4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108 гр. София, 16.03.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 329 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното: Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Т. против определение № 274/02.11.2021 г. по т.д.№ 803/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261368/13.08.2021 г. по т.д.№ 224/2021 г. на Пловдивски окръжен съд . С потвърденото определение е върната, поради недопустимост на предявения иск, исковата молба подадена от жалбоподателя – ищец против ЗАД „ Булстрад В. Иншуърънс Г. „ АД , за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания , в причинна връзка с ПТП от 12.11.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите автомобил, поради непредявена предходно на завеждането на иска претенция пред застрахователя, на основание чл.498 ал.3 КЗ. Страната твърди, че изводът на съда за непредявена предварително претенция пред застрахователя , е неверен, тъй като такава е заявена, видно от съдържанието на изпратено от последния до ищеца писмо изх.№ 38/13.01.2021 г.. Счита, че в евентуалност, заявяването е направено с връчването на препис от исковата молба , но този му довод изобщо не е бил обсъден от съда . Позовава се на обстоятелството, че видно от отговора на исковата молба ответникът оспорва дължимостта на застрахователно обезщетение , както и че в нарушение на чл.235 ал.3 ГПК съдът не е съобразил изтеклия междувременно, в хода на съдебното производство, тримесечен срок за произнасянето му по претенцията на ищеца . Ответната страна – ЗАД „ Булстрад В. Иншуърънс Г.„ – не е взела становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : С отговора на исковата молба ответникът – застраховател е противопоставил изрично възражение за недопустимост на иска, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, поради непредявена пред него, предварително спрямо завеждането на иска, претенция за обезщетяване на вреди , съгласно чл. 498 ал. 3 КЗ. Ищецът твърди, че такава е била предявена, позовавайки се на съдържанието на писмо на ответника изх.№ 38/13.01.2021 г. / стр. 109 по номерацията на първоинстанционното дело/. Същото е изготвено в отговор на претенция вх.№ 3824/20.10.2020г.. На стр.100 по номерацията на първоинстанционното дело се намира молба, адресирана до ответното дружество и заведена под идентичен номер на преписка , с идентична дата , изходяща от физически лица, между които и ищеца - Г. Т.. Със същата е претендирано заплащане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на лицето М. Г. / брат на ищеца / , настъпила при процесното ПТП, по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите, лек автомобил. Обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни увреди от същото ПТП с молбата е претендирал единствено И. Г., не и ищеца. С определение от 13.08.2021 г. първоинстанционният съд, съобразявайки горните обстоятелства, е върнал исковата молба, като е приел, че не е изпълнена процедурата по чл. 498 ал.3 КЗ , съставляваща абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Въззивният съд е потвърдил определението по идентични съображения, приемайки че предварителната репарационна процедура по чл. 498 КЗ съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Съдът изрично е коментирал факта на изтекъл в хода на производството и до постановяването на определението за връщане на исковата молба тримесечен срок по чл.496 ал.1 КЗ , считайки го ирелевантно , след като не е налице втората от кумулативно необходимите предпоставки , на практика определяща и за фиксиране началния момент на изтичането на срока - надлежно прведявена пред застрахователя ,сключил ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите претенция , по реда на чл.380 КЗ . В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение , посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с приетото в ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС , решението по т.д.№ 1212/2017 г. на І т.о. и определение по ч.т.д.№ 1027/2018г. на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ За задължението на въззивния съд при проверка допустимостта на иска по реда на чл.130 ГПК да се съобрази и приложи разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК - обосноваван в идентична хипотеза с определенията по ч.т.д.№ 1614/2018 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1027/2018 г. на І т.о. и определение по ч.т.д.№ 805/2019 г. на І т.о. на ВКС ; 3/ Може ли да се приеме, че исковата молба представлява писмена претенция до застрахователя – ответник и с получаването й същият следва да се счита уведомен за застрахователното събитие ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване,а вторият – допълнителния такъв. Съдът не е отрекъл приложимостта на чл. 235 ал. 3 ГПК при изтичането на срок, от значение за допустимостта на иск, в хода на съдебното производство по същия, но е счел, че в настоящият случай срокът изобщо не е започнал да тече, предвид липсата на предявена пред застрахователя писмена претенция за обезщетяване на ищеца Г. Т., за лично търпими от същия болки и страдания, в причинност с телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП / правилно съобразено, че е претенция извън обхвата на предявената и регистрирана от застрахователя с вх.№ 3824/20.20.2020 г., вкл. от името на ищеца, но за търпими неимуществени вреди от смъртта на негов брак, загинал при същото ПТП /. Изводът, че не е започнал да тече срока по чл. 496 ал. 1 КЗ имплицитно включва и извод на съда, че исковата молба не може да се приеме като заместваща изискуемата писмена претенция по реда на чл. 380 ал.1 КЗ, със съответните й реквизити и ведно с дължимите към същата приложения. Следователно, не е налице непроизнасяне по въведен с частната жалба срещу първоинстанционното определение изричен довод в посочения смисъл – че исковата молба следва да бъде зачетена, като изпълнила условията на чл. 380 ал.1 КЗ / първи въпрос / , нито даден на втория процесуалноправен въпрос отговор в разрив с посочената съдебна практика на състави на ВКС, в обосноваване на допълнителния селективен критерий. Във всеки от разгледаните случаи предявяването на исковата молба срещу застрахователя е била предшествана от предявена пред същия писмена претенция по реда на чл. 380 ал. 1 КЗ . Третият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондира с решаващ извод на въззивния съд , в смисъл, че исковата молба, подадена при неспазена задължителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните , каквато съдът визира в процедурата по чл. 380 КЗ , не може да замести последната . Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Този селективен критерий предпоставя обосноваване на нужда от тълкуване на неясна , противоречива или непълна правна норма , провокирала противоречива съдебна практика , съответно посочена , или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна такава, но неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Исканото тълкуване претендира за абсолютно игнориране значението на процедурата по чл.498 вр. с чл.380 КЗ , при вече формирана непротиворечива съдебна практика, че същата съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.432 ал.1 КЗ / така опр. по ч.т.д. № 972/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС , препращащо и към други определения на ВКС /. Друг е въпроса за евентуалното значение на изрично заявено становище на застрахователя, в смисъла на чл.498 ал.3 пр. второ КЗ , в който случай и не е необходимо изтичането на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, когато определението за връщане на исковата молба не е постановено веднага след предявяването й , без доказателства за спазена процедура по чл.498 вр. с чл.380 КЗ / в този смисъл опр. по ч.т.д.№ 1947/2021 г. на настоящия състав / . Такъв въпрос, обаче, страната не е формулирала. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 274/02.11.2021 г. по т.д.№ 803/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: