Ключови фрази




Р Е Ш Е Н И Е

№ 140
София, 17.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,Трето г.о.в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4530 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Г. П., И. И. П. и П. Г. П. чрез адв.С. К. против решение № 129 от 11.06.19г. по гр.дело № 188/19г.на Ловешкия окръжен съд. С него е отменено решение № 459/8.11.18г.по гр.дело № 1083/17г.на Районен съд – Ловеч в обжалваната му част и са отхвърлени исковете на същите страни по чл.108 ЗС,предявени срещу „Ставен „АД и „Ромфарм Компани“ООД и иска по чл.26 ал.2 ЗЗД, предявен срещу П. С. К. и „Серес“ЕАД .
С определение № 348 от 29.04.20г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост с оглед на това, налице ли е правен интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожност на целия договор за прехвърляне на недвижим имот, когато ищецът не е собственик на целия имот, а на идеална част.
Отговор на въпроса е даден в практиката на ВКС - решение № 205 от 5.11.13г.по гр.дело № 1415/12г.на Трето г.о.и решение № 397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на Четвърто г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора,/ както е в случая/ предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК) единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец. Образуваното исково производство и постановените съдебни решения по така предявен частично недопустим иск за нищожност, съответно са също частично недопустими – в частта, с която искът е разгледан по същество и е уважен или отхвърлен от съда относно идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са предявили установителен иск.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 2.04.1963г.е починал И. С. К. и оставил за наследници по закон П. С. К. и Г. П. Х. – негови внуци.Последният е починал на 19.08.2005г.и оставил за свои наследници по закон И. И. П. / преживяла съпруга/ Й. Г. П. и П. Г. П. /негови деца/ - ищците по делото.С решение № 98М от 13.06.96г.на Поземлена комисия [населено място] на наследниците на И. К. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на [населено място], сред които нива от 21.994 дка, четвърта категория, м.М. връх,съставляваща имот № ............. по плана за земеразделяне; пасище, мера от 2.710 дка,четвърта категория, м.М. връх, съставляваща имот № ..........по картата на землището, и пасище,мера от 2.713 дка, четвърта категория,м.М. връх,съставляващо имот № ................ по картата на землището.
С нот.акт № ...................П. К. чрез пълномощник А. П. П.,съгласно пълномощно рег.№ ...................г.на Кметство [населено място], е продала на „Земеделска земя“ АД собствени наследствени земеделски територии,сред които нива с площ от 21.994 дка в м.М. връх,съставляваща имот № ................ по плана за земеразделяне, за обща сума 9328 лв, която продавачът,чрез пълномощникът си е заявил,че е получил напълно и в брой от пълномощника на купувача.Владението на земята е предадено на купувача „Земеделска земя“АД.
С нот.акт № ...................г.ответникът „Серес“ЕАД /предишно наименование „Земеделска земя“АД/ е продал на „Ставен“ООД няколко недвижими имота,в т.ч. и поземлен имот № ..................,като в акта е отбелязано, че владението върху земята е предадено на купувача.Впоследствие това дружество е отдало имота под аренда с договори от 1.07.10г.и 20.07.15г.
С нот.акт № .............г.П. С. К. чрез пълномощник М. Л. П. е продала на „Ком плюс“ЕООД мера с площ от 2.710 дка,находяща се в м.М. връх, съставляваща имот № .............. по плана за земеразделяне,и пасище, мера от 2.713 дка в същата местност,съставляващо имот № ................... по плана за земеразделяне,за обща сума от 161.07 лв,която сума продавачът,чрез пълномощникът си е заявил,че е получил напълно и в брой от пълномощника на купувача.В акта е отбелязано, че владението върху земята е предадено на „Ком плюс“ЕООД, който на 27.07.12г.го отдал под наем.
С нот.акт № ...................г.“Ком плюс“ЕООД е продал на „Ромфарм компани“ООД няколко недвижими имота,сред които и поземлени имоти с идентификатори .......................... и ............................. по КККР на [населено място].На 16.07.14г.купувачът по договора е отдал имотите под наем.
Установено е, че поземлени имоти с идентификатори ................................. и ....................... по КККР на [населено място] са идентични на поземлени имоти № ....................... и № ........................ по плана за земеразделяне на [населено място], а поземлен имот с идентификатор ..................... по КККР на [населено място] е идентичен с поземлен имот № .................... по плана за земеразделяне.
С определение № 115 от 13.05.11г.по нохд № 666/11г.на РС Ловеч е одобрено споразумение между страните в наказателното производство,с което подсъдимият В. П. В. е признат за виновен в това,че за периода 20.04.06г.- 12.06.06г.в [населено място] ,Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – кмет на [населено място],в кръга на службата си, съставил официални документи – удостоверения за наследници на конкретно посочени лица,между които и на И. К. с рег.№ 145/25.05.06г., в които удостоверил неверни обстоятелства относно кръга на наследници на посочените лица и съгласно правомощието му по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност съставил официални документи – нотариални заверки на подписи на упълномощители в пълномощни за покупко-продажба от тяхно име и за тяхна сметка на поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място],и за представителство пред нотариус, ОСЗГ и др.,в които удостоверил неверни обстоятелства – присъствено полагане на подписи на няколко посочени лица,между които и на П. С. К. в пълномощно с рег.№ 122/25.05.06г. и декларации с рег.№ 123/25.05.06г. и рег.№ 124/25.05.06г.,с цел да бъдат използвани тези документи за доказателство за удостоверяване на тези обстоятелства – престъпление по чл.311ал.1 в.с чл.26 ал.1 НК.
Инкриминираното пълномощно рег.№ 122/25.05.06г. е използвано при продажбата на ПИ № .................,извършена с нот.акт № .................г., а удостоверение № 145/25.06.06г.също е използвано при изповядване на сделката, като в него е посочено, че П. К. е единствен преживял наследник.
Въззивният съд е приел,че и в пълномощното с рег.№ 67/28.06.06г.,заверено от кмета на [населено място] и използвано при продажбата на ПИ № .............. и № ................., извършена с нот.акт № ....................г., е налице неистинско удостоверяване на отразеното в него присъствено полагане на подпис от упълномощителя П. К., въз основа на факта,че в регистрите на Кметство [населено място] няма вписано такова пълномощно.
В отговор на въпроси по реда на чл.176 ГПК П. К. е заявила,че тя не е подписвала пълномощни пред кмета на [населено място] и не е продавала свои наследствени имоти.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са предявени искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие на двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 9.06.06г. и от 7.07.06г.и на упълномощителните сделки, въз основа на които са сключени, но в случая е налице хипотезата на мнимо представителство, при което мнимият представител е формирал и изявил валидна воля от името на мнимо представлявания.Изложил е съображения,че липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.Договор,сключен от лице,действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.Същите настъпват, ако лицето,от чието име е сключен,го потвърди съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД.Съдът е посочил, че не може да обяви недействителност на атакуваните договори в настоящото производство, тъй като би било произнасяне по незаявено основание.Но дори и с исковата молба да е предявен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД, същият би бил недопустим, защото при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само П. К., от чието име са сключени договорите.
Въззивният съд е приел за неоснователни и исковете по чл.108 ЗС,предявени срещу дружествата „Ставен „АД и „Ромфарм компани“ООД, като е счел за основателно направеното от възражение за придобиване на имотите по давност.Прието е,че те са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70 ЗС,тъй като при сключване на договорите от 2008г.,респективно 2012г.не са знаели,че праводателите им „Серес“ ЕАД и „Ком плюс“ЕООД не са собственици на имотите.Владението върху поземлени имоти с идентификатор ..................... и ...................... е предадено на купувача „Ромфарм компани“ООД на 15.10.12г.,като неговият продавач „Ком плюс“ЕООД при сключване на договора от 7.07.06г. също е бил добросъвестен,доколкото при извършване на сделката с нот.акт № 92/06г.било представено невярно удостоверение за наследници, в което като единствен наследник на И. К. е била посочена П. К..При присъединяване на владението на праводателя му,считано от 7.07.06г.петгодишната давност по чл.79 ал.2 ЗС и по отношение на „Ромфарм компани“ООД ,е изтекла.Владението по отношение на ПИ с идентификатор ....................... е предадено на купувача „Ставен“АД на 16.12.08г.,поради което петгодишната давност по чл.79 ал.2 ЗС е изтекла на 16.12.13г.Исковете по чл.108 ЗС са предявени на 7.07.16г.,т.е.след изтичане на придобивната давност.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение.Касаторите поддържат,че съдът се е произнесъл по непредявен иск за нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД, тъй като в исковата молба се изложени обстоятелства, че сделките са сключени от лице без представителна власт,налице е хипотезата на мнимо представителство и твърдяният порок е висяща недействителност по чл.42 ал.2 ЗЗД. Като основания за неправилност сочат нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържат тезата,че ответницата П. К. е отказала да потвърди сделките, поради което висящата недействителност се е трансформирала в окончателна,както и че ответните дружества са недобросъвестни владелци и не са придобили процесните имоти по давност.
Ответниците по касация „Рофарм Компани“ООД ,“Серес“ЕАД и “Ставен“АД чрез адв.Р. Т. молят да бъде оставено в сила въззивното решение.Поддържат,че са добросъвестни владелци на процесните имоти,тъй като са ги придобили на правно основание, годно да ги направи собственици.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира следното:
По допуснатия с определението по чл.288 ГПК процесуалноправен въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.От това следва,че ищците по настоящото дело, за които са представени доказателства,че са собственици на 1/2 идеална част от процесните имоти, са предявили частично недопустими искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, а именно – в частта им,с която се претендира нищожност на процесните договори за покупко-продажба относно останалата 1/2 идеална част от процесните имоти,които не са тяхна собственост.Като постановени по такива частично недопустими искове,съответно недопустими в тези части са и постановените по тях първоинстанционно и въззивно решения по делото.
С оглед на изложеното и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК, в тази му процесуално недопустима част въззивното решение,което е предмет на касационен контрол,следва да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено в същата част.
В останалата му част,с която исковете по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД са отхвърлени за 1/2 идеална част от процесния имот,въззивното решение е допустимо и правилно. По същество правилно въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД с оглед наведените в исковата молба обстоятелства.Основанието на предявения иск са фактите и обстоятелствата,посочени в исковата молба. Заявеното от ищците основание за нищожност на процесните сделки е липса на съгласие от тяхна страна за извършването им.Съдебната практика е непротиворечива относно това,че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие.По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост,поради което сделката подлежи на разваляне с възможност за реализиране правата при евикция.Ищците не са били страна по сделките за покупко-продажба, поради което не е налице хипотезата на липса на съгласие за продажба, т.е.не е налице нищожност на това основание по чл.26 ал.2 ЗЗД.Без значение за действителността на сделката е,че е извършена с документ с невярно съдържание,при съставянето на който е извършено престъпление.
Неоснователен е доводът на касаторите,че неправилно въззивният съд е квалифицирал иска по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД,а е налице хипотезата на мнимо представителство,тъй като сделките са сключени от пълномощници без представителна власт и липсва потвърждаване от лицето,от чието име за сключени договорите.На недействителността по чл.42 ал.2 ЗЗД може да се позове само мнимо представляваният, това той може да направи чрез предявяване на установителен иск с правна квалификация чл.42 ал.2 ЗЗД, или чрез заявяване на токова правоизключващо възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението на други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен от негово име без представителна власт / ТР № 5/16г.на ОСГТК на ВКС/. В случая ищците не са активно легитимирани да предявят иск по чл.42 ал.2 ЗЗД, а и както бе посочено по-горе, изложените в исковата молба и поддържани в хода на процеса обстоятелства сочат за предявен иск по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд,че предявените искове по чл.108 ЗС срещу ответните дружества не могат да бъдат успешно проведени.Правилно е преценено,че като наследници на И. К. ищците са притежавали 1/2 ид.част от процесните земеделски земи, реституирани на наследодателя им.Към 2006г.,когато са извършени двете атакувани сделки, те са притежавали тази 1/2 ид.ч. доколкото не са били страни по договорите за продажба.Но с оглед направеното възражение за изтекла придобивна давност,обосновано въззивният съд е приел,че същите са добросъвестни владелци и могат да се позоват на кратката 5-годишна придобивна давност, тъй като са придобили имотите на правно основание, годно да ги направи собственици. По изложените вече съображения е неоснователен доводът на касаторите, че ответните дружества са недобросъвестни владелци поради нищожността на сделките, от които черпят права.Несъстоятелна е и тезата,че не е доказано да са владяли имотите, тъй като това е отразено в нотариалните актове за покупко-продажбите, които установяват с обвързваща доказателствена сила тези обстоятелства.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставена в сила в процесуално допустимата му част.
Предвид промяната в касационното производство на крайния изход на спора по делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските като последните бъдат присъдени съобразно този краен изход.
На основание чл.78 ал.1 ГПК четиримата ответници дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците претендираните и направените от тях разноски в производството пред трите съдебни инстанции по делото, съразмерно с уважената част от исковете,а именно – сумата 4269.25 лв /половината от общо направените разноски в размер на 8538.49 лв/
На основание чл.78 ал.4 ГПК ищците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците претендираните и направени от тях разноски в производството пред трите съдебни инстанции по делото,съразмерно с прекратената част от него ,както следва : на „Рофарм компани“ООД – 1452.50 лв, на „Серес“ЕАД – 1692.50 лв; на „Ставен „АД – 1692.50 лв и на П. К. – 900 лв /половината от общо направените разноски/.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 129 от 11.06.19г.,постановено по гр.дело № 188/19г.на Ловешкия окръжен съд В ЧАСТТА МУ,с която предявените от Й. Г. П., И. И. П. и П. Г. П. срещу П. С. К. и „Серес“ЕАД /предишно наименование „Земеделска земя“АД/ искове по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД са отхвърлени относно 1/2 идеална част от недвижим имот – поземлен имот № ................. по плана за земеразделяне на [населено място], предмет договор за покупко-продажба от 9.06.2006г.,оформен с нотариален акт № ..................,т......,рег.№ ..............,дело № .............г.на нотариус № .......... на НК,в частта,с която П. С. К. чрез пълномощник А. П. П. е продала на „Земеделски земя“АД /сегашно наименование „Серес „АД/ описания имот,като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 129 от 11.06.19г.по гр.дело № 188/19г.на Ловешкия окръжен съд, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Ставен „АД [населено място], „Рофарм компани“ООД [населено място], „Серес“ЕАД [населено място] и П. С. К. от [населено място] да заплатят на Й. Г. П. от [населено място], И. И. П. от [населено място], [община] и П. Г. П. от [населено място], [община] сумата 4269.25 лв /четири хиляди двеста шестдесет и девет лв и двадесет и пет ст/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. Г. П., И. И. П. и П. Г. П. да заплатят на „Рофарм компани“ООД сумата 1452.50 лв/хиляда четиристотин петдесет и две лв и петдесет стотинки/разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. Г. П., И. И. П. и П. Г. П. да заплатят на „Серес“ЕАД сумата 1692.50 лв /хиляда шестстотин деветдесет и два лв и петдесет ст/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. Г. П., И. И. П. и П. Г. П. да заплатят на „Ставен „АД сумата 1692.50 лв/хиляда шестстотин деветдесет и два лв и петдесет ст/разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. Г. П., И. И. П. и П. Г. П. да заплатят на П. С. К. сумата 900 лв /деветстотин/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :