Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
София, 03.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Ванюша Стоилова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 377 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 190 от 19.02.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 104 от 28.10.2015 година по гр.д. № 211/2015 година на Бургаски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Е. Н. Г. от [населено място] против П. ..., [населено място]. Присъдена е сумата 8000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му.
Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи ((ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, в т.ч. икономическите условия на живот в страната, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В същия смисъл и решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 4641/2015 г. ІV г.о. ВКС.
За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Пловдивски апелативен съд е приел, че с постановление от 25.11.2010 г., ищцата е била привлечена като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 202, ал.1, т.2 НК вр. с чл. 201 НК, вр. с чл. 26, ал.1 НК за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 08.03.2006 г. – 12.11.2007 г., в качеството си на длъжностно лице е присвоила чужди пари и вещи на стойност 90121 лева. С присъда № 2812 от 13.12.2011 г. по н.о.х.д. № 2184/2011 г. на Бургаски районен съд, ищцата е била оправдана по така повдигнатото и обвинение. Присъдата е била потвърдена изцяло с решение № 88 от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 14/2012 г. на Бургаски окръжен съд. На 27.12.2012 г. е било направено искане за възобновяване на производството от гражданския ищец по наказателното дело [фирма], [населено място], производството по което е било оставено без разглеждане от Върховния касационен съд с разпореждане от 08.01.2013 г. В резултат на незаконното наказателно преследване ищцата е изживяла сериозни душевни страдания, а претърпените притеснения във връзка с изхода на делото и злепоставянето и пред обществото рефлектирали негативно върху здравето и. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 8000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 100000 лева предявеният от ищцата иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е уважен до размер на 8000 лева, както и в частта му за присъдените
разноски е постъпила от П. ..... Поддържа се, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, в т.ч. обстоятелството, че наказателното производство е протекло в разумен срок; взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка” и социално-икономическите условия в страната през периода на увреждането, завишавайки го необосновано с оглед размера на обезщетенията за вреди в сходни случаи.
Ответникът по касационната жалба Е. Н. Г. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Наред с фактите, сочещи за изживени от ищцата сериозни душевни страдания, притеснения във връзка с изхода на делото и злепоставянето и пред обществото, рефлектирали негативно върху здравето и, както и тежестта на престъплението за което е повдигнато обвинение, съдът е следвало да съобрази и срока, в който е протекло наказателното преследване (по малко от година и три месеца) и взетата най-лека мярка на процесуална принуда. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че искането до Върховния касационен съд за възобновяване на производството по наказателното дело е било направено от гражданския ищец, за чиито действия П. на България не отговаря. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическото благосъстояние в страната, в т.ч. ръстът на минималната работна заплата, обуславя извод, че присъденото обезщетение е прекомерно за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди, предвид което и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен над размер от 3000 лева, като за разликата до размер от 8000 лева искът се отхвърли като неоснователен.
Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата съдебни разноски, определени на база обезщетение от 8000 лева, които следва да се редуцират до размер от 440 лева, изчислени съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съобразно обезщетение от 3000 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 104 от 28.10.2015 година по гр.д. № 211/2015 година на Бургаски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Е. Н. Г. от [населено място] против П...., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен над размер от 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, както и в частта му за присъдените съдебните разноски над размер от 440 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Н. Г. от [населено място] против П. . ..., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3000 лева до 8000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 28.10.2015 година по гр.д. № 211/2015 година на Бургаски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Е.Н. Г. от [населено място] против П. ..., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен до размер от 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, както и в частта му за присъдените съдебните разноски до размер от 440 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: