Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 324 С., 3.11. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 799 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя А. Б. А., чрез пълномощника си адв. И. Н. от АК-Велико Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 122 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 204/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 1398,60 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 14.03.2009 г. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка представя нотариално заверен препис от 05.02.2011 г., рег. № 310 на нотариус Д. Т., рег. № 582, с район РС-Велико Търново, на трудова книжка на П. Г. Ф., издадена от работодател [фирма] на 06.08.2009 г. и страница „Общ статус” по партидата на [фирма] [населено място]. Ответницата по молбата за отмяна П. Г. Ф. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Това е така, тъй като молбата за отмяна е подадена на 05.05.2011 г., видно от пощенското клеймо, а молителят е узнал за новото обстоятелство с оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от момента, в който се е снабдил с препис от трудовата книжка на ищцата, издадена на 06.08.2009 от работодателя [фирма], на 05.02.2011 г., видно от извършената нотариална заверка на тази дата от нотариус Т., т.е. спазен е тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. С въззивно решение № 71 от 15.03.2010 г. по в.гр.д. № 31/2010 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 122 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 204/2009 г. на Павликенския районен съд в частите му, с които са уважени исковете на П. Г. Ф. срещу [фирма] за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предмет на настоящата отмяна, й е присъдено обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца, считано от 14.03.2009 г. в размер на 1398,60 лв. За да уважи този иск съдът се е позовал на данните от трудовата книжка на ищцата № 10, Серия Б, № 009347. С постановяване на определение № 1334 от 23.12.2011 г. по гр.д. № 1043/2010 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на работодателя [фирма] и същото е влязло в законна сила. При изготвяне на документите на ищцата работодателят се е снабдил с втора нейна трудова книжка № 009, Серия В № 861501, издадена от новия й работодател [фирма] на 06.08.2009 г. и е узнал обстоятелството, че през шестмесечния период на принудителна безработица тя е започнала работа при друг работодател, което обстоятелство не му е било известно в хода на процеса и е било укрито от ищцата. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай обстоятелството, че след прекратяване на трудовия договор на ищцата с ответното дружество, тя е започнала работа при друг работодател в периода на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, не е било известно на молителя, тъй като тези факти са отразени в новата трудова книжка на ищцата с работодателя [фирма], за съществуването на която молителят е разбрал едва на 05.02.2011 г. В случая е налице новооткрито обстоятелство и доказателство за него, което го установява, станали известни на страната след приключване на въззивното производство по трудовия спор между страните. Установяването на новото обстоятелство по надлежния ред е станало след влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е основание за неговата отмяна в атакуваната му част. По изложените съображения влязлото в сила въззивно решение № 71 от 15.03.2010 г. по в.гр.д. № 31/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 122 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 204/2009 г. на Павликенския районен съд, е уважен искът на П. Г. Ф. срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 1398,60 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконно уволнение, за период от шест месеца, считано от 14.03.2009 г., следва да бъде отменено в тази част и делото върнато на въззивния съд като съд по съществото на спора за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на делото, на молителя [фирма] следва да се присъдят направените разноски за настоящото отменително производство в размер на 411,32 лв. – внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 71 от 15.03.2010 г. по в.гр.д. № 31/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта му, с която като е потвърдено решение № 122 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 204/2009 г. на Павликенския районен съд, е уважен искът на П. Г. Ф. срещу [фирма], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 1398,60 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконно уволнение, за период от шест месеца, считано от 14.03.2009 г. ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд в отменената част за ново разглеждане от друг съдебен състав. ОСЪЖДА П. Г. Ф. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 411,32 лв./четиристотин и единадесет лв. и 32 ст./. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: