1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
София, 11 юли 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми март 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ........................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 196 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурора. Атакува се въззивна присъда № 32 от 09.11.11 год. по ВНОХД № 1033/11 год. по описа на Софийски апелативен съд. Основно се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 13 и 14 НПК, но се визира и незаконосъобразност и „неправилност” на съдебния акт, без да са изложени доводи за последните. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната и част и връщане на делото за ново разглеждане.
Протестът не се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВКП. Последният изтъква, че по него спрямо Б. е упоменато само едно косвено доказателство за авторството, но не и за участието на оправдания подсъдим в извършения грабеж, придружен с убийство. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.
Защитата на подсъдимия Б. счита, че по делото са обсъдени всички доказателства, които водят до оневиняването на подзащитния му. Моли за решение, с което да се остави в сила оправдателната присъда.
Защитата на подсъдимия К. счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли да не се уважава протеста.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилия в срок протест, посочените в него основания и доводи и становищата на страните, намира следното:
С присъда № 2 от 18.01.11 год., постановена по НОХД № 674/10 год. по описа на Софийски окръжен съд, подсъдимите Г. К. и Ц. Б. са признати за виновни в това, че на 18.10.09 год. за времето от 14.30 до 18.00 часа в гара „Л.”, [улица], общ. С., Софийска област, в съучастие като съизвършители, отнели от владението на М. Т., родена 1924 год., пари и вещи на обща стойност 68.00 лв., с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на Т.. На осн. чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК К. и Б. са осъдени на по ОСЕМНАДЕСЕТ години лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл по първоначалния режим и типа затворническо общежитие, приспаднал е предварителното задържане на всеки от подсъдимите и е решил въпроса за веществените доказателства и разноските, направени по делото.
С атакуваната пред настоящата инстанция въззивна присъда първоинстанционният акт е отменен, в частта, с която Б. е бил признат за виновен и осъден за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, относно режима на изтърпяване на наложеното наказание, за присъдените в негова тежест разноски и в частта, с която К. е признат за виновен и осъден, да е извършил инкриминираното престъпление в съучастие с Б.. Вместо тава, въззивният съд е оправдал изцяло Б. по повдигнатото му обвинение, и е признал К. за невинен да е извършил престъплението при условията на чл. 20, ал. 2 НК – в съучастие с Б.. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
В протеста се изтъква, че при постановяване на присъдата апелативният съд е реализирал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13 и 14 НПК, игнорирайки косвени доказателства за участието на Б. в инкриминираното престъпление. Визират се обясненията на двамата подсъдими пред съдия на досъдебното производство, извършеният в тази фаза на процеса следствен експеримент с участието на К. и констатираните наранявания по трупа на Т.. Доводи, свързани с посочените обстоятелства, са направени и във въззивната инстанция. Апелативният съд изчерпателно им е отговорил, съобразно с основните принципи на наказателния процес, стриктно изпълнявайки задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, като подробно е отразил съображенията си за противоречията в доказателствения материал, касателно участието на Б. в извършеното престъпление. Посочил е в мотивите си /л. 12-17/ защо част от доказателствата се приемат, а други се отхвърлят. Да се преповтарят съображенията на въззивната инстанция е ненужно и в противоречие с касационните основания, доколкото необосноваността не е токова. Достатъчен е безпристрастния им прочит, за да се достигне до извод, че съгласно правомощията си съдът е взел всички мерки за разкриването на истината по НПК, като е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се е ръководил от закона.
Следва да се подчертае, че обясненията на обвиняемия по реда на чл. 222 НПК, съгласно закона нямат непреодолима доказателствена сила в съдебната фаза на процеса. Разпитът пред съдия на досъдебното производство, като един от способите на доказване, се подчинява на общите положения по глава ХІ НПК, в това число и правилата за събиране и проверка на доказателствата. В този смисъл е задължението и на органите на досъдебното производство да събират и проверяват както доказателства, които разобличават обвиняемия, така и такива, които го оправдават. Във всички случаи, обаче, всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Ето защо, при разпита на обвиняем пред съдия, разследващите органи следва да отстранят чрез съответни въпроси непълноти, неясноти и противоречия, съдържащи се в обясненията, с оглед предмета на доказване и да не се задоволяват само с направено самопризнание пред съда. Обвинението, както и присъдата, не могат да се основават само на самопризнанията, още повече когато са налице и други доказателствени източници, които ги оборват.
С посоченото по-горе не са се съобразили прокурорът и разследващите органи. За участието на Б. те са се задоволили с направеното признание от него и К. за извършеното деяние. Не са съпоставили признанията с други обстоятелства, събрани чрез гласни и веществени доказателствени средства и най-вече с липсата на каквито и да са други доказателства за участието на Б. в извършеното престъпление. Не са отстранени чрез допълнителни въпроси явните противоречия в обясненията на двамата обвиняеми пред съдия за обстоятелства, имащи съществено значение за разкриването на обективната истина. Не е извършена очна ставка.
В протеста прокурорът акцентира, че проведения с К. следствен експеримент доказва участието на Б. в извършеното деяние. Същевременно, при този с участието на Б., проведен на 22.10.09 год. /л. 95 от т. 1/, ден след разпита му пред съдия на 21.10.09 год. /л. 35-38 от т. 3/, изрично е отразено, че обвиняемият не желае да участва в него, да показва нищо, тъй като не му е позната местността.
В съдебно заседание подсъдимият К. е отрекъл участието на Б. в извършеното деяние. Б. също е отрекъл. Други доказателства в кориците на делото за участие на последния в престъплението не са събрани. Напротив, в съдебната фаза са събрани свидетелските показания на Т., В., В., С. и Д., които изключват възможността Б. да е съпричастен към осъщественото престъпление.
Авторството от страна на Б. не може де се обоснове и със заключението на експертите, че по тялото на трупа са открити наранявания, които е било възможно да се получат при пренасянето му от две лица до реката. Отношение по това обстоятелство и заключението на вещите лица въззивният съд е взел на л. 17 от мотивите. Там е отразено, че се касае до една възможност според експертите. На последната е противопоставена възможността същите увреждания да се получени от провлачването на трупа в реката, като съдът е заключил, че поначало цитираното експертно заключение не носи никаква информация за авторството на деянието. Този извод на апелативния съд следва да бъде споделен.
Съгласно посочените съображения протестът е неоснователен.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 32 от 09.11.11 год. по ВНОХД № 1033/11 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |