Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * установителен иск в заповедно производство * заповед за изпълнение въз основа на документ


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 420/14

София, 11.02.2015 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3079 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 874 от 03.07.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 53 от 07.01.2014 г. по гр.д. № 2371/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] против В. В. Л. от [населено място]
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление.
Повдигнатият въпрос по приложението на чл. 422 ГПК вр. с чл. 417, т.2 ГПК вр. с чл. 62, ал.2 ЗКИ е разрешен с постановяването на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че по договор за потребителски кредит ищецът (като правоприемник на [фирма]) е предоставил на Д. Е. Ч. сумата 19400 лева. Отпуснатият кредит е бил обезпечен с договор за поръчителство от ответника В. В. Л. и М. Я. Ж., поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение, в т.ч. лихви и разноски по събиране на вземането. Кредитът е следвало да бъде погасен на 120 анюитетни вноски, дължими до десето число на всеки месец при краен срок на погасяване до 10.03.2016 г. Към 20.12.2011 г. кредитополучателят е останал неиздължен със седем месечни вноски (за периода от 10.06.2011 до 10.12.2011 г.), поради което банката е обявила предсрочна изискуемост на вземането, уговорена при непогасяване на три месечни плащания и на 13.03.2012 г. е предприела действия по събиране на дълга чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя и поръчителите. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането е основателен. Приел е, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК в шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, въз основа на което е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 11993,98 лева, произтичащи от договор за кредит от 23.03.2006 г., както и сумата 1583,87 лева, съставляващи договорна лихва за периода 10.06.2011 г.-12.03.2012 г.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от В. В. Л. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за автоматично настъпване на уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост, без тя да е съобщена от банката на длъжника с изрично волеизявление.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Формираният в решението извод, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК е в противоречие с постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК се явява неоснователен - банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без да са налице основания за това, поради което поръчителят не дължи сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решението следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер на 574,32 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 53 от 07.01.2014 г. по гр.д. № 2371/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] против В. В. Л. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено задължение по договор за поръчителство № 2463 от 23.06.2006 г. към договор за потребителски кредит № 2463 от 23.03.2006 г. за сумата от 11993,98 лева, съставляваща главница по договора за кредит; сумата от 1583,97 съставляваща лихва за периода от 10.06.2011 г. до 12.03.2012 г.; сумата от 29,99 лева такса за обслужване на кредита и законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и за сумите от 272, 16 лв. и 6255,59 лева, съставляващи разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение № 2382 от 14.03.2012 г. по ч. гр.д. № 3892/2012 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] против В. В. Л. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 574,32 (петстотин седемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: