3 Р Е Ш Е Н И Е № 54 С., 16.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 443 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Образувано е по молбата на М. К. Т. от[населено място],В. област, Р. К. П. от[населено място], К. област и Т. К. Д. от[населено място], К. област, починала след подаване на молбата и заместена от своите наследници по закон В. Т. П.,Е. Т. П.,П. Т. П. и Т. П. Д., за отмяна на влязлото в сила определение №1273/12.07.2007г. на Окръжен съд-В., постановено по гр.д.№531/2007г.,с което е оставено в сила определението на Районен съд-О.,постановено в з.з. на 03.07.2007г.,с което е прекратено производството по гр.д.№55/2006г. по описа на Районен съд-О.. С молбата за отмяна са представени:декларация от И. В. от 1963г. и удостоверение №58/19.02.2010г. на кметство К., декларация от К. В. от 1963г. и удостоверение от кметство К.,данъчна декларация на Н. К. П. по чл.14 ЗМДТ с вх.№9899/31.03.1998г. и данъчна декларация №18182/23.06.1999г.,удостоверение №4/31.01.1996г. на кметство К.,удостоверение №5/02.02.1996г. на кметство К.,като се поддържа,че декларациите от 1963г.,в които никакви корекции не са били правени,са новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,обуславящо наличие на основание за отмяна на определението,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата Г. И. Н. изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като представените доказателства са били известни на молителите и те са могли да ги представят своевременно,че фактите,удостоверени с представените доказателства са били навеждани в производството по делото и по тях е налице произнасяне от съда. Поддържа също така,че не са налице и посочените в молбата основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Ответниците по молбата Д. А. В. и П. И. Б. не изразяват становище. С определение №54/19.04.2010г. молбата е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: За да се приеме,че е налице основание за отмяна на влязло в сила определение за прекратяване на производството по делото,новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства следва да съдържат данни, които да касаят предмета на акта,чиято отмяна се иска и да имат значение за правните въпроси,които съдът е разрешил с този акт. В случая предмет на молбата за отмяна е влязло в сила определение на въззивния съд,с което е оставено в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. Прието е,че искът за западната част от УПИ ІІ-528 в кв.44 по плана на[населено място] е недопустим поради липса на правен интерес,тъй като между наследодателите на страните никога не е съществувал спор за този имот и за обстоятелството,че той се владее от ищците като наследници на К. В.. И след като ответниците не оспорват правата на ищците,то не е налице и правен интерес от предявяване на установителния иск. Прието е,че искът за жилището в западната част на УПИ ХVІ-1500 в кв.44 е недопустим,тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№11/1995г. по описа на Районен съд-О. идентичната им искова претенция е била отхвърлена и следователно страните са обвързани със сила на пресъдено нещо. Освен това при наличие на твърдение,че не са във владение на този имот от пролетта на 2005г. не е налице и правен интерес от предявяване на установителен иск. С оглед на така изложените от въззивния съд съображения за недопустимост на предявения иск,новите доказателства биха могли да обосноват наличие на основание за отмяна само ако установяват наличие на правен интерес от предявяването на иска,приет от съда за недопустим, респ. да установят липса на идентичност между делата,които са обусловили извода за приложимостта на чл.224 ГПК/отм./. Представените с молбата за отмяна доказателства обаче касаят основателността на претенцията,предявена по гр.д.№55/2006г. на Районен съд-Г. О., а не нейната допустимост. Представените удостоверения и декларации не съдържат данни за наличие на спор между наследодателите на страните досежно УПИ ІІ в кв.44 /имотът е бил деклариран само от К. В. през 1963г.,а през 1975г. имотът е поставен в него дял по силата на съдебна спогодба по гр.д.№159/1975г. и същият е признат за собственик на имота въз основа на извършена обстоятелствена проверка/, нито сочат на липса на идентичност между предмета на гр.д.№55/2006г. на Районен съд-О. и гр.д.№11/1995г. на Районен съд-О.,като следва да се отбележи също така,че тези доказателства са били известни на молителите-на отразените в тях обстоятелства същите са се позовали още при в производството по гр.д.№11/1995г. Не се установява и наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 и 3 ГПК,той като не са представени доказателства по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ,на показания на свидетел,на заключение на вещо лице,върху които да е основан извода на съда за недопустимост на предявените искове,нито престъпно действие на страната,на неин представител,на член на състава на съда или на връчител във връзка с разрешаване на въпроса за допустимостта на исковете,както и не се установява определението,чиято отмяна се иска да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение,което впоследствие да е било отменено. И тъй като целта на производството за отмяна не е да бъде осъществен контрол за правилността на определението,т.е. правилността на постановеното от Окръжен съд-В. по ч.гр.д.№537/2007г. определение в настоящето производство не може да бъде проверявана, и не се установява наличие на основание за отмяна на същото по смисъла на чл.303,ал.1,т.1-3 ГПК следва да се приеме,че подадената от М. К. Т. , Р. К. П. и Т. К. Д. , починала след подаване на молбата и заместена от своите наследници по закон В. Т. П.,Е. Т. П., П. Т. П. и Т. П. Д. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.2 във вр. чл.81 ГПК в полза на Г. И. Н. следва да бъде присъдена сумата 150.00лв.,представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. К. Т., Р. К. П. и Т. К. Д. , починала след подаване на молбата и заместена от своите наследници по закон В. Т. П.,Е. Т. П., П. Т. П. и Т. П. Д. молба за отмяна на влязлото в сила определение №1273/12.07.2007г. на Окръжен съд-В.,постановено по гр.д.№531/2007г.,с което е оставено в сила определението на Районен съд-О.,постановено в закрито заседание на 03.04.2007г.,с което е прекратено производството по гр.д.№55/2006г. по описа на Районен съд-О.. ОСЪЖДА М. К. Т., Р. К. П. ,В. Т. П.,Е. Т. П., П. Т. П. и Т. П. Д. да заплатят на Г. И. Н. сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: