Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 295                                            София 01.07.2010г.                                                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 172  по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Х. Б. ,действащ като ЕТ”Б”,приподписана от адв. М. Н. срещу решение № 150 от 14.07.08г.по в.гр.дело № 1099/07г.на Пловдивския апелативен съд в частта,с което е оставено в сила решение № 236 от 20.08.07г.по гр.дело № 124/06г.на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от същата страна насрещен иск за сумата 58 683 лв,частично от 108 905 лв,представляваща стойността на извършени подобрения . С определение № 872 от 23.07.09г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос относно началният момент,от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик . В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон,съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено в частта му,с която се оставя в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него насрещен частичен иск за сумата от 59 683 лв и в тази му част вместо него да бъде постановено друго за уважаване на иска. Ответникът по касационната жалба Г. Щ. Б. моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото направи приема следното: За да отхвърли предявения насрещен иск от ответника ЕТ”Б” въззивният съд е приел за установено ,че същият е извършил подобрения в съсобствения на страните имот преди 2001г.и с оглед направено възражение от страна на ищеца Г. Б. е направен извод,че претенцията е погасена по давност,тъй като е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок за предявяване на вземането –насрещната искова молба е приета за разглеждане на 19.06.06г. По поставения въпрос за началния момент,от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо. Вземанията на съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в съсобствения имот стават изискуеми от момента на поканата. Това е и началният момент,от който започва да тече давността. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в искова молба. По основателността на касационната жалба: Данните по делото сочат,че с договор от 15.07.97г.ищецът Г. Б. заедно с други съсобственици са отдали под наем на ответника М,действащ като ЕТ”Б”празно дворно място около 4000 кв.м.,представляващо част от имот 541 кв.1-нов по плана на гр. П.. С нот.акт № 4/2000г.на 20.01.2000г.наемателят е станал собственик на ¼ ид.част от имота чрез замяна с друг имот. В този нот.акт е отразено,че се прехвърля и построената в дворното място двуетажна масивна административна сграда и други стопански и едноетажни временни постройки. С нотариална покана,връчена на Ц. Б. и Г. Б. лично и като пълномощник на Н. Б. на 13.09.2001г. М. Б. ги е поканил заплатят извършените от него подобрения в съсобствения имот. На 23.04.02г. Бояджиев е получил нотариална покана от съсобствениците Б. ,с която са се противопоставили на извършеното от него незаконно строителство без тяхно знание и разрешение. С оглед изложеното по-горе становище по поставения въпрос,по който е допуснато касационно обжалване,Върховният касационен съд намира касационната жалба за основателна. Въззивният съд неправилно е приел за погасена с петгодишна давност претенцията за подобрения,като е счел,че давностният срок е започнал да тече от момента на извършването им през 1998г. Настоящият състав приема,че давностният срок е започнал да тече от поканата,връчена на съсобствениците на 13.09.01г. и до датата на предявяване на насрещния иск -19.06.06г.не е изтекъл. Правоотношенията между страните във връзка с претендираните подобрения в имота следва да се уреждат като между съсобственици,тъй като качеството на Б. като държател се е трансформирало като такова на владелец на своята част със закупуването на идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,без да има прекъсване в упражняването на фактическата власт. Съгласно разясненията,дадени в ППВС № 6/1974г.,ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията,какъвто е настоящия случай,следва да намерят приложение правилата на чл.59 ЗЗД. При хипотезата на чл.59 ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне това,с което се е обогатил,но само до размер на обедняването,т.е.дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Назначената от първоинстанционния съд техническа експертиза не е дала отговор на този въпрос,което налага назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза,която да даде заключение с колко се е увеличила стойността на имота с извършените в него подобрения с оглед преценка за обогатяването и обедняването на страните. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в обжалваната част и на основание чл.293 ал.3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав,тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. В необжалваната част по първоначално предявения иск с правно основание чл.31 ал.1 ЗС решението е влязло в сила. При новото разглеждане на делото с оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и за разноските. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 150 от 14.07.08г.,постановено по в. гр.дело № 1099/07г.на Пловдивския апелативен съд В ЧАСТТА,с която е оставено в сила решение № 236 от 20.08.07г.по гр.дело № 124/06г.на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от М. Х. Б. като ЕТ”Б” насрещен иск. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.