Р Е Ш Е Н И Е № 73 Гр. София, 09 март 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Чобанова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1892/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. П. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 717/2014 год. на Старозагорския районен съд и на в. н. о. х. д. № 1231/2014 год. на Старозагорския окръжен съд и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. В искането са изложени доводи, отнасящи се както до обосноваността на присъдата и на въззивното решение, така и такива за съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК. Поддържа се, че осъденият е признат за виновен без да е извършил инкриминираното деяние, както и че e бил принуден да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се, че въззивната инстанция неоснователно е отхвърлила доказателствените му искания. Поддържа се искане производството по делото да бъде възобновено, като бъдат отменени постановените съдебни актове. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа искането и пледира същото да бъде уважено. Сочи, че осъденият не е разбрал същността на процедурата, по която е било разгледано делото от първоинстанционния съд и най-вече обстоятелството, че е лишен от възможността да поиска разпит на свидетели. Допълнително излага доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание. Осъденият К. моли съда да върне делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е в срок, процесуално допустимо е, но е неоснователно. Сочи, че твърденията на осъдения, че не е извършител на престъплението са голословни, тъй като тези обстоятелства са установени по несъмнен начин не само от признанията на К., но и от всички останали доказателства по делото. Изтъква, че отказът на въззивния съд да уважи доказателствените искания на осъдения е в съответствие с ТР № 1/2009 на ОСНК. Намира, че не са допуснати нарушения на материалния закон при квалифициране на релевантните факти. Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 113/12. 06. 2014 год. по н. о. х. д. № 717/2014 год. Старозагорският районен съд, 7 наказателен състав е признал К. П. К. за виновен в това, че на 15. 07. 2013 год. в [населено място], по хулигански подбуди и при условията на опасен рецидив причинил на М. Г. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка, поради което и на основание чл. 131а вр. Чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. Чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е осъдил К. К. да заплати на гражданския ищец М. Г. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3 000 лева и за претърпените имуществени вреди в размер на 2 087,16 лева, заедно със законната лихва върху присъдените суми от 15. 07. 2013 год., като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер. Съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата държавна такса върху уважената част от гражданските искове. С решение от 03. 11. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1231/2014 год. Окръжният съд – гр. Стара Загора е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт. Преди всичко следва да се подчертае, че в производството по възобновяване, също както в касационното такова, фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. И по реда на Глава тридесет и трета от НПК касационният съд проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Внимателният прочит на доказателствата по делото, приключило пред първостепенния съд по реда на Глава двадесет седма от НПК, показва, че такива нарушения не са допуснати. Въззивната инстанция е оценила съобразно действителния им смисъл и значение както самопризнанието на подсъдимия, така и показанията на пострадалия М. Г., твърденията на очевидците М. Т., Ю. Г., Ж. С. и Т. Т., а също така и заявеното от полицейските служители И. И., М. Т. и П. Г., а досежно наличието на телесно увреждане на свид. Г. и неговата медико-биологична характеристика – съдебномедицинското удостоверение на живо лице и заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни. След анализ на посочените доказателствени източници окръжният съд се е солидаризирал с констатациите на първата инстанция, че свидетелските показания еднопосочно очертават обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които е признал осъденият – провокативно поведение на К. към полицаите, охраняващи протестен митинг, забележка, направена на осъдения от свид. Г., ответна реакция на К., изразила се в нападение над пострадалия, съпроводено с ритници и събарянето на Г. на земята, при което е засегнато здравето му, намеса на полицейските служители, за да предотвратят разрастване на конфликта и продължаващо предизвикателно поведение на осъдения към тях, включващо словесни обиди и буйство, наложило употребата на физическа сила и помощни средства. Неоснователни са и доводите на осъдения за незаконосъобразен и немотивиран отказ на окръжния съд да уважи доказателствените му искания. Поначало не всеки отказ на съда да допусне поисканите от страните доказателства води до нарушаване процесуалните им права, а само онзи вследствие на който са останали неизяснени обстоятелства, относими към предмета на доказване. Не бива да се забравя освен това, че редът, по който е било разгледано делото от първата инстанция, е предопределил и особеностите на въззивното производство и невъзможността да бъдат събирани доказателства, опровергаващи направеното признание и тази делото да бъде решено при фактическа обстановка, различаваща се от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази насока към окръжния съд не може да бъде отправен какъвто и да било упрек. Процесуалните му действия са изцяло в съответствие с указанията, дадени от ВКС в т. 8 на ТР № 1/2009 год. на ОСНК. Задължителен елемент от въззивната проверка е именно преценката налице ли са били законоустановените предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма и в случай, че отговорът е отрицателен, т. е. че първостепенният съд е формирал неправилни изводи в тази насока (било защото признанието не се подкрепя от доказателствата, било защото не обхваща всички обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, било защото не всички подсъдими са поискали провеждане на съкратено съдебно следствие и т. н.) за въззивната инстанция не съществува друга процесуална възможност освен да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. В разглеждания понастоящем казус обаче окръжният съд е извършил задълбочена проверка на действията на първата инстанция и е достигнал до верен и законосъобразен извод, че не са налице основания да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1, пр. 1 от НПК. Независимо от обстоятелството, че когато се иска възобновяване на наказателно производство, по което са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че на обсъждане следва да бъде поставена и дейността на първостепенния съд, доколкото от саморъчно направеното искане от осъдения се извеждат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от този съд, които не са били съзрени и отстранени от въззивната инстанция. Характерна особеност на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК е отказът да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съчетан с доброволно и цялостно признание на тези факти от страна на подсъдимия. Задължителна предпоставка за провеждане на тази диференцирана процедура е извод на решаващия съд, че признанието се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Видно от протокола за съдебно заседание на 12. 06. 2014 год. по н. о. х. д. № 717/2014 год. още със становището си по хода на делото осъденият и неговият служебен защитник – адв. Д., са направили искане първоинстанционното производство да протече по реда на Глава двадесет и седма, като К. признава обстоятелствата по обвинителния акт. След даване ход на делото съдът с нарочен акт е разяснил правата на К. К. в производството по чл. 371, т. 2 от НПК и го е уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. Определението на съда е последвано от изявление на защитника, че подзащитният му „изцяло признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае в хода на съкратеното съдебно следствие да се събират доказателства в тази насока”. След служебния защитник и осъденият е декларирал изрично, че поддържа заявеното от адв. Д., че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства, както и че е наясно, че самопризнанията му ще се ползват при постановяване на присъдата. Последователността на действията на първостепенния съд и страните в съдебното заседание на 12. 06. 2014 год., закрепена в коментирания процесуален документ от същата дата, не оставя място за съмнение, че разглеждането на делото по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК е извършено при стриктно спазване на процесуалните изисквания на диференцираната процедура. На осъдения е била осигурена професионална адвокатска защита, разяснени са му били правата и последиците от разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, включително и невъзможността да бъдат събирани доказателства, опровергаващи направеното признание и намиращи се в разрез с обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изричната декларация на осъдения, направена веднага след като са му били разяснени последиците по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК и след изявление на служебния му защитник в същия смисъл недвусмислено показва, че К. е дал информирано съгласие за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Същевременно в протокола от съдебно заседание не са вписани изявления на осъдения или на служебния му защитник, касаещи използването на убеждение, принуда, натиск или други подобни средства от страна на съда, на представителя на държавното обвинение или на трети лица спрямо К., за да направи последният признание противно на действителната си воля. В случай, че осъденият или неговият защитник са считали, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от тях искания и други изявления или че съдържа такива, каквито те не са правили, са могли да се възползват от възможността по чл. 312 от НПК да поискат поправка на протокола, което не е сторено. Процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК той съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за направените от осъдения изявления във връзка с провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Наред с това следва изрично да се подчертае и отсъствието на всякакви други доказателства в подкрепа на твърдението, че К. К. не е признал доброволно, по собствена воля, фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед изложеното не могат да бъдат споделени съображенията в искането, че въззивната инстанция не е съзряла съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от районния съд при разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Доколкото доводите за явна несправедливост на наказанието, изложени от служебния защитник в хода на съдебните прения, са релевирани в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК (присъдата е влязла в сила на 03. 11. 2014 год.), настоящият състав на ВКС намира, че дължи отговор и на тях. С оглед диференцираната процедура, по която се е развило и е приключило делото, първостепенният съд е бил длъжен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. При индивидуализацията му са били съобразени всички обстоятелства от значение за вида и размера му без съдилищата да надценят едни от тях неоснователно за сметка на останалите. Предвид данните за друго осъждане, неоказващо влияние върху правната квалификация на деянието и с оглед наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство съдът е проявил снизхождение към подсъдимия, определяйки му минималното наказание, предвидено за престъплението по чл. 131а от НК, което е редуцирал с една трета до три години и четири месеца. Искането за намаляване на наказанието не държи сметка, че това би означавало индивидуализацията му при условията на чл. 55 от НК, предпоставките за което не са налице предвид отсъствието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че искането на осъдения К. К. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. П. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 717/2014 год. на Старозагорския районен съд и на в. н. о. х. д. № 1231/2014 год. на Старозагорския окръжен съд и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.