Р Е Ш Е Н И Е   № 151   София, 07.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 18.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря ЗОЯ ЯКИМОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №1208/2009   година   Производството е по член 303 от ГПК. Образувано е по молба,подадена от РПК”Ч” гр. С.,Софийска област за отмяна на влязлото в законна сила решение №216/01.08.2003г. на С. районен съд,постановено по гр.д. №399/2001г. по описа на същия съд,потвърдено с решение №487/07.07.2008г. по гр.д. №803/2006г. по описа на Софийски окръжен съд,на основание член 303 ал.1 т.1 от ГПК. В молбата се твърди,че след влизане на решението в сила в архива на отделилата се през 1988-1989г. от РПК”С”,Потребителна кооперация”С” с. Р.,Софийска област,е бил намерен първичен счетоводен картон,от който е видно,че процесният магазин,предмет на иска по член 108 от ЗС,през 1978г. е заприходен и вписан в активите на молителя,което представлява новооткрито доказателство по смисъла на член 303 ал.1т.1 от ГПК,от съществено значение за делото и което не е могло да бъде известно при решаването му. Към молбата е приложена писмо изх. №21а/04.08.2009г. от П. к. „С”с. Реброво до председателя на РПК”Ч”,с приложено ксеро-копие-счетоводен картон,заверено от процесуалния представител на молителя-а. Николова. Ответниците по молбата за отмяна С. П. З. и З. П. З.,считат че молбата е неоснователна и молят да се остави без уважение. Излагат се аргументи,че приложеният като ново писмено доказателство,не е годно да удостовери твърдяното от молителя обстоятелство,тъй като не е съставен и не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството-няма номер,дата на съставяне,нито име на съставителя и подпис,като същото е съставено сега за случая,и се цитира приложеното към отговора, изпратено до Районен съд С. ,приложен на лист 19 от делото,писмо от Д. подразделение гр. С. към Т. данъчна дирекция София област,във връзка с искане за данъчна оценка на имота предмет на ищцовата претенция,според което РПК”Ч” е декларирал недвижимия имот с декларация по член 17 от ЗМДТ вх. №0059/27.07.2001г. без документ за собственост и до този момент данъци не са заплащани от последния. При извършената проверка касационният съд установи следното: Хипотезата,визирана в член 303 ал.1 т.1 от ГПК,на която се позовава молителят,предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в законна сила решение от заинтересуваната страна,когато са налице нови писмени доказателства,за каквото се твърди,че е налице с приложеното извлечение от инвентарна книга,или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представеното с молбата писмено доказателства,представлява копие от инвентарна карта за отчитане на основни средства-типова форма №1,на което отразен обекта-процесния магазин,с посочена първоначална стойност и дата-месец декември 1978г. Освен,че същия не е оформен,съгласно законовите изисквания,сам по себе си същия не представлява ново доказателство от съществено значение за делото. Видно от доказателствата по делото,които са били предмет на обсъждане и преценка от двете съдебни инстанции,ищецът- настоящ молител е представил разпечатка от счетоводството си,както и извлечение от инвентаризационната си книга ,за въвеждане на процесния обект като основно средство на кооперацията в раздел”сгради” през 1979г.,което е било обсъдено от съда и преценено във връзка с всички доказателства по делото. Очевидно така твърдяните обстоятелства в молбата,не са нови,тъй като са обсъждани и взети предвид от съда при решаване на спора,нито заприходяването като основно средство е обстоятелство от съществено значение за делото,защото по заявения ревандикационен иск,ищецът-настоящ молител е следвало пълно да докаже собствеността върху процесния имот,свързан с начина на придобиване на собствеността и произхода на средствата,с които това е било направено,на което съдът е отговорил с решението си,с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Ето защо,не е налице предвидената в член 303 ал.1 т.1 от ГПК възможност за отмяна на влязлото в законна сила решение,предмет на молбата,поради което същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода по настоящото производство,на ответниците по молбата следва да се присъдят на основание член 78 ал.2 от ГПК,направените в същото разноски в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2009г.   Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на РПК”Ч” гр. С.,Софийска област за отмяна на влязлото в законна сила решение №216/01.08.2003г. постановено по гр.д. №399/2001г. по описа на С. районен съд,потвърдено с решение №487/07.07.2008г. постановено по гр.д. №803/2006г. по описа на Софийски окръжен съд. ОСЪЖДА РПК”Ч” гр. С.,Софийска област да заплати на С. П. З. и З. П. З. сумата 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: