Ключови фрази
Предварителен договор * иск за обявяване предварителен договор за окончателен * правен интерес * жалба на правен субект, чужд за правния спор

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

76

 

София, 15.05.година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и девета година,  в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА    

                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева

т. дело № 802/ 2008  година

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото "Билгигруп" А. - гр. Е. и по касационна жалба на първия ответник Т. Т. А. - от с. П., община Д. срещу Решение № 11 от 26.V.2008 г. по гр.д. № 40/ 2008 г. на Силистренски окръжен съд. Касационните жалби са с идентично съдържание и съдържат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на решението. Жалбоподателите поддържат, че съдът недопустимо е приел за разглеждане в едно производство искове, които не подлежат на разглеждане по един и същи ред - конститутивния иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД между страните по предварителния договор и иска срещу втория ответник за установяване, че първият ответник е собственик на имота, като правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по установителния иск срещу втория ответник. Жалбоподателите сочат, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, подадена от втория ответник в противоречие с трайната практика на ВКС, която е в смисъл, че трети лица нямат право да тълкуват сделка между други правни субекти, нито да правят изявления за прекратяването й вместо страните по нея. Жалбоподателите излагат и подробни съображения за неправилност на решението по същество, като постановено в нарушение на материалния закон. Искат решението да се обезсили, като недопустимо, като се приеме, че е влязло в сила необжалваното първоинстанционно решение, евентуално - да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба А. за д. в. - гр. С. оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните относно основателността на касационната жалба, и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:

ВКС по изведения от него процесуалноправен въпрос: може ли страна, чужда на правния спор, да обжалва постановеното решение, с което е разрешен спор между други страни, който въпрос обуславя преценката за валидност на въззивното решение, е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика, която е в смисъл, че е недопустима въззивна жалба на правен субект, чужд на спора между страните по делото - тези по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.

Въззивният съд по жалба на А. за д. в. - гр. С. е отменил първоинстанционното решение, с което е бил уважен иск на ищеца “Б” А. - гр. Е. срещу първия ответник Т. Т. А. - от с. П., община Д., по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, и по изложените съображения е отхвърлил иска. Решението на първоинстанционния съд, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която производството по делото е прекратено по иска по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) срещу втория ответник. Въззивният съд е обосновал извода за допустимост на подадената от АДВ - гр. С. жалба от това, че имотът е обявен за публична продан по образувано срещу ищеца изпълнително дело с кредитор АДВ - гр. С., че АДВ - гр. С. е представител на държавата и че АДВ - гр. С. участва в делото и защото има правата на трето заинтересовано от изхода на спора лице, което съгласно чл. 177 ал. 1 ГПК (отм.) може да извършва всички съдопроизводствени действия.

Решението е недопустимо. В противоречие с постоянната практика на ВКС, въззивният съд е уважил жалба на правен субект, чужд на правния спор между страните по делото - тези по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Производството по делото по иска срещу втория ответник по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) е прекратено от първоинстанционния съд и съдебният акт като необжалван е влязъл в законна сила и така производството е останало висящо по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, предявен от ищеца срещу първия ответник. АДВ - гр. С. не е страна по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, разгледан от първоинстанционния съд с влязло в сила решение, като необжалвано от страните по този иск и АДВ - гр. С. не може да обжалва решението в тази му част - жалбата е недопустима, не е следвало въззивният съд да я разглежда и постановеното по нея въззивно решение е недопустимо.

АДВ - гр. С. няма правен интерес да обжалва решението, постановено по иска на останалите страни по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и защото нейните интереси са охранени, тъй като решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД й е непротивопоставимо и какъвто и да е изходът на спора по този иск, тя ще може спрямо ищеца (обещател по предварителния договор) да удовлетвори правата си според състоянието на нещата такива, каквито са към момента на подаване на исковата молба за обявяване за окончателен на предварителния договор, а не към момента на влизане в сила на решението по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Интересът на АДВ е да удовлетвори вземането си срещу длъжника, и с оглед наложената възбрана върху имота, за нея е без значение кой е негов собственик и дали това е ищецът. Ако друг плати вместо ищеца, който е длъжник на АДВ - гр. С., няма пречка АДВ да зачете предварителния договор, сключен между останалите страни по делото. При получаване на препис от решението по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е изпълнил задължението по чл. 298 ГПК (отм.), и задължението по чл. 115 ал. 3 ЗСобств.

Поради изложеното въззивното решение като недопустимо следва да се обезсили. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД срещу първия ответник, като необжалвано от страните по този иск, е влязло в законна сила.

По искането на Т. Т. А. за разноски по делото, посочени в представения Списък на разноските: неоснователно е искането за осъждане на АДВ - гр. С. да му плати разноски за първоинстанционното производство, тъй като ищец по делото по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е “Б” А. и тъй като искът е уважен от първоинстанционния съд, ответникът Т. Т. А. дължи на ищеца разноски по делото, каквито ищецът не е поискал. Неоснователно е и искането за присъждане на Т. Т. А. разноски за въззивното производство, тъй като не е участвал в това производство и няма данни във въззивното производство да е направил разноски. Основателно е искането за присъждане на разноски за касационната инстанция, каквито АДВ - гр. С. дължи на Т. Т. А.: държавна такса 30 лв. първоначално внесена по касационната жалба и 92 лв. допълнително внесена - общо 122 лв., както и 180 лв. адвокатски хонорар по представения Договор за правна защита и съдействие от 8.І.2009 г., отнасящ се за платен хонорар 360 лв. за гр.д. № 40/2008 г. и за гр.д. № 802/2008 г. на ВКС - следователно само за ВКС 180 лв. - общо разноски по делото за касационната инстанция 302 лв.

Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 11 от 26.V.2008 г. по гр.д. № 40/ 2008 г. на Силистренски окръжен съд.

ОСЪЖДА А. за д. в. - гр. С. да заплати на Т. Т. А. - от с. П., община Д. лв. - разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: