Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
гр.София, 27 април 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
със секретар Румяна
Виденова
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 427/2009 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалби от (и от името на) подсъдимия Ц срещу потвърждаването от апелативния съд-Велико Търново на осъдителната присъда на Плевенския окръжен съд.
Присъдата на първата инстанция – 29 от 6 март 2009 год. по нохд № 166/2007 год., е за убийството на 14 юни 2006 год. на 61-годишния Н. И. П. – престъпление по чл.116, ал.1, т.12, във връзка със 115 НК (още заради предишните осъждания на подсъдимия Е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК), за което е наложено наказание 16 години лишаване от свобода при усилено строг първоначален режим.
Второинстанционното (въззивно) решение – 78 от 20 май 2009 год. по внохд № 84/2009 год., е постановено след жалба от същите страни, обжалвали и сега.
В подадената лично от подсъдимия касационна жалба се съдържат твърдения, от които може да се заключи, че са нарушени съществено процесуалните правила по събирането на доказателствата и оформяне на съдебните актове; поискана е оправдателна присъда от ВКС или връщане на делото за ново разглеждане в досъдебната му фаза.
В подадената от името на подсъдимия касационна жалба се съдържат доводи и са отправени искания, които не са свързани изрично с основанията за отмяна по НПК и правомощията на ВКС, следващи от тях – съдебните актове са окачествени на едно място като „неправилни, незаконосъобразни и прекомерно тежки”, а на друго – като „необосновани”; единственият изход от делото е видян в оправдаването на подсъдимия още в тази инстанция.
Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за тяхното отхвърляне.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.
Независимо от начина, по който са формулирани, касационните жалби са ясно насочени срещу спазването на процесуалните правила в различни моменти от проведеното досега наказателно производство.
Неоснователен преди всичко е упрекът към апелативния съд, че е потвърдил обжалваната пред него присъда, като или е оставил без внимание възраженията срещу нея, или ги е отхвърлил в нарушение на закона.
ВТАС изрично се е занимал с процесуалната законосъобразност на действията по откриването на трупа на пострадалия, доколкото пред него е бил оспорен именно протоколът за оглед, в който е удостоверен този факт. В мотивите към въззивното решение правилно е отговорено, че протоколът за оглед от 25 юни съдържа достатъчно идентификационни данни за намерения труд, а това, че именно този труп е изследван експертно по-късно, не предизвиква никакво съмнение (трупът е фотографиран на мястото, където е намерен; при извършения тогава оглед е участвал като вещо лице д-р С. Д. , член и на съдебномедицинската експертна комисия, изготвила впоследствие заключението за причината на смъртта на Н. П. ). Затова следва да се признае за неуспешен и сегашният опит да бъде оспорена не само валидността на протокола за оглед, документирал намирането на трупа на пострадалия, но и на следващите процесуални действия, които го свързват с убийството, предмет на обвинението.
Отхвърлянето на защитната теза за оказания „физически и психически тормоз” при задържането на Цв. Е. трябва да бъде оценявано според изложеното както в присъдата, така и във въззивното решение – доколкото апелативният съд е трябвало да сподели констатациите в тази насока на окръжния, правилно е прието, че защитните твърдения на подсъдимия не са намерили никакво потвърждение освен в рамките на съдебното следствие, също с възможностите на специалната проверка по преписка № В-1263/2006 год. на военноокръжната прокуратура в Плевен.
Достатъчно показателно за убедителността им се явява липсващата конкретизация на възраженията за неуважените доказателствени искания – за разпит на свидетели и за извършване на очна ставка.
Още по-малко приемливи са твърденията, че свидетелите по делото за един или друг факт по обвинението, не установяват едва ли не нищо и че съдът е осъдил Е. единствено върху показанията на затворника С. А. , обитавал килия заедно с него.
Изобщо пък не могат да бъдат приети обобщения от рода на „Липсват както преки, така и косвени доказателства, които да установят съпричастност… към деянието…”, или че „Внесеният обвинителен акт не беше доказан по безспорен и несъмнен начин…” (кас.жалба).
Самостоятелните усилия на подсъдимия Е да обори обвинението срещу него, намерили своя израз в стотици страници по делото (само в тази инстанция-повече от 200) също трябва да бъдат признати за безуспешни. Впечатляващото по обем изложение изглежда убедително в някои отношения, но само ако бъде четено вън от събраните доказателства – иначе в него може да бъде открита собствената на подсъдимия версия, според която най-общо той е набеден за извършеното убийство, за да бъдат прикрити други престъпления, и то в интерес на високопоставен полицай от Плевен, подпомаган в крайна сметка от прокурора по делото. Нищо от това за съжаление на автора му няма как да послужи за основание въззивното решение да бъде отменено или изменено, а още по-малко – за връщане на наказателното производство в предходен етап.
Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 78 от 20 май 2009 год. по внохд № 84/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: