Р Е Ш Е Н И Е № 442 гр. София, 18 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1452/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия К. И. Ч., чрез защитника му адвокат Д. К. от АК – [населено място] и на подсъдимия Г. И. К., чрез защитника му адв. К. Е. от същата АК, срещу решение № 90 от 08 май 2012 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 149/2012 година, с което е изменена присъда № 22 от 27 февруари 2012 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 1842/2011 година по описа на този съд. От съдържанието на касационната жалба на защитника на подсъдимия Ч. може да бъде изведено оплакване за незаконосъобразност на атакуваното решение в частта му, с която е потвърдена присъдата за налагане на подсъдимия на кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 5000 лева, като се претендира отмяна на присъдата в тази й част. В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия К., формално са релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като са възразени направените от предходните съдебни инстанции фактически изводи за осъществяване на инкриминираното деяние от двамата подсъдими, вкл. и при позоваване на заявени от защитата противоречия в мотивите на първоинстанционната присъда относно мястото на осъществяването му и свързаното с това определяне на същото като археологически обект. Отправеното до ВКС основно искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а алтернативното – за оправдаване на подсъдимия К. по предявеното му обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим К. Ч. не участва лично и не се представлява. Постъпило е писмено становище от жалбоподателя, в което той поддържа жалбата и моли за отмяна на „наложената присъда и глоба”. Жалбоподателят-подсъдим Г. К. участва лично и със защитника си адв. Е., който поддържа касационната жалба при заявените в нея отменителни основания и посочени в тяхна подкрепа доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда (втора поред, след отмяна на първата оправдателна присъда с решение на Пловдивския апелативен съд № 111 от 07 юли 2011 година, по внохд № 310/2011 година и връщане на делото на Пловдивската окръжна прокуратура за доразследване) подсъдимите К. И. Ч. и Г. И. К. са признати за виновни в това, че през периода от 25. 05. 2010 година до 10. 06. с. г., в землището на [населено място], Пловдивска област, в местността „Х.”, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители, без съответно разрешение, чрез използване на технически средства – верижен еднокофов багер „К.” и сонда, са извършвали теренни археологически разкопки, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3 във вр. ал. 2, предл. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, са осъдени на по една година лишаване от свобода и на глоба в размер на по 5000 (пет хиляди) лева всеки от тях. Изпълнението на така наложените им наказания лишаване от свобода е отложено за срок от по три години от влизане на присъдата в законна сила. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото и са присъдени направените разноски, като са възложени съответно в тежест на подсъдимите. В производство, инициирано по жалби на двамата подсъдими, е извършена въззивна проверка на присъдата и е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена, като подсъдимите са оправдани относно факта на ползване на сонда за извършване на теренните археологически разкопки. Внимателният прочит на касационната жалба на подсъдимия Ч. дава основание за извода, че с нея се атакува осъждането му на „глоба” в размер на 5000 лева, което, според защитата, не съответства на другата част от присъдата, тъй като подсъдимият е оправдан от въззивния съд. Това наказание е определено в жалбата като „непосилно тежко” и е поискана неговата отмяна. Същото искане е подновено и в представеното писмено становище на подсъдимия, като са изложени и допълнително вижданията му относно качествата на обвинението и показанията на свидетеля Г.. Доколкото становището няма характеристиките на допълнение към касационната жалба по смисъла на чл. 351, ал. 3 от НПК, а и е известно, че с допълнение не могат да се въвеждат нови касационни основания извън ангажираните в жалбата, ВКС приема, че касационната проверка за този подсъдим следва да се извърши в рамките на законосъобразност и справедливост на наложеното му наказание. Акцентът в жалбата на подсъдимия К. е поставен върху формираните от предходните съдебни инстанции фактически изводи за извършените от двамата подсъдими теренни разкопки като обем, място и целен от тях резултат и поставянето в основата на тези изводи на показанията на свид. Г.. Оспорени са и констатациите относно наименованието на мястото на извършване на деянието с оглед дефинирането му като археологически обект. Общата фактология на съвместната инкриминирана дейност на двамата подсъдими и идентичните, в една тяхна част, възражения срещу осъждането, позволяват и общото обсъждане на жалбите. Касационната инстанция преценява тези жалби като неоснователни. Твърдението за неяснота относно наименованието и статута на мястото на извършване на деянието не намират опора в данните по делото. От самото начало на разследването то е определено като „... местността „Х.” в землището на [населено място] (протокол за оглед на л. 8 от ДП, албуми на л. 10-36 от ДП). В експертното обсъждане и заключение (л. 53 от ДП), мястото е посочено по същия начин, като е уточнено, че могилата е наричана „Т.”, а в разпита си пред съда (протокол от с. з. от 29. 11. 2011 година, л. 54 от нохд № 1842/2011 година на ПОС) експертът К. конкретизира: „Самата местност хората я наричат „Х.”, а някои я наричат още „Върха”. В архитектурен план „Х.” е самият връх,...хълмът със склоновете и подножието. Това е скален връх, естествено образувание. Има и старо наименование – „Т.”.” По идентичен начин определят местността, могилата и наименованието й свидетелите, живеещи или работещи в района - М. (показания на л. 47 от посоченото съдебно дело), Д. и Я. (на л. 50-51 от делото), К. (на л. 51 от делото), Н. (кмет на селото, л. 54 от съдебното дело) и др. В заключението си експертът определя поначало мястото на изкопите като археологически обект – недвижима културна ценност. От същото заключение, подкрепено и при разпита в посоченото съдебно заседание се установява, че всъщност пет от общо констатираните шест изкопа попадат в територията на археологическия обект – тези на самия връх и на северния му склон. Изкопът в североизточното подножие на върха, в равнината, е извън границите на археологическия обект. Този именно изкоп е последният, направен от двамата подсъдими, заедно със свидетелите Г. и М., на който те са заловени при проведената на 09/10. 06. 2010 година полицейска операция с участието на свидетелите М., Г., П., Г., К. и Д.. Поради това, този изкоп е изключен от инкриминираните по делото общо шест изкопа, извършени на могилата. Тъй като там е работено със сондата, собственост на подсъдимия К., въззивният съд правилно е приел, че тя не е използвана за извършване на деянието и е изключена от предмета на обвинението. Същото е сторено и по отношение на изкопа на самия връх, който, пак според експерта, е направен с багер, чийто кофа е със значително по-малък размер (с. 5 от решението на въззивния съд). Съдилищата са приели като ясно, точно и обосновано експертното заключение и са имали основания да направят това. Констатациите на експерта се основават не само на направения от него оглед на мястото и специалните му знания, но и на показанията на свидетелите и изготвените фотоалбуми, посочени по-горе. При тези фактически съображения съдът правилно е изключил двата изкопа от обема на инкриминираните по отношение на подсъдимите Ч. и К. такива. Достоверността на показанията на свид. Г. е била предмет на обстоен анализ при извършената въззивна проверка (с. 5-6 от решението). ВКС не намира основания да не сподели изложените в рамките на този анализ съображения. Би могъл единствено да добави, че при прочитане на показанията му, депозирани пред съдия на досъдебното производство след констатиране на противоречия между тях и дадените в съдебно заседание на 29. 11. 2011 година, свидетелят е отрекъл истинността им само по отношение на две обстоятелства – уговорката за заплащане за извършените от него изкопни работи и заявеното от подсъдимите за бъдещ строеж на мястото на еднофамилни къщи. По отношение на другите обстоятелства свидетелят е потвърдил истинността им (л. 58 от първоинстанционното съдебно дело). След тяхното обсъждане, сами по себе си и съобразно останалите доказателства по делото, съдът правилно ги е кредитирал за достоверност и ги е поставил в основата на формираните от него изводи по фактите от предмета на доказване. При изложените съображения, ВКС намира за неоснователни доводите на защитата за липса на надлежна доказателствена основа на приетите от предходните съдебни инстанции факти. Доказателственият анализ на въззивния съд не разкрива игнориране или превратност на оценката на източниците на доказателствата по делото. Съдът е формирал изводите си за статута на обекта, предмет на извършените изкопни дейности, за липсата на надлежно разрешение, за използваното от двамата подсъдими техническо средство – багер, както и за съзнаваната от тях противоправност на действията им, на базата на оценката на всички доказателствени източници и на цялостната установена по делото фактическа обстановка – извършването на изкопните дейности през нощта, различията във версиите и обясненията, дадени на свидетелите Г., Д., Я. за действията им, спускането на подсъдимите в самите изкопи за оглед, незабавното им засипване, местата на могилата, на които те са правени и т. н. Така че, защитната теза на жалбоподателите, изначално изградена върху отричане на естеството и целта на извършените от тях изкопни дейности, е останала доказателствено незащитима и с основание е отхвърлена от инстанциите, оправомощени да установяват фактите по чл. 102 от НПК. Разборът, анализът и оценката на гласните доказателствени средства и експертното изследване, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. В рамките на надлежно установените от предходните съдебни инстанции факти, законът е приложен правилно. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславят законосъобразността на атакувания съдебен акт. Въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейност по установяване на фактическите положение (по доказването) и след това – по приложение на материалния закон (по правната квалификация), защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. Наложените на подсъдимите наказания са оспорени само от подсъдимия Ч. и само в частта относно наложената му глоба в размер на 5000 лева. Поначало, индивидуализацията на наказанията е извършена при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Отчетени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства и размерите на наказанията лишаване от свобода и глоба са определени близо (лишаването от свобода) и при минимума (глобата) на предвиденото в закона. Правилно е прието от съдилищата, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не биха могли да бъдат ценени като многобройни, а не са установени и изключителни такива, поради което не са налице условията на чл. 55 от НК. Наказанието глоба е кумулативно предвидено наред с наказанието лишаване от свобода, като размерът му е лимитиран между пет хиляди и петдесет хиляди лева. Определено при условията на чл. 54 от НК и при предвидения в закона минимум, това наказание не подлежи на корекция от настоящата инстанция, а такава не предпоставя и преценката на изискванията на чл. 36 от НК. Претендираната от подсъдимия Ч. по-голяма снизходителност не намира опора в данните по делото и в закона. Поначало не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като за разлика от въззивния съд, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения. А от фактите и обстоятелствата, както са установени от предходните съдебни инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 08 май 2012 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 149/2012 година, с което е изменена присъда № 22 от 27 февруари 2012 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 1842/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.