Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 423

Гр.София, 18.05.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.393 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“АД срещу решение №.1092/28.10.21 по г.д.№.93/21 на АС София, 7с. – с което, след отмяна на реш.№.2613/27.04.20 по г.д.№.4803/18 на СГС, предявените от касатора искове с правно основание чл.422 ГПК - за признаване за установено, че Ш. Х. А. дължи на „Банка ДСК“АД 154453,86 евро главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.06г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.17 до окончателното изплащане, и 19912,71 евро договорна лихва за периода 20.10.14-20.10.17, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 3.11.17 и изпълнителен лист по ч.г.д.№.506/17 на РС Дулово – са отхвърлени като неоснователни, ведно със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна Ш. Х. А. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
В обжалваното решение е отразено, че с исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.06 ищецът е предоставил на кредитополучателя С. А. А. /починал/ и Ш. Х. А. ипотечен кредит в размер на 180000евро със срок на издължаване 300месеца, като с допълнително споразумение от 11.11.09 е уговорен 12-месечен гратисен период за плащане на главницата и е променена лихвата; доколкото последното плащане е било на 28.10.10, на 17.10.17 кредитът е бил превърнат в предсрочно изискуем /след получаване на нотариална покана от ответницата на 22.09.17/ и не е бил погасяван-поради което и се претендира признаване за установено, че ответницата дължи главница и лихви съобразно договореното и издадената заповед за изпълнение. Посочено е, че от заключението на тройната графологична експертиза се установява, че тя не е подписвала договора за кредит; при това положение не може да отговаря като лично задължено лице по същия като съкредитополучател. Възражението, че отговорността й следва да се ангажира, тъй като починалият кредитополучател С. А. е бил неин съпруг и се касае за закупен с кредита недвижим имот за задоволяване на семейни нужди – в който случай, съгласно чл.32 ал.2 СК, съпрузите следва да отговарят солидарно, е намерено за неоснователно. Отразено е, че средствата от договора за кредит /видно от същия/ са използвали за покупка на 1/6 ид.ч. от имот 56007 в [населено място], м.Пясъка, като съгласно пълното описание на имота в нотариалния акт, с който е учредена ипотека върху него, и предназначението му за трайно ползване – за курортно рекреационен обект - в град, в който ответницата не живее и няма регистриран адрес, не може да се направи несъмнен извод, че 1/6ид.ч. е закупена за задоволяване на нужди на семейството по смисъла на чл.25 ал.1 СК отм., респ. чл.32 ал.2 СК. Посочено е, че съгласно практиката на ВКС /реш.№.293/19.11.13 по г.д.№.3267/13, ІІІ ГО/ тълкуването на това понятие не е разширено до такава степен - а е прието, че се касае за общите потребности на членовете на семейството за снабдяване с храна и други продукти и материали, заплащането на необходимите разходи за живот, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Същевременно участието на множество физически лица в покупката на конкретния НУПИ /а не само на С. А./ би могло да е за инвестиционни или търговски цели и не предполага, че закупената 1/6ид.ч. е за нуждите на семейството.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 във връзка с въпросите: 1.“Какво е смисловото съдържание на понятието „задоволяването на нужди на семейството“ по смисъла на чл.32 ал.2 СК?“ /реш.№.68/27.07.-20 по г.д.№.2077/19, ІІІ ГО, реш. по г.д.№.3267/13, ІІІ ГО, реш. по г.д.№.6452/13, ІV ГО/; 2.“В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличието или липсата на общи семейни нужди при задължения по сключен договор за ипотечен кредит?“ /реш.№.211/23.07.12 по г.д.№.177/11, ІV ГО, реш. №.68/27.07.20 по г.д.№.2077/19, ІІІ ГО, реш. по №.3265/13, ІІІ ГО, реш. по г.д.№.6452/13, ІV ГО, реш.№.75/30.06.20 по г.д.№.3594/19, ІІІ ГО/; 3. „Сключеният по време на брака договор за банков кредит само от единия съпруг ангажира ли солидарната отговорност на другия съпруг, който не е участвал при подписването на договора за кредит?“ /реш.№.293/19.11.13 по г.д.№.3267/13, ІІІ ГО, реш.№.24/23.04.13 по г.д.№.308/12, ІV ГО, реш.№.342/ 4.01.13 по г.д.№.1358/11, ІV ГО, реш.№.129/28.11.19 по г.д.№.1026/19, ІІ ГО, реш.№.439/19.11.13 по г.д.№.5304/13, ІV ГО, реш.№..70/19.02.13 по г.д.№.1228/12, ІV ГО, реш.№.524/15.01.13 по г.д.№.855/12, ІV ГО/; 4. „Придобиването на недвижими имоти по време на брака представлява ли „семейна нужда“ по смисъла на чл.32 ал.2 СК?“/реш.293/19.11.13 по г.д.№.3267/13, ІІІ ГО, реш.№.171/16.03.21 по т.д.№.1273/19, ІІ ТО/; 5. „Предназначението на закупения с отпуснатия кредит недвижим имот – за курортно – рекреационен обект, придобит в собственост от двамата съпрузи – физически лица, изключва ли приложението на чл.32 ал.2 СК?“; 6. „Обстоятелството, че имотът не е застроен при придобиването му, и неговото местоположение имат ли за последица оборването на законовата презумпция на чл.32 ал.2 от СК, че същият е закупен за „задоволяване на нуждите на семейството?“; 7.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните възражения, както и да обсъди всички представени от страните доказателства за установяване на обстоятелства от значение за извода на спора?“ /реш.№.134/13 по т.д.№.34813, ІІ ТО, реш.№.75/20.06.16 по т.д.№.1608/15, ІІ ТО, реш.№.94/13.09.16 по т.д.№.3768/14, ІІ ТО, реш. №.161/4.10.16 по г.д.№.2220/15, ІІ ТО, реш.№.202/25.01.18 по т.д.№.1826/16, І ТО/; 8. “Задължен ли е съдът да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание приема или не за основателни направените възражения?“; 9. „Следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени, а кои за недоказани?“; 10.“Следва ли съдът да обсъди всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото?“; 11.“Следва ли съдът да изложи мотиви и да обсъди всички релевантни за спора факти?“ /реш.№.212/1.02.12 по т.д.№.1106/10, ІІ ТО, реш.№.324/ 22.04.10 по г.д.№.1413/09, ІV ГО, реш.№.157/8.11.11 по т.д.№.823/10, ІІ ТО, реш.№.10/4.07.11 по г.д.№.533/10, ІІІ ГО, реш.№.147/11.01.13 по т.д.№.46/ 12, ІІ ТО, реш.№.221/18.01.13 по т.д.№.1270/11, ІІ ТО, реш.№.222/6.04.17 по т.д.№.425/15, ІІ ТО, реш.№.134/30.12.13 по т.д.№.34/13, ІІ ТО, ППВС 1/53, ППВС 7/65, ППВС 1/85, ТР 1/ 4.01.01 по г.д.№.1/00, реш.№.17/23.07.14 по т.д.№.811/12, ІІ ТО, реш.№.111/3.11.15 по т.д.№.1544/14, ІІ ТО, реш.№.136/ 6.11.15 по т.д.№.2483/14, ІІ ТО, реш.№.180/11.01.16 по т.д.№.1618/14, ІІ ТО, реш.№.94/13.09.16 по т.д.№.3768/14, ІІ ТО, реш.№.161/4.10.16 по т.д. №.2220/15, ІІ ТО/.
Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос-относно съдържание на понятието „задоволяването на нужди на семейството“ по смисъла на чл.32 ал.2 СК/чл.25 ал.2 СК отм. - практика, предвид императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК/чл.25 ал.2 от СК от 1985г. отм., съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството; под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството; в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна; ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди; когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството; щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. Настоящият състав намира, че по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване с цел проверка дали при разрешаването му е съобразена формираната задължителна практика, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса - 6 820,63лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1092/28.10.21 по г.д.№.93/21 на АС София, 7с.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 6 820,63лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: