги по договора за наем за същия период и ма основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 208,10лв.- изтекла мораторна лихва върху тази сума за периода от м. август, 2007г. до 20.08.20Юг.; на основание чл. 327, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД: сумата от 1 798 888,53лв., представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 18 бр. фактури, сумата от 30 533,62лв., представляваща стойност на извършени от ищеца и незаплатени от ответника взривни работи, сумата от 14 860,79 лв. представляваща стойността на закупени, но незаплатени от ответника хранителни стоки, както и сумата от 718 048,04 лв., представляваща цена за доставка на азот и кислород от ищеца на ответника и незаплатени от последния. Въззивната инстанция е съобразила, че в хода на производството с решение от 15.05.2012г. по т.дело № 55/2011г. на КОС спрямо ответника е било открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006г. С определение от 21.09.2012г. производството по т.дело №46/20 Юг. на ОС- Кюстендил е било спряно, на осн. чл. 637 от ТЗ. След извършена справка в търговския регистър САС е установил, че с определение от 04.09.201 Зг. по т.д. № 55/2011г. на КОС е бил одобрен списък на приетите в производството по несъстоятелност спрямо „Въгледобив Бобов дол"ЕООД вземания, обявен в TP на 10.08.2012г., в който по т. 14 е включено вземане на „Мини Бобов дол" ЕАД /н/ в размер на 7 755 698,30 лв. главница и 3 941 370,56 лв. лихва с посочено основание на приетото вземане за главница - наем за периода 30.06.2006г. - 31.08.2009г., доставка на материали и услуги. САС е констатирал, че с молба вх.№3439/19.06.12г. за предявяване на вземане, депозирана от касатора по т.дело № 55/2011г. на КОС, същият е предявил в производство по несъстоятелност спрямо ответника вземане в общ размер на 30 000 156,40 лв. главница и 7 102 291,56 лв. лихви, произтичащи от договора за наем, сключен между страните на 09.06.2006г. Въззивната инстанция е приела, че периодът на начисляване на наема и цената на доставките по приетото вземане попада изцяло в исковия период по т.д, № 46/201 Ог. на КОС - месец август 2007г. -20.08.20Юг. Апелативният съд е съобразил, че с определение от 03.04.2014г. производството по т.д. № 46/2010 г. на КОС е било възобновено поради това, че част от предявените, но неприети в производството по несъстоятелност вземания са предмет на разглеждане в производството по т.д.№ 46/201 Ог. на КОС. САС е счел, че горният извод е правилен единствено за вземанията, които не са приети в производството по несъстоятелност и попадат изцяло извън исковия период, заявен с исковата молба. Вземанията, предмет на удовлетворяване в производството по несъстоятелност се индивидуализират не само по размер, но и съобразно вида, произхода и периода на начисляване, поради което обстоятелството, че цената на предявените искове е по - ниска от размера на неприетите вземания не могло да обоснове извод за допустимост на производството. Вземанията за наем по договора от 09.06.2006 г., както и за доставка на материали и услуги за периода месец август 2007г. - 31.08.2009г., са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, поради което производството по т.д. № 46/20 Юг. на КОС по отношение на същите според въззивната инстанция се явява недопустимо. Вземанията за наем за периода месец август 2007г.-31.08.2009г., предявени с исковата молба, са изчислени от САС в размер на 5 956 809, 77 лв. Изцяло според въззивната инстанция в исковия период попада и заявената претенция за заплащане на цена по извършени доставки по 17 бр.фактури, издадени в периода месец октомври 2007 г. - месец август 2009 г. на стойност 1 737 601, 22 лв. С оглед на горното САС е закючил, че първоинстанционното решение в частта, в която са уважени искове за заплащане на наемна цена в размер на 6 112 671 лв., мораторна лихва в размер на 2 099 768, 01 лв. върху посочената главница, както и за сумата 1 737 601, 22 лв., представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 17 бр. фактури, е процесуално недопустимо, на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ - поради приемане на процесиите вземания в производството по несъстоятелност спрямо ответното дружество.
С определение № 356/03.07.2018г. по т.д. № 2961/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ за проверка съответствието на същото със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 403/23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 616/15.12.2008г. по т.д. № 530/2008г. на ВКС, I т.о., Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 77/17.03.2015г. по т.д. № 2040/2014г. на ВКС, IV г.о. и др. по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка па целия доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, основаващи се и на възралсенията и доводите на двете страни?
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от TP №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейностга на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалпоправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса .
В посочената от касатора, а така също и в служебно известната на настоящия състав на ВКС задължителна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 403/23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ВКС, IV г.о.. Решение № 616/15.12.2008г. по т.д. № 530/2008г. на ВКС, I т.о.. Решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 480/07.11.201 lr.no гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о., Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 77/17.03.2015г. по т.д. № 2040/2014г. на ВКС, IV г.о. и др., е застъпено последователно и категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК.
Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правния въпрос.
По същество на касационната жалба:
Настоящият състав па ВКС намира за неоснователно оплакването за недопустимост на въззивното решение. Първоинстанционното решение на КОС е постановено по осъдителни искове на дружество в открито производство по несъстоятелност срещу дружество, също в открито производство по несъстоятелност, и е било обжалвано от ответника като за дължимата по въззивната жалба държавна такса въззивникът е бил осъден с въззивното решение. САС е приложил правилото на чл.694, ал.7 ТЗ. спрямо производството по чл.637, ал.З ТЗ. Дори и да се касае до пропуск за предварително събиране на дължимата държавна такса по въззивната жалба, това не е основание за прекратяване на производството пред САС поради нередовност на въззивната жалба. Апелативният съд на осн. чл.77 ГПК с окончателния си акт, с който приключва производството по делото пред него, е присъдил дължимата държавна такса, за която въззивникът е останал задължен за внасяне.
САС не е допуснал твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила като е разгледал направеното с въззивната жалба възражение на ответника по иска, че част от вземанията, посочени в исковата молба по т.д. № 46/20Юг. на КОС, са приети от синдика и включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ответника „Въгледобив Бобов дол"ЕООД. Същото възражение не представлява такова по съществото на спора, за да е ограничено с прсклузивен срок за предявяването му, в който смисъл са доводите на касатора. Представлява възражение по допустимостта на иска с оглед правилото на чл.637, ал.2 ТЗ. На осн. чл.130 ГПК сезираният със спора съд е длъжен служебно да следи за допустимостта на иска с оглед посочената предпоставка, докато производството е висящо пред него.
Предвид отговора на правния въпрос основателно се явява оплакването по касационната жалба, че изводът на въззивния съд относно частичната недопустимост на предявените осъдителни искове срещу несъстоятелния длъжник „Въгледобив Бобов дол"ЕООД е неправилен.
На осн. чл.637, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност на „Въгледобив Бобов дол" ЕООД /решение от 15.05.2012г. по т.д. № 55/201 1г. на КОС/ се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, а на осн. чл.637, ал.2 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането, предявено в него, бъде прието при условията на чл.693 ТЗ. Следователно, за да достигне до извод за недопустимост на производството по осъдителения иск по т.д. № 46/2010г. на КОС и за частично обезсилване на първоинстанционното решение с прекратяване на производството в тази част, апелативният съд е следвало да прецени всички събрани по делото доказателства относно: предявените от „Мини Бобов дол"ЕАД /н/ по реда на чл.685 ТЗ с писмена молба вземания срещу „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/; съставените по реда на чл.686 ТЗ списъци от синдика с приетите и с неприети предявени вземания; подадените възражения по чл.690, ал.1 ТЗ; определенията на съда по несъстоятелността на осн. чл.692, ал.1 и 4 ТЗ. Въз основа на тях и само след евентуална констатация за осъществяване на условията по чл.693 ТЗ - прието вземане, което е включено в одобрения на осн. чл.692, ал.1 ТЗ от съда списък по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ и срещу което не е било подавано възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, въззивният съд е могъл да провери дали е налице идентичност между така приетото в производството по несъстоятелност вземане и това, което е предмет на спора по т.д. № 46/20 Юг. на КОС.
В случая САС е обсъдил обявения в TP на 10.08.2012г. списък на осн. чл.685, ал.1, т.1 ТЗ на приетите от синдика на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ вземания, определението по чл.692. ал.1 ТЗ на съда по несъстоятелността от 04.09.201 Зг. по т.д. 55/2011 г. на КОС за одобряване на горепосочения списък, както и молба вх. № 3439/19.06.2012г. на касатора за предявяване в производството по несъстоятелност на ответника на вземания по договор за наем, договор за доставки на стоки и услуги и обезщетения за забава спрямо ..Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/.

В отклонение от отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, въззивният съд не е разгледал възражението на касатора, обективирано в подадения от него отговор на въззивната жалба, че вземанията, предмет на осъдителния иск по т.д. № 46/20Юг. на КОС, попадат в списъка по чл.686, ал.1, т.З ТЗ на предявени и неприети вземания от синдика на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/, срещу който е било подадено възражение по чл.690, ал.1 ТЗ от „Мини Бобов дол "ЕАД /н/, но същото не е било уважено с определение по чл.692, ал.4 ТЗ от 04.12.201 Зг. по т.д. 55/2011г. на КОС. В тази връзка САС не е обсъдил така посочените доказателства: списъка с неприети вземания, възражението по чл.690, ал.1 ТЗ срещу него на кредитора-настоящ касатор и определението по чл.692, ал.4 ТЗ. Поради което необосновано е приел, че главница в общ размер на 7 850 272,22 лв., сбор от 6 112 671лв. - наеми в размер на и 1 7737 601,22 лв. - вземания за доставени материали по 17 бр. фактури, е била приета по реда на чл.693 ТЗ, при изрично посочена от синдика главница в т. 14 от списъка с приети вземания в размер на по-малка сума, а именно - 7 755 698,30лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не се касае за грешка в изчисленията, а за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводственте правила, довело до необоснованост на фактическите констатации, а оттук и до неправилно приложение на чл.637, ал.2 ТЗ.
При съпоставка на всички коментирани по-горе доказателства се установява, следното:
С молба вх. № 3439/19.06.2012г. по т.д. № 55/201 1 г. на КОС касаторът е предявил по реда на чл.685 ТЗ вземанията си спрямо „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ в следните размери и на следните основания: 12242991лв. - главница, представляваща неизплатени дължими наеми по договор за наем от 09.06.2006г. за периода 31.08.2007г.-30.06.2012г.; 3 844 765,95лв. - общо обезщетение за забава за периода от 01.03.2007г. / л.2072, т.5 по т.д. № 46/2010г. на КОС - първа непогасена част от дължима законна лихва за забава върху част от главница по фактура № 17/28.02.2007г./ до 18.06.2012г. /ден, предхождащ подаване на молбата/ в размер на мораторните лихви върху дължимите главници-наеми; 14 896 299,48лв. - непогасена главница, представляваща част от договорена наемна цена в общ размер на 15 000 000 лв. и 1580878,38лв. - законни лихви за забава за периода 10.06.2011г.— 18.06.2012г.; 2 757 165,40лв. - общо главници по договори за доставка на стоки и услуги по фактури, издадени за периода 30.06.2006г.-30.09.2009г.; 1 676 647,23лв. - общо лихви за забава за периода З0.06.2006г. до 18.06.2012г.; деловодни разноски по т.д. № 46/2010 г. на КОС / в размер на 429 024лв./ и т.д. № 87/2011г. на КОС / в размер на 410 510,40лв./.
Видно от обявения в TP на 10.08.2012г. списък на осн. чл.686, ал.1, т. 1 ТЗ за приетите от синдика на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ вземания под т.14 са включени вземания на касатора за главница по фактури, издадени в периода 30.06.2006г.-31.08.2009г. - за наем, доставка на материали, извършване на услуги и два договора за цесия в общ размер на 7 755 698,30лв. и лихва върху главниците до 15.05.2012г. в размер на 3 941 570,56лв. Не се навеждат доводи и не се ангажират доказателства за договори за цесия, поради което съдът намира, че липсват приети вземания на това основание.
Видно от обявения обявения в TP на 10.08.2012г. списък на осн. чл.685, ал.1, т.З ТЗ за неприетите от синдика на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ вземания под т.З са включени вземания на касатора в размер на 25 405 179,10лв., представляващи част от предявени с молба вх. № 3439/19.06.2012г., която част от вземанията в списъка изрично е посочено, че е предмет на две производства по т.д. № 46/201 Ог. на КОС и по т.д. № 87/2011г. на КОС.
С писмено възражение вх. № 4491/16.08.2012г. „Мини Бобов дол"ЕАД /н/ по реда на чл.690, ал.1 ТЗ е възразило срещу неприетата част от предявените вземания.
Съобразно определение от 04.12.201 Зг. по т.д. № 55/201 1 г. на КОС по реда на чл.692, ал.4 ТЗ е било разгледано и отхвърлено възражението на касатора срещу неприетата от синдика част от предявени вземания. В мотивите на акта са изложени аргументи, че само приетата от синдика част от вземанията / 7 755 698,30лв.- главници за наем и доставка на стоки и услуги и лихва върху главниците до 15.05.2012г. в размер на 3 941 570,56лв. / са били осчетоводени от несъстоятелния длъжник „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ и следователно са неоспорени от него. А остатъкът от 25 405 179,10лв. не е осчетоводен от длъжника, той ги е оспорил по т.д. № 46/20 Юг. на КОС и т.д. № 87/2011 г. на КОС, т.е. не са установени по безспорен начин по основание и размер и за този остатък спорът следва да се реши по исков ред, а не в производството по чл.692, ал.2 ГПК.
Видно от исковата молба и уточнението й от 08.07.2014г., както и допуснато изменение на иска, претенцията по т.д. № 46/20 Юг. на КОС включва следните вземания: 10 478 868 лв. - дължими и неизплатени наеми по договор за наем от 09.06.2006г. за периода 31.08.2007г.-31.07.2010г.; 2 099 768,91 лв. - обезщетение на забава в размер на законната лихва върху съответните главници за наеми за периода 01.03.2007г. /искова молба на л.6, т.1 от т.д. № 46/2010г. на КОС- първа непогасена част от дължима законна лихва за забава върху част от главница по фактура №17/28.02.2007г./ - 20.08.2010г.; 2 719 075,43лв. -главници за консумирана ел.енергия, за ползвани телефонни услуги, доставени и неизплатени материали по 18 бр. фактури, доставени и неизплатени хранителни стоки, за извършени и незаплати взривни работи и за доставка на азот и кислород, всички в периода 30.06.2006г.-30.09.2009г. и сумата от 1 124 641,13лв., представляваща лихва за забава върху горепосочените главници за консумативи и доставки за периода 30.06.2006г. до 20.08.2010г.
Горната установеност налага следните изводи:
В списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ на приетите от синдика на ответното дружество вземания са включени вземанията на касатора, които представляват част от претенцията по т.д. № 46/20 Юг. на КОС-неизплатени наемни цени за периода от 31.08.2007г. / с оглед първата по време фактура № 101/31.08.2007г. с частично неизплатена главница, описана в исковата молба и в молбата по чл.685, ал.1 ТЗ/ до 31.12.2008г. / съобразно заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ/, по фактури издадени в този период, които са били осчетоводени от „Въгледобив Бобов дол"ЕООД/н/ и по които синдикът на последното и съдът по несъстоятелността /с оглед мотивите на определението по чл.692, ал.4 ТЗ от 04.12.201 Зг./ са приели, че са безспорни. На каква обща стойност възлиза така приетото вземане /част от сумата 7 755 698,30лв./, ограничено за посочения период, може да се направи извод след съпоставяне на предявените конкретно суми по отделни фактури в молба по чл.685 ТЗ с вх. № 3439/19.06.2012г. по т.д. № 55/2011г. на КОС и исковата молба по т.д. № 46/20 Юг. на КОС и констатациите на вещото лице по допълнителното заключение по ССЕ /депозирано по т.д. № 46/20 Юг. на КОС и приложено на корица на т.6 от същото дело/. Изложеното в част IV от последното заключение, се съобразява от настоящия състав, доколкото вещото лице е установило осчетоводяване от длъжника „Въгледобив Бобов дол"ЕООД/н/ на фактури за неплатени наеми само за периода 31.08.2007г.-31.12.2008г. / попадащ в периода по т.14 от списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ-30.06.2006г.-31.08.2009г./. Сумите, посочени в заключението на вещото лице за всяка отделна фактура не следва изцяло да се отнасят към приетите от синдика вземания, тъй като поради прилагане на корекционен коефициент, предмет, както на предявяване в производството по несъстоятелност на ответника, така и на осъдителния иск по т.д. № 46/20Юг. на КОС, са само част от сумите по съответните фактури. В заключение общата сума на претендираните по осъдителния иск и пред синдика вземания за наеми, които са включени в одобрения от съда списък на приети от синдика вземания, е в размер на 4 249 755,36 лв. Следователно само до този размер искът по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наемни цени за периода 31.08.2007г.-31.12.2008г. е недопустим на осн. чл.637, ал.2 ГПК, респ. в тази част решението на САС е правилно. За разликата над 4 249 755,36лв. до посочената от САС сума от 6 112 671лв. искът е допустим, а обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да се отмени като се върне на апелативния съд за произнасяне по същество на претенцията в тази й част по реда на чл.637, ал.З, т.1 ТЗ.

В списъка по чл.686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите от синдика на ответното дружество вземания са включени и вземанията на касатора, които представляват част от претенцията по т.д. № 46/20 Юг. на КОС -обезщетение за забава за периода от 01.03.2007г. / съобразно исковата молба и молбата за предявяване на вземане на л.2072, т.5 по т.д. № 46/20 Юг. на КОС - първа непогасена част от дължима законна лихва за забава върху част от главница по фактура №17/28.02.2007г./ до 20.08.2010г. /подаване на исковата молба по т.д. № 46/10г. на КОС/ върху просрочени главници, представляващи неизплатени или погасени след падежа наеми по фактури за периода 28.02.2007г.-31.12.2008г. Периодът 01.03.2007г.-20.08.2010г., за който се търси обезщетение за забава, изцяло попада в посочения от синдика в т. 14 от списъка с приети вземания период за приетите лихви до 15.05.2012г. Въззивният съд необосновано, без да е определи точния размер на главниците и периодите на забава е счел, че цялата присъдена с първоинстанционното решение законна лихва от 2099768,01лв., попада в приетата от синдика и неоспорена от длъжника или друг кредитор лихва по т.14 от списъка по чл.686, ал.1, т. 1 ТЗ. В тази връзка настоящата инстанция въз основа на гореустановените главници за наеми, приети от синдика в списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ и одоборени от съда по несъстоятелността, и при съобразяване на съвпадащите претенции по исковата молба по т.д. № 46/20Юг. на КОС и по молбата на осн. чл.685 ТЗ на кредитора „Мини Бобов дол"ЕАД /н/, прави извод, че общата сума на претендираните по осъдителния иск и пред синдика вземания за обезщетения за забава върху неизплатени или погасени след падежа наеми, които лихви са включени в одобрения от съда списък на приети от синдика вземания, е в размер на 1 558 687,40лв. Следователно само до този размер искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 01.03.2007г.-20.08.20Юг. върху просрочени главници за наеми е недопустим, на осн. чл.637, ал.2 ГПК, респ. решението на САС в тази част е правилно. За разликата над 1 558 687,40 лв. до посочения от САС размер от 2 099 768,01 лв., осъдителният иск е допустим, а обжалваното въззивно решение се явява неправилно в тази му част. Същото следва да се отмени като се върне на апелативния съд за произнасяне по същество на претенцията по реда на чл.637, ал.З, т.1 ТЗ.
В списъка по чл.686, ал. 1, т.1 ТЗ на приетите от синдика на ответното дружество вземания са включени вземанията на касатора, които представляват част от иска по т.д. № 46/201 Ог. на КОС- главници за консумирана ел.енергия, за ползвани телефонни услуги, доставени и неизплатени материали по 17 бр. фактури, доставени и неизплатени хранителни стоки, за извършени и незаплати взривни работи и за доставка на азот и кислород, всички в периода 30.06.2006г. /съобразно исковата молба, молбата по чл.685, ал.1 ТЗ и списъка с приети вземания/ -31.08.2009г. / съобразно т.14 от списъка по чл.686, ал.1,т.1 ТЗ/. Въззивният съд е отнесъл приетото от синдика вземане в т.14 от списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ само към претендираните по т.д. № 46/20 Юг. на КОС вземания за материали по 17 бр. фактури /по уточнителна молба от 08.07.2014г. /, издадени в периода от 30.12.2006г. до 31.12 2008г., в противоречие с изрично посоченото в списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ основание на вземането - не само доставка на материали, а и извършване на услуги. Видно от допълнителното заключение на ССЕ осчетоводени от „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ са 24 бр. фактури, издадени в периода 30.06.2006г.-31.12.2008г., включващи доставка на азот, кислород, хранителни продукти, материали и извършване на взривни работи. Следователно те са безспорно приети като дължими от ответника и съобразно мотивите на определение от 04.12.201 Зг. по т.д. № 55/2011г. на КОС по чл.692, ал.4 ТЗ попадат в списъка на приетите от синдика вземания, който е бил одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 04.09.201 Зг. по т.д. № 55/2011 г. на КОС. Общата претендирана в процеса по т.д. № 46/20 Юг. на КОС и предявена пред синдика стойност на вземания по тези осчетоводени от длъжника 24 бр. фактури е 2 518 043,67лв. Тъй като решението на САС в частта по отношение на главниците за заплащане на доставка на азот и кислород, хранителни продукги и за извършени взривни работи не е било обжалвано от „Въгледобив Бобов дол"ЕООД /н/ или от синдика, то в тази част то е влязло в сила и настоящата инстанция не може да го преразглежда и да промени резултата във вреда на касатора. Вземането от 1 754 601,22 лв. по 17 бр. фактури за доставка на материали в периода 30.12.2006г. до 31.12.2008г. изцяло попада в предмета на осъдителния иск по чл.327, ал.1 ТЗ по т.д. № 46/20Юг. на КОС, в молбата на касатора по чл.685 ТЗ и в списъка на предявените и приети от синдика вземания. САС е изчислил претенцията за материали по 17 бр. фактури в по-малък размер, а именно 1 737 601,22лв. и като по-благоприятен за касатора този резултат не може да се променя от ВКС. Поради съвпадение на крайните изводи на касационната инстанция с тези на въззивния съд за приложение на чл.637, ал.2 ТЗ по отношение на осъдителния иск за вземането за доставка на материали в размер на 1 737 601,22лв. в тази част въззивното решение следва да се остави в сила.
В списъка по чл.686, ал. 1, т.1 ТЗ на приетите от синдика на ответното дружество вземания са включени и вземанията на касатора, които представляват част от претенцията по т.д. № 46/20 Юг. на КОС -обезщетение за забава за периода от 30.06.2006г. /съобразно исковата молба, молбата по чл.685, ал.1 ТЗ и списъка с приети вземания/ до 20.08.20Юг. /подаване на исковата молба по т.д. № 46/1 Ог. на КОС/ върху просрочени главници, представляващи доставени и неизплатени материали по 17 бр. фактури, доставени и неизплатени хранителни стоки, за извършени и незаплати взривни работи и за доставка на азот и кислород, всички извършени в периода 30.06.2006г. -31.08.2009г. По отношение на тази притенция липсва произнасяне в първоинстанционното решение по т.д. № 46/20Юг. на КОС, не е била подавана молба от ищеца по чл.250 ГПК, респ. това вземане не е предмет на въззивното решение и на касационното произнасяне.
Констатираната неправилност налага на осн. чл.293, ал.З ГПК частична отмяна на решението на САС и връщане на делото на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото с оглед изхода от спора САС следва да разпредели отговорността за разноски на страните, както и да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС, а така също и да определи следващите се държавни такси на осн. чл.694, ал.7 ТЗ по исковете във върната за ново разглеждане тяхна част.
В останалата обжалавана част /относно вземанията за: 4 249 755,36лв. за наеми; 1 558 687,40лв. за обезщетение за забава върху просрочени наеми и 1 737 601,22лв. за доставени материали/ въззивното решение следва да се остави в сила. По отношение на същото с оглед окончателното решаване на спора, на осн. чл.620, ал.5 вр. чл.637 вр. чл.694. ал.7 ТЗ вр. чл.18, ал.2, т.1 и 2 от ТДТСС по ГПК касаторът дължи държавна такса по сметка на ВКС в размер на 37 760,22лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1290/07.06.2017г. по т.д. № 1956/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав в частта, с която е обезсилено решение от 26.08.2016г. по гр.д. № 46/20Юг. на Кюстендилски окръжен съд в частта за осъждане на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД/н/ да заплати на „Мини Бобов дол "ЕАД /н/ разликата над 4 249 755,36 лв. до 6 112 671лв. /част от сумата 9 147 415,17 лв./, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 09.06.2006г. и мораторна лихва върху тази сума за разликата над 1 558 687,40 лв. до 2 099 768, 01 лв. като процесуално недопустимо и е прекратено производството по гр.дело № 46/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд в горепосочената част, както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в горепосочената част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1290/07.06.2017г. по т.д. № 1956/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК. 11 състав, в частта, с която е обезсилено решение от 26.08.2016г. по гр.д. № 46/2010г. на Кюстендилски окръжен съд в частта за осъждане на „Въгледобив Бобов дол"ЕООД/н/ да заплати на „Мини Бобов дол "ЕАД /н/ сумата в размер на 4 249 755,36лв. /част от сумата 9 147 415,17 лв./, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 09.06.2006г., дължима за периода август 2007 г. -31.08.2009г., сумата в размер на 1 558 687,40лв., представляваща мораторна лихва върху просрочени наеми, дължима за периода м. март 2007г. до 20.08.20Юг. и сумата в размер на 1 737 601, 22 лв., представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 17 бр. фактури, издадени в периода 30.12.2006г. до 31.12.2008г., на осн. чл.637, ал.2 ТЗ поради приемане на претендираните суми в производството по несъстоятелност спрямо ответника „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н/ по т.д. № 55/2011 г. на КОС.
ОСЪЖДА „Мини Бобов дол"ЕАД /н/ да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 37 760,22лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:13

13