Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 24.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Лидия Стоянова Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 243 / 2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. Н. В. против решение № 487 от 03.01.2014 г. по внохд № 1146 / 2013 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че в процедурата по глава двадесет и седма от НПК подсъдимият не е изразил съгласие с възприетата правна квалификация, която е базирана на предположения и спорни изводи. Приложимата правна норма според касатора би следвало да е тази по чл. 354а, ал.5 от НК, а наказанието – глоба по чл.78а от НК. Алтернативно се поддържа и искане за намаляване на определения срок на лишаване от свобода и времетраенето на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, 30 състав , с присъда № 320 от 30.10.2013 г. по нохд № 3825 / 2013 г. признал В. Н. В. за виновен в това, че на 06.12.2012 г. между 00.30 и 2.10 часа, в гр.С., държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества /амфетамин и марихуана/ на обща стойност 53,28 лева, при условията на продължавано престъпление от две деяния, поради което е на основание чл.354а, ал.1, пр.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 487 от 03.01.2014 г. по внохд № 1146/2013 г. потвърдил изцяло първоинтанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна в частта, с която се навеждат аргументи за явна несправедливост на определената санкция. Останалите доводи за нарушена процедура, довела до неправилно приложение на закона, са несподелими по следните съображения: Производството пред първата инстанция протекло по реда на чл.372,ал.4 от НПК след самопризнание на подсъдимия. Основното възражение на касатора се свежда до твърдението, че специалната цел на държане на наркотичните вещества - разпространение, не попада в обхвата на признатите от него по реда на чл.371, т.2 от НПК факти. Въззивният съд не се е съгласил с подобно тълкуване на съдържанието на самопризнанието на подсъдимия и настоящият състав споделя тази позиция. Съгласно чл.371, т.2 от НПК подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. Фактите от обстоятелствената част включват не само събития, състояние и предмети на сетивнопознаваемата действителност, но и елементи на човешкия душевен свят, наричани психични, вътрешни факти Вж.С. П.,Наказателен процес на Н. Република България,стр360,към които е относима и обсъжданата в настоящия казус цел на държането на наркотици.До субективните факти се стига по логичен път но това не ги превръща в хипотези. По силата на обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2008 г. НК, когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал.2 от НПК той „сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания” . Поради това процесуално ограничение недопустимо е изразеното от касатора предложение делото да се допълва с доказателства, които да установят ,че намерената в дома му везна се ползва за мерене на злато, а не за дозиране на наркотици. В тази връзка въззивният съд правилно отбелязал, че предназначението на държането на везната също е факт, обхванат от самопризнанието, макар връзката му с целта на държането на наркотиците да е с характер на съждение. Въззивният съд, в отговор на жалбата, внимателно проверил дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, както е приела предходната инстанция. Второинстанционният контрол е осъществен при спазване на процесуалните разпоредби и съдържа отговор на всички доводи на жалбоподателя. В касационната жалба, в контекста на упрек за процесуална непрецизност / на стр.1, гърба/ , некоректно се припомня посочената в обвинителния акт „оперативна информация” на полицаите относно пласьорската дейност на подсъдимия. Въззивният съд ясно и категорично е отхвърлил доказателственото значение на получените по оперативен ред данни и не е свързал изводите си с тях,което, впрочем, се признава и в заключителната част на жалбата. Неоснователно е и възражението срещу косвената подкрепа на обвинението, която въззивната инстанция съзряла във вида , мястото и количеството на намерените в подсъдимия наркотици. Версията на защитата , че той „не е излязъл с тях от дома си” , а е възможно и да ги е придобил след това, не изключва формата на изпълнително деяние „държи”. Обобщено, при установените в съответствие със следвания процесуален ред на съкратено съдебно следствие факти , искането за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр. с чл.26 от НК е несъстоятелно. Основателност на касационната жалба настоящият съдебен състав съзира в частта й досежно явната несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция, в нарушение на чл.56 от НК, е обсъждала целта на държане на наркотиците в контекста на обществената опасност на изследваното деяние. В същото време, акцентирайки върху значението на засегнатите обществени отношения , предходният съдебен състав се е въздържал да обсъди конкретните параметри на реалното им увреждане от инкриминираната дейност. Намерените наркотици са амфетамин и марихуана, в малко количество, остойностени на 53,28 лева. Тяхното държане с приетата престъпна цел не накърнява по приетия от въззивната инстанция „ особено застрашителен начин” публичния интерес, за да предизвика потвърдените „по-драстични наказателноправни мерки”. Санкцията от една година и шест месеца лишаване от свобода с четиригодишен изпитателен срок очевидно не съответства както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Това налага нейното намаляване до една година, чрез което ще се постигнат целите по чл.36 НК както на плоскостта на личната , така и на генералната превенция.На редукция подлежи и изпитателния срок, който настоящата инстанция свежда до три години - достатъчни за респектиращо въздействие върху подсъдимия предвид грозящата го възможност да търпи отложеното наказание. Водим от горното и на основание чл.354,ал.2, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 487 от 03.01.2014 г. по внохд № 1146/2013 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав , с което се потвърждава присъда от 30.01.2013 г. по нохд № 3825/2013 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, тридесети състав, като намалява наложеното на подсъдимия В. Н. В. наказание лишаване от свобода от една година и десет месеца на една година, а изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от четири години на три години от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.