Р Е Ш Е Н И Е № 478 София, 9 януари 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1695/12 година. Производството е образувано по искане от защитниците на осъдения С. И. Л. за възобновяване на внохд № 97/2012г. по описа на ОС-Кърджали, отмяна на постановеното по него решение № 37 от 27.07.2012год. и на присъда № 75 от 11.04.2012 год. по нохд № 1000/2011 год. на Кърджалийския районен съд и оправдаване на осъдения, а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със сочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 421, ал. 3, във вр. чл. 420, ал. 2 от НПК. В искането, с което се иска отмяна на постановените съдебни актове се твърди, че съдилищата неправилно са признали молителя за виновен по предявеното му обвинение и се иска ревизия на наказателните дела. Твърди се, че чрез разследване от страна на РС-Кърджали, проведено по чнд № 726/2012 год., в съдебно заседание от 01.08.2012 год. са разкрити обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съдебните състави постановили съдебните актове по нохд № 1000/2011 год. и внохд № 97/2012 год., а тези обстоятелства и доказателства са били от съществено значение за разкриване на обективната истина. Оспорва се заключението на назначената по делото комплексна психиатрична експертиза с довода, че тя е некомпетентна в изводите си, че по време на инкриминираното с обвинителния акт деяние, Л. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Излага се довод, че въззивния съд неоснователно не е уважил доказателствени искания от страна на подсъдимия за назначаването на повторна психиатрична експертиза, с което съществено са ограничили правото му на защита. В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от защитниците на осъдения по изложените в него доводи и се излага оплакването за явна несправедливост, като се апелира за намаляване на наказанието чрез приложение на чл. 55 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 75/11.04.2012 г. постановена по нохд № 1000/2011 г. Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия С. И. Л. за виновен в извършено на 01.05.2011 год. в [населено място], престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК го е осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът е постановил лишаването от свобода Л. да търпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода и постановил отделното му изтърпяване, определено на подсъдимия с определение № 44/09.07.2009 год. по нчд № 501/2009 год. на РС-Кърджали, с което са групирани наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № № 16/2007 год. и 768/2006 год. на РС-Кърджали. С решение № 37 от 27.07.2012 г. по внохд № 97/2012 г. на ОС-Кърджали присъдата е изменена като наказанието на Л. е намалено на пет месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. В производството по възобновяване на наказателни дела-гл. ХХХІІІ от НПК изчерпателно са изброени лицата, които могат да правят по този ред искане за проверка на влезлите в сила присъди и определения, сроковете за искането и основанията за възобновяване. Съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК единствено на окръжния прокурор е предоставено правомощието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК да поиска възобновяване на наказателното дело, ако чрез разследване, извършено по съответния процесуален ред от органа, който има правомощие да разследва, се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението или определението, или разпореждането, и имат съществено значение за делото. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Искането за възобновяване, основаващо се на довода от страна на защитата, че чрез разследване са разкрити нови, неизвестни на съда обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната истина, не може да бъде разгледано в тази му част като недопустимо, тъй като Върховният касационен съд няма процесуално правомощие, без да е сезиран с искане от надлежната страна, да проверява правилността на влезлия в сила съдебен акт по това основание. Ето защо, искането може да бъде разгледано единствено на полето на сочено от осъдения основание за проверка по реда на възобновяването по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК, като разгледано по същество то не се подкрепя от данните по делото. Присъдата и решението на въззивната инстанция не страдат от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане по реда на посоченото производство. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения Л.. За да са налице такива е необходимо да са нарушени специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. От протокола на проведеното от първоинстанционния съд съдебно заседание на 27.03.2012 год. е видно, че комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза след лично стационарно наблюдение и проверка на цялата медицинска документация за здравословното състояние на Л. е депозирала заключение, че по време на извършване на деянието, освидетелстваният е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заключението на тази експертиза като неоспорено от страните е прието и ползвано от съда при обсъждане на въпроса за субективната страна на деянието и прекият умисъл на Л. при извършването му, а именно - той е съзнавал общественоопасния му характер и е предвиждал общественоопасните последици. В мотивите на присъдата си Кърджалийският районен съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 от НПК - да събира, както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства от двете категории и имат право да кредитират едната от тях. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса: извършено ли е престъпление от подсъдимия Л. е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му на сочените в обвинителния акт дата и място. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. По повод на подадена въззивна жалба в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдил направените доводи, второинстанционният съд мотивирано е обосновал отказа да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. С протоколно определение въззивния съд е отказал да уважи искането от страна на защитата за назначаването на нова разширена съдебнопсихиатрична експертиза, който отказ надлежно е мотивирал. В мотивите към решението са изложени съображения съгласно изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което втората инстанция също не може да бъде упрекната в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. При констатацията, че съдилищата не са допуснали нарушение на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е по реда на това производство да се подменя вътрешното им убеждение, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено основание за възобновяване не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в искането по този довод се свеждат до твърденията, че незаконосъобразно Л. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 НК. В съставения акт за установено административно нарушение № 1104 от 01.05.2011 год. от полицейски служител от РПУ-К. е посочено, че осъденият е нарушил чл. 150 от ЗДвП като е управлявал МПС без съответното свидетелство за правоуправление, който акт е подписан от Л. без възражение. Описаното в присъдата неправомерно поведение, съответно - изводите за авторството на деянието от Л., правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал.1 от НК, тъй като управлението на МПС без свидетелство за правоуправление Л. е сторил в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 2528/22.04.2010 год./влязло в сила на 19.01.2011 год./ и на наказателното постановление № 3845/27.09.2010 год., /влязло в сила на 19.01.2011 год./, с които е санкциониран за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление. Изводите на съда за виновността на осъдения в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление са основани и подкрепени от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените писмени доказателства, вкл. от цитирания по-горе АУАН, както и от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Изложените съображения са безпротиворечиви, убедителни и логични, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че съставът на престъплението е осъществен от подсъдимия Л., както от обективна, така и от субективна страна. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, материалният закон е приложен правилно. Данните от делото сочат за множество предходни осъждания на Л., включително и за престъпление по чл. 343в, ал. 1, във вр. ал. 1 от НК-присъда №23/25.02.2008 год. по нохд № 768/2006 год. на РС-Кърджали, влязла в сила на 08.07.2008 год., за което престъпление той е осъден на пробация. Наказанието по посочената присъда е групирано на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НПК с определение № 44 от 09.07.2009 год. по нчд № 501/2009 год. на КРС, влязло в сила на 16.10.2009 год., с наказанието от две години лишаване от свобода /отложено за изтърпяване съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години/, наложено на Л. с присъда влязла в сила на 07.07.2008 год. по нохд № 16/2007 год. по описа на същия съд, като му е определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години. Влязлата в сила присъда по нохд № 16/2007 год. на КРС, с която на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК Л. е осъден на две години лишаване от свобода, изтърпяването на която на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от пет години налага необходимостта от приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, което със съдебните си актове съдилищата законосъобразно са сторили. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е подложил на нова преценка обстоятелствата по чл. 54 от НК за индивидуализиране на наказанието и го е изменил като го е намалил по размер с оглед направената преценка, че санкцията наложена на Л. следва за се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, предвид и тежкото семейно положение на осъдения. Наличните смекчаващи вината обстоятелства по обем и качествени характеристики не водят до извода, че са налице „многобройни обстоятелства” по смисъла на чл. 55 от НК, които да налагат намеса на настоящата инстанция в посока желаното от осъдения облекчаване на наказателноправното му положение. Определеното на Л. по вид и дозирано по размер наказание не е явно несправедливо, а съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, като с него ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели. С оглед на изложеното, искането на осъдения за отмяна/изменяване/ на съдебния акт по реда на възобновяване на наказателни дела, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Л. за възобновяване на внохд № 97/2012г. по описа на ОС-Кърджали и отмяна на постановеното по него решение № 37 от 27.07.2012 год. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: