Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 965 гр. София, 18.12.2009 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  десети декември   две хиляди и девета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ                                                     ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ   при участието на секретаря Найденова   . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  112/2009 година.   Производството е по реда на чл. 290 ,вр . 291 т.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Д. с пълномощник адв. Г. Д. срещу решение №508 от 10.11.2008г по гр.дело № 507/2008г. на Добрички окръжен съд , с което оставено в сила решение №64 от 20.05.2008г на Добрички районен съд , постановено по спор за обезсилване на съдебно решение, на основание чл. 297ал.2 от ГПК (отм) еоргиева от АК Пловдив По същество е прието ,че касаторката не е превела в законния срок дължимия остатък от цената и решението за обяваване на предварителния договор за окончателен следва да се обезсили . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно , във връзка с формирането на решаващия за изхода на спора извод ,от кой начален момент започва да тече двуседмичния срок по чл. 297 ал.1 от ГПК (отм) в случай на неприсъствено постановено и обявено касационно решение , с което се потвърждава въззивното решение по оставено в сила решение на първоинстанционен съд , съдържащо съответния условен диспозитив за заплащане на остатъка от продажната цена в двуседмичен срок , относно значението на действия, предприети от длъжника по това плащане за паричен превод чрез пощенски запис и последиците от забавата или отказа на кредитора ,в последствие ищец по чл. 297 ал.2 от ГПК (отм) , да приеме плащането . Ответниците в касационното производство К. Г. К. и Златин В. З. оспорват доводите на касаторката по съображения , развити от адв. Р. С определение №210 от 04.03.2008г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК, предвид противоречиво решаване на въпроса за началния момент на законовия срок по чл. 297 ал.2 от ГПК с оглед правното значение на обстоятелства, свързани с възможността задължената страна обективно да узнае , че решението с постановено условие по чл.297 ал.1 ГПК (отм) в нейна тежест , е влязло в сила след потвърждаването му от Върховен касационен съд. Жалбата по същество е неоснователна Съгласно разпоредбата 297 ал.1 от ГПК (отм ) ако страната по решението ,заместващо окончателния договор, следва да изпълни насрещно задължение ,срокът за това е две седмици от влизане на решението в сила. Неизпълнението в този срок има за последица правото на насрещната страна да иска обезсилване на решениетопо чл. 297 ал.1ГПК вр. чл. 19 ал.3 от ЗЗД ,каквото именно искане е било уважено в настоящия случай . Тъй като се касае за материалноправни последици ,които законът пряко обвързва с факт , регламентиран като институт на процесуалното право, поставя се въпрос за обективната възможност на задължената страна да го узнае , за да съобрази поведението си с него. Съгласно разпоредбата на чл. 219 от ГПК (отм) ,в сила влизат решенията , които не подлежат на обжалване или по които подадената касационна жалба не е уважена (съот. б.”а” , б. „в”) Както за тези случай , между които и процесния ,така и в хипотезите на чл. 219 б.”б” от ГПК(отм),т.е когато моментът на влизане в сила на решението не съвпада с момента на неговото постановяване, законът не предписва този факт да бъде самостоятелно и изрично съобщаван от съда, включително за случаите, в които от него започва да тече законов срок ,независимо дали този срок е свързан с процесуално право ( чл. 232 ал.1 вр.чл.231 б. „е” и „ж”от ГПК,отм.) или с едно материалноправно задължение към насрещната страна (чл.297 ал.1 от ГПК,отм). Законът изисква решението да бъде обявено и поради това моментът ,от който започва да тече съответния законов срок спрямо влезли в сила решения, потвърдени при касационно обжалване, е този на обявяването по съответния за това ред . Ако окончателното решение не е обявено на страните присъствено, в съдебно заседание , то началният момент на двуседмичния срок по чл. 297 ал.1 от ГПК (отм), произтичащ от условието на диспозитива по първоинстанционното решение , е обявяването на съответното окончателно решение в срочната книга на Върховен касационен съд. При обявяването си всяко решение на Върховен касационен съд получава съответен номер и дата , отбелязана в титулната част на акта . В случая настоящето решение по гр.д.1299/2006г на ВКС ІІ г.о е обявено с №1018 от 18.10.2007г и като е приел, че двуседмичния срок по условието на диспизитива в потвърденото решение №411 от 12.12.2005г на Добрички районен съд , е започнал да тече от тази дата , а не от връщането на делото в районния съд по местожителството на страните или от получаването на изричното съобщение, изпратено от Добрички районен съд на задължената В. М. Д. за влизане в сила на решението по чл. 19 ал.3 от ЗЗД , настоящият състав на Добрички окръжен съд е дал резрешение във връзка с института по чл. 297 ал.2 от ГПК (отм) , което е правилно . Неправилно е инцидентно застъпваното в някои съдебни решения разбиране,свързано с института на чл. 81 ал.1 от ЗЗД, ,че обективно необходимото време за връщане на приключилото дело на съответния съд или неизпращането на изрично съобщение на задължената страна с отбелязване ,че решението по чл. 19 ал.3 от ЗЗД е влязло в сила след потвърждаването му с окончателно решение , обективно водят до невъзможност купувачът да прецени кога трябва да издължи остатъка от цената в случаите по чл. 291 ал.1 от ГПК (отм). Неправилно е узнаването за влязлото в сила решение да се свързва с инициатива или действия на съда,каквито процесуалният закон не предписва. Насрещното парично задължение на купувача по предварителния договор ,предмет на условния диспозитив ,е по природа облигационно ,негов правопораждащ факт е договора между страните , а не съдебния диспозитив. Срокът по чл.297 ал.1 не се определя от съда , а от закона . Моментът на субективното узнаване на обстоятелството , с което законът свързва началният момент на този срок , би имал отношение към последиците на чл. 297 ал.2 от ГПК (отм) само тогава, когато купувачът установи конкретно обстоятелство по смисъла на чл. 81 ал.1 от ЗЗД ,т.е извинителна за него причина , довела до неплащане на остатъка от цената в двуседмичен срок. Обстоятелството, че Върховен касационен съд не оповестява решенията си по удобен за страната начин и същата е разчитала да бъде изрично известена, за да предприеме плащането , не е основание по чл. 81ал.1 от ЗЗД . Както вече се изтъкна , процесуалният закон не предписва изрично съобщаване относно момента на влизане в сила на решенията , нито за обявяването им в срочната книга , страните са в обективна възможност да следят сами за това , когато обстоятелството е свързано с начален срок относно права , които могат да упражнят или задължения , които следва да изпълнят. Предвид горното, неоснователно е основното оплакване на жалбоподателката за неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по решаващия въпрос дали ответницата по искането за обезсилване на решението е изпълнила задължението си като е предприела действия във връзка с плащането едва на 19.11.2007г с оглед узнаването му, , , при положение , че за нея двуседмичния срок по чл. 297 ал.1 от ГПК (отм) е започнал да тече от обявяване на окончателното решение по гр.д.1299/2006г на ВКС ІІ г.о под №1018 от 18.10.2007г и е изтекъл на 01.11. 2007г , присъствен ден. Касаторката М. не се е освободила от последиците на своята забава поради обстоятелствата , изтъкнати в нейните възражения . Правилно въззивният съд е приел за неоснователен довод ,че предприетия още на 04.09.2006г опит за плащане на остатъка от цената, отказан от продавачите , води до освобождаване на купувача от последиците на забавеното плащане, по аргумент от чл. 95 вр. чл. 96 ал.1 от ЗЗД . Отказът на продавачите тогава е бил оправдан , тъй като взаимните права и задължения във връзка с предварителния договор са били предмет на съдебен спор, а решението не е било влязло в сила . Ако кредиторът приеме плащане преди началото на срока по чл.291 ал.1 ГПК (отм), ще е налице основание за длъжника да противопостави правопогасяващо възражение предвид това свое изпълнение за случай ,при който независимо от плащането на остатъка се претендира обезсилване след влизане на решението по чл. 19 ал.3 от ЗЗД в сила . В настоящия случай плащането не е било прието от продавачите през 1996г по причина , оправдателна за тях и последиците , свързани със забава кредитора, не могат да настъпят. Предприетия опит за плащане от страна на купувача след изтичане на срока по чл. чл.291 ал.1 ГПК , също не е поставил продавачите в задължение да приемат остатъка от цената , в тяхна полза вече е възникнало правото да искат обезсилване на решението по чл. 19 ал.3 от ЗЗД , като се позоват на пълно неизпълнение. Обжалваното въззивно решение следва да бъде потвърдено, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.       Р Е Ш И :   ПОТВЪРЖДАВА решение №508 от 10.11.2008г по гр.дело № 507/2008г. на Добрички окръжен съд ОСЪЖДА В. М. Д. от гр. Д.,бул. „25 септември”бл.41 ет.1 ап.2 ,да заплати на К. Г. К. и Златин В. З. от същия град с. лева разноски за тази инстанция . ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: