Р Е Ш Е Н И Е № 510 гр. София, 22 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1615 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. К. М. срещу решение на Софийски апелативен съд № 265 от 17.07.12 г, по ВНОХД № 532/12, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Благоевград, от 4.04.12, по НОХД № 134/12, като присъдата е отменена в частта относно дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен лист, и е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1.02.2012 г, в [населено място], обл. Благоевград, при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ, на стойност 335 лв, от владението на Т. Ц. Ч., с намерение противозаконно да я присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 3.02.2012 г. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати държавна такса от 5 лв, за служебно издаване на изпълнителен лист. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че не са взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са самопризнанието от досъдебното производство, сравнително неголемия размер на предмета на престъплението, младата възраст на извършителя, семейните му задължения / баща на дъщеря, за която полага грижи /, критичното му отношение към деянието. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като наложеното наказание бъде сведено до размер от три години. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да му бъде намалено наложеното наказание. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. На подсъдимия е определено наказанието седем години и шест месеца „лишаване от свобода”, което е редуцирано, по реда на чл. 58 а, ал. 1 НК, на пет години „лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказанието са отчетени като отегчаващи обстоятелства: обремененото съдебно минало на жалбоподателя / осъжданията, невлияещи на правната квалификация /, отрицателните характеристични данни, обстоятелството, че е извършил инкриминираното деяние само три месеца след освобождаването му от затвора поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по друга присъда. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени: сравнително ниският размер на предмета на престъплението и неголемият интензитет на упражнената спрямо пострадалия принуда. Що се отнася до самопризнанието от досъдебното производство, то такова не е депозирано в посочената фаза на процеса / обвиняемият е отказал да дава обяснения и не е признал вината си /. По делото липсват доказателства, че жалбоподателят полага грижи за малолетната си дъщеря / установено е, че е разведен и не поддържа контакти с близките си /. Липсва и проявена критичност към инкриминираното деяние и затова не е имало основание такова обстоятелство да бъде отчетено като смекчаващо. Що се отнася до това, че подсъдимият е на млада възраст, този довод не може да бъде споделен, тъй като лицето е родено на 13.09.1977 г / 34-годишен към момента на деянието /, а, както е известно, съдебната практика приема, че деецът е на млада възраст до навършване на 26 години. Не са налице и условията на чл. 55 НК, каквото правилно становище е изразил и въззивният съд / от една страна, липсват многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, а, от друга страна, и най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното /. С оглед на изложеното, определеното наказание се явява справедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице основания за неговото намаляване, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 265 от 17.07.12 г, по ВНОХД № 532/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: