3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 784 София, 1.11.2010 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Е. МАРКОВ изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 607/2010 година. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “ О. з. к. ” АД- гр. София против определение №1123 от 19.04.2010г. по ч. гр.д. №1081/10г. на Пловдивски окръжен съд. Ответницата по частната жалба – Т. А. Г. от гр. Пловдив не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд, след отмяна на определение от 09.03.2010г. по гр.д. 177/10г. на П., с което производството е било прекратено поради неподсъдност, а делото изпратено на Софийски районен съд по компетентност, по същество е разпоредил делото да бъде върнато на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че отговорността на застрахователя, срещу който е насочен прекия иск на пострадалия по чл. 226, ал.1 КЗ не произтичала само от договор, а от „ юридически състав”- причинени вреди при ПТП и договор за застраховка „ гражданска отговорност” със собственика на автомобила. Направен е извод, че при тълкуване нормата на чл.115 ГПК, следвало да се отчита, че нейната цел била да бъде създадено улеснение на пострадалия при непозволено увреждане, поради което е извършил преценка и за основателност на жалбата. Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на противоречие между така приетото от въззивният съд и утвърдената съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 735 от 21.12.2009г. по ч.тд. 687/09г. на ВКС, ТК, Іт.о., определение № 3 от 06.01.2010г. по ч.т.д. №770/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №159 от 14.03.2009г. по ч.т.д. 20/09г. на ВКС, ІІ т.о., с които било прието, че нормата на чл.115 ГПК е приложима единствено при иск по чл.45 ЗЗД насочен срещу деликвента и пряк причинител на увреждането, но не и по искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя, които се основават на договорни правоотношения. В тази връзка общо е поставен въпроса за определяне на местно компетентния първоинстанционен съд при искове по чл.226, ал.1 КЗ. Този въпрос е релевантен за спора, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед обоснованото противоречие между изводите на въззивния съд и цитираната практика на ВКС, поради което атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. Основателно е оплакването на касатора за неправилно приложение на нормата на чл.115 ГПК във връзка с определяне на местно компетентния първоинстанционен съд. Пловдивски районен съд е бил сезиран с иск, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ на Т. Г. против “ О. з. к. ” АД, за обезщетяване на понесени от ищцата вреди, причинени при ПТП. При тези фактически данни, неправилно въззивният съд е определил като местно компетентен да се произнесе по спора съдът по местоживеене на ищцата, при валидно въведено възражение от ответника инкорпорирано в отговора по чл. 131 ГПК. Местната подсъдност следва да бъде съобразена с предявения иск по чл.226 КЗ, основан на договорно правоотношение, като правопроизводящ факт, при съответна приложимост на разпоредбата на чл.105 ГПК. Чл. 115 ГПК е приложим само към искове насочени срещу прекия причинител на непозволеното увреждане,като този извод произтича пряко от изискването на текста- предявения иск да е за вреди от непозволено увреждане, а не от договор / като пораждащ отговорността юридически факт/, съобразно който се ангажира отговорността на застрахователя.В този смисъл е и безпротиворечивата, константна практика на ВКС, обективирана, освен в посочените от касатора определения, още и в определение №80 от 05.03.2008г. по ч.т.д. 66/2008г. на ВКС, ВКС, ІІ т.о. и определение № 159/14.03.2009г. по ч.т.д. 20/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Като е приел приложимост в случая на разпоредбата на чл.115 ГПК въззивният съд е нарушил закона, поради което неговото определение, следва да бъде отменено, а делото изпратено на СРС по компетентност. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1123 от 19.04.2010г. по ч. гр.д. №1081/10г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №1123 от 19.04.2010г. по ч. гр.д. №1081/10г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска на Т. А. Г. от гр. Пловдив против “ О. з. к.” АД- гр. София с правно основание чл.226, ал.1 КЗ е Софийски районен съд. И. делото по компетентност на Софийски районен съд за разглеждане на исковете. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: