3 Р Е Ш Е Н И Е № 336/11 г. С., 17.01. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1121/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 344 от 11.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 775 от 14.06.2010 г. по в. гр. д. № 835/2009 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба, подадена от М. Г. Ш., С. М. П., К. Й. Т., Д. С. Д. и Г. С. Д.. Ответниците по касация Я. Г. Ж. и С. С. Ж. считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 778 от 23.03.2009 г. по гр. д. № 7838/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск за ревандикация на реална част с площ 614 кв. м. от имот № 1034 по ПНИ на с. о. “Ментеше”, [населено място]. По предявения иск за собственост на земеделска земя, възстановена на ищците с решение № 745 от 11.10.2000 г. на поземлената комисия и заповед № 0667 от 07.09.2005 г. на зам. кмета на Община [населено място], ответниците оспорили предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ. Противопоставили възражение за нищожност на решението на административния орган поради противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ досежно правоимащите лица; въвели твърдения за липса на идентичност между внесения в ТКЗС имот от наследниците на Г. П. Д., починал на 27.11.1948 г., и възстановения имот, както и че наследодателят на ищците не е бил собственик към момента на кооперирането. Въззивният съд приел, че оспорването на материалноправните предпоставки за реституция по ЗСПЗЗ чрез въвеждане на доводи за материална незаконосъобразност на административния акт с реституционен ефект е допустима защита, дори в случай като разглеждания, когато ответниците не заявяват свои собствени права върху имота, предмет на ревандикацията - такива по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ или по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, конкуриращи правата на ищците, а сочат, че владеят имота на основание договор за наем, и са го придобили по давност, започнала да тече от влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. По същество съдът приел възраженията за доказани и заключил, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имот, идентичен със спорната реална част от възстановения имот, респективно не съществува право върху същия, което да бъде възстановено на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята. Когато ответникът по един иск оспорва допустимостта на предявения срещу него иск, той провежда процесуална защита. Когато ответникът по един допустим иск оспорва неговата основателност, с това той осъществява своята защита по същество срещу иска. Чрез защитата по същество ответникът осъществява, по повод на заведения от ищеца процес, своето право на иск относно същия правен спор. Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи и Правилникът за неговото прилагане имат за цел да възстановят собствеността върху земеделските земи в полза на лицата, които са ги притежавали преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства или държавните земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Споровете за материално право, възникващи в процеса на възстановяване на собствеността, които имат за предмет принадлежността на правото на собственост към така определения релевантен момент, се разрешават по исков ред съгласно чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С тази разпоредба законодателят е предоставил правна възможност на лица, които претендират да са били собственици към обобществяването на земята, да установят по реда на исковия граждански процес това свое правно твърдение, с цел решението на административния орган по чл. 14, ал. 1, т.т. 1, 2 или 3 ЗСПЗЗ да бъде съобразено с него относно субекта на правото на собственост върху възстановения земеделски имот. След като законодателят е придал правна значимост на спорове само между лицата, претендиращи да са били носители на правото на собственост към очертания минал момент, това означава, че тези, които не заявяват свои права към обобществяването на земята, не могат да възразяват, че ищецът, съответно неговият наследодател, не е бил собственик и следователно не е правоимащ по чл. 10 ЗСПЗЗ. Съгласно задължителната съдебна практика по въпроса за допустимите възражения при конкуренция на права между собственик на възстановен по ЗСПЗЗ имот и ползувател, позоваващ се на права по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, израз на която е и представеното от касаторите решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. /по описа на V-то г. о./, ползувателят на земеделски имот не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота. Това положение е следствие от установеното в закона, че ако предопоставките по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице, то съгласно пар. 4, ал. 1 от с. з. правото на ползуване се прекратява, с което отпада основанието на ползувателя да упражнява фактическа власт върху имота и същият дължи предаването му или на реституирания собственик, или на общината съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ. По аргумент за по-силното основание същото разрешение следва да се приложи и когато ответникът не противопоставя права на ползувател, а твърди, че владее имота по договор за наем и е придобил собствеността по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ. В този случай оспорването на предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ не е допустима защита срещу иск за защита собствеността на възстановена земеделска земя. Очертаната специфика на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не позволява механичното пренасяне към случаи като този на приетото в т. 4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за допустимите възражения като защитно средство на ответник в спор за собственост, произхождаща от възстановяване по З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С оглед даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че при разрешаване на спора въззивният съд е приел за допустими възраженията на ответниците срещу материалната законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността /наследодателят не е бил собственик на възстановения имот преди кооперирането му; липсва идентичност между внесения от наследниците на Г. П. в ТКЗС и възстановения имот; липсва адресат на решението на административния орган, тъй като към момента на кооперирането наследодателят е бил починал и решението за реституция е следвало да се издаде на лицата, от които имотът е отнет, респективно внесен в ТКЗС, или на техните наследници съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ/, след което е приел, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имот, идентичен със спорната реална част от възстановения имот, респективно не съществува право върху същия, което да бъде възстановено на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Като е отрекъл по този начин претендираното от ищците право на собственост и е пропуснал да се произнесе по допустимото възражение на ответниците срещу иска - за придобиване на имота от тях на основание придобивна давност, започнала да тече от влизането в сила на ЗСПЗЗ насетне, въззивният съд не е разрешил заявения пред него правен спор. Ето защо при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото съобразно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 775 от 14.06.2010 г. по в. гр. д. № 835/2009 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: