1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 143/2020 СОФИЯ, 15.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 823/2020 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № 247 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 494/2019 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 147 от 02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на Районен съд-Троян, с което е отхвърлен предявеният от С. П. К. против „ОББ” АД-гр. София, С. М. С. и Р. С. Ш. иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че длъжникът по изп.д. № 247/2000 г. по описа на СИС при Районен съд Троян Р. Ш. не е собственик на първия етаж от сградата с идентификатор .... по КККР, с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, с площ 62 кв.м. С определение № 364 от 05.08.2020 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса има ли действие за първоначалния взискател възбрана, наложена по изпълнителното дело на присъединен кредитор. Жалбоподателката С. П. М. поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 457 ГПК, тъй като взискателят „ОББ” АД няма качеството на присъединен взискател, поради което не може да се ползва от вписаната възбрана по друго изпълнително дело, което е било присъединено към образувано от „ОББ” АД изпълнително дело срещу длъжника Р. Ш.. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „ОББ” АД със седалище и адрес на управление гр. София изразява становище, че въззивното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касация Р. С. Ш. и С. М. С. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е прието за установено, че на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 545/2000 г. по описа на Районен съд Троян на 07.11.2000 г. в Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд Троян е образувано изпълнително дело № 247/2000 г., с взискател „ОББ” АД - гр. София и длъжник ЕТ „ Роки- СЛ Радослав Шарков” за събиране на парично вземане на банката, произтичащо от договор за банков кредит. Вземането е обезпечено с договорна ипотека, учредена от Р. Ш. в полза на банката върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1075 кв.м, находящо се във вилната зона на [населено място], и построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж, съставляващо по регулационния план на селото парцел .... в кв. .... На длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, извършен е опис на имота и е изготвена оценка. Насрочена е публична продан на имота от 06.10.2003 г. до 06.11.2003 г., която е обявена за нестанала поради неявяване на купувач. С решение № 86 от 16.04.2004 г. по гр.д. № 446/2003 г. по описа на Районен съд Троян, влязло в сила на 27.02.2006 г., е признато за установено по отношение на взискателя „ОББ” АД-София, и длъжника Р. Ш., че 1/2 ид. част от описания недвижим имот-земя и сгради, е индивидуална собственост на Л. И. Ш.. Със съдебна делба-спогодба от 03.07.2006 г. по гр. д. № 186/2006 г. по описа на Районен съд-Троян недвижимият имот е разделен между съсобствениците Л. Ш. и Р. Ш., като Л. Ш. е получила в дял и е станала собственик на дворното място, съставляващо парцел ХІ в кв. 6 по плана на [населено място], ведно с втория етаж от двуетажната масивна вилна сграда, обособен като самостоятелен обект, гараж и всички подобрения в имота, а Р. Ш. е получил в дял и е станал собственик на първия етаж, обособен като самостоятелен обект. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № ... г. Р. Ш. прехвърлил първия етаж на дъщеря си С. Р.. С договор за продажба, сключен с нотариален акт № ... г. С. Р. прехвърлила имота на ищцата С. П. К.. С резолюция от 20.03.2006 на ДСИ към изп.д. № 247/2000 г. са присъединени изпълнителни дела № 192/2004 г. и № 193/2004 г., които са образувани по изпратени от СИС при Районен съд Ловеч изп. д. № 299/2001 г. и № 354/2002 г., и двете с взискател С. М. С. и длъжник Р. Ш.. По изпълнително дело № 192/2004 г. на 12.11.2004 г. е наложена възбрана върху дворното място, съставляващо парцел .... в кв. ..., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и барбекю. След представяне на препис от влязлото в сила решение по гр.д. № 446/2003 г. на Районен съд Троян и съдебната делба-спогодба, изпълнението е насочено върху първия етаж от сградата. В периода от 2013 г. до 2017 г. са насрочени няколко публични продажби, обявени за нестанали по различни причини. Последната публична продан е насрочена от 18.08.2017 г. до 18.09.2017 г. С протокол от 19.09.2017 г. за купувач на имота е обявен А. К. А. и с постановления за възлагане от 28.09.2017 г. имотът му е възложен от съдебния изпълнител. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че разпоредителните сделки, извършени след вписване на възбрана върху имота на 12.11.2004 г. са непротивопоставими на първоначалния взискател и на присъединените кредитори по аргумент от чл. 453, ал.1 ГПК. По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното: С разпоредбата на чл. 452, ал.2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот след вписване на възбраната са обявени от закона за недействителни по отношение на взискателя и присъединените кредитори. Институтът на присъединяване на кредитори има за цел да не се образуват паралелни изпълнителни производства срещу един и същи длъжник, а паричните вземания на неговите кредитори, възникнали до изготвяне на разпределението, да се реализират в рамките на провеждане на едно принудително изпълнение, което би гарантирало удовлетворяване на правата им по чл. 133 и чл. 136 ЗЗД, когато са насочили изпълнението върху един и същи имот. Предпоставките за придобиване на качеството на присъединен кредитор и последиците от това са уредени в процесуалния закон-Глава 41 ГПК. Освен присъединяване на кредитор по негова молба /чл. 456 ГПК/, законът урежда и хипотези на присъединяване по право. Така съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Присъединени по право са и всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, както и ипотекарният и заложният кредитор, и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, съответно върху ипотекирания или заложения имот. Тъй като присъединяването представлява встъпване във вече образувано чуждо изпълнително дело, с разпоредбата на чл. 457 ГПК се регламентира изрично процесуалното положение на присъединените взискатели-те имат същите права, както първоначалния взискател и се ползват от извършените до присъединяването процесуални действия. Логиката на чл. 457 ГПК е в изпълнителното производство първоначалният взискател и присъединените кредитори да се приравнят в правата, включително и по отношение действието на вписаните възбрани, и да направи непротивопоставими по отношение на тях извършените от длъжника разпореждания от момента на най-рано вписаната възбрана, а не от момента на вписване на възбрана по реда на чл. 483 ГПК от първоначалния взискател, което би съответствало на целта на присъединяването. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК, съгласно която кредиторът, в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се счита присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Да се приеме, че в хипотезата на присъединяване на кредитори възбраната, наложена от присъединен кредитор, има защитно действие само по отношение на него, но не и по отношение на първоначалния взискател и другите присъединени кредитори, означава да се обезмисли фигурата на присъединяването на кредитори. В обобщение на изложеното, настоящият състав приема, че възбраната, вписана от присъединен кредитор, има действие и по отношение на първоначалния взискател и другите присъединени кредитори, и прави непротивопоставими по отношение на тях действията на разпореждане на длъжника, извършени след вписването й. С оглед на изложеното, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че разпоредителните сделки, извършени след вписване на възбрана върху имота на 12.11.2004 г., са непротивопоставими на първоначалния взискател и на присъединените кредитори. Поради това въззивното решение като постановено в отсъствие на основания за касиране по смисъла на чл. 281,г.3 ГПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 247 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 494/2019 г. на Ловешкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: