Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
гр.София, 20 февруари 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1810/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано ПО КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ И ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ НЕГО на прокурор при Софийска апелативна прокуратура, както И ПО ЖАЛБА И ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ НЕЯ от адв. И. Д. – защитник на подсъдимите С. С. С. и М. С. Т., от името на двамата, срещу нова въззивна присъда № 25/04.06.2013 год. по внохд № 155/12 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав.
В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК. На основание чл. 354, ал. 3, т.2 и т.3,вр. ал.1, т. 4 НПК се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, в друг състав, в следните части: в частта, в която подсъдимият С. С. С. е оправдан по обвинението за престъпение по чл. 242, ал. 1, б.”д”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което да е извършено в съучастие с подсъдимите П. К. и А. Й. (като помагачи, вр. чл.20, ал.4 НК) ; в частта, в която подсъдимият М. С. Т. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 242, ал. 1, б.”д”, вр. чл. 20, ал.2 от НК, което да е извършено в съучастие с П. К. и А. Й. (като помагачи, вр. чл.20, ал.4 от НК) ; в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подс. П. П. К. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения за това, да е извършил две отделни престъпения -по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, в съучастие с подс.Методи Т. ( вр.чл.20, ал.2 от НК) и по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 20, ал. 4 от НК в съучастие с подс.С. С. (вр. чл. 20, ал.2 от НК), както и с която подс. А. Л. Й. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите обвинения за това, да е извършил две отделни престъпления - по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, в съучастие с подс.М. Т. ( вр. чл. 20, ал. 2 от НК ) и по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 20, ал. 4 от НК в съучастие с подсъдимия С. С. ( вр. чл. 20, ал. 2 от НК ).
Изтъкват се следните доводи: Въз основа на установените фактически положения съдът е направил неправилни правни изводи и не е приложил правилно закона. Допуснати са нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото; налице е непълен, едностранчив доказателствен анализ и превратна оценка на доказателствата. Обвинението за съвместната престъпна дейност на четиримата подсъдими е доказано посредством безспорно установените от доказателствената съвкупност обстоятелства, че времето на влизането на автомобилите в страната винаги е било пресметнато така от шофьорите, че митническите документи да бъдат обработвани от митническите служители - подсъдимите К. и Й.; подс. П. К. и подс.А. Й., в нарушение на международните и вътрешните правила за оформяне на ТИР-карнетите и съпровождащите товарите документи, са ги приели за редовни без необходимото описание на стоките във валетите към тях. Като са дописвали с думи израза „оловна пломба”, реално са придавали на документите вид, че стоките са били запечатани от чуждата митница с оловни, а не с автоматични пломби и по този начин са създали предпоставки за безпрепятственото премахване на автоматичните пломби. Митническите служители П. К. и А. Й. са нарушили служебните си задължения, предвидени в Правилник за приложение на Закона за Митниците, а именно: по чл. 322, ал. 2 т. 4 ППЗМ : "Митническите органи не приемат за оформяне карнет ТИР, когато липсва необходимото описание на стоките във валетите". Нарушили са и т. 1.1.6 от Правила за организацията и контрола в МУ при превози на стоки, осъществявани под покритието на карнети ТИР: "...особено внимание следва да се обръща на приемливостта на описанието на стоките в поле 10.", както и т. 2.3: "В случаите на неприемане на поставените марки за идентификация, както и при осъществяване на физическа проверка, вписаните номера на отстранените пломби се анулират чрез задраскване с една черта, а новопоставените митнически пломби се отразяват в поле 16 на съответния волет...". А от заключението на съдебно- криминалистическата експертиза е видно, че отпечатъците от лични митнически печати, положени в клетки N 2, №22, №23 на Волет 1 и Волет 2, са идентични с отпечатъците от ЛМП, зачислени на подсъдимите митничари за този период.
В ЖАЛБАТА ОТ ЗАЩИТАТА НА ДВАМА ПОДСЪДИМИ се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1,т. 1 и т. 2 НПК и се иска оправдаване на подсъдимите или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от Софийския апелативен съд в друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата и на материалния закон. Защитникът на подсъдимите изтъква, че не е доказан предметът на контрабандата – „китайско карго” и неговото подменяне със строителни материали. Също, че документите не са съставени от подзащитните му С. и Т., поради което е недоказана и субективната страна на деянието. Изтъкват се съображения в подкрепа на тези твърдения.
По делото Е ПОСТЪПИЛО И СТАНОВИЩЕ ПО ПРОТЕСТА ОТ АДВ. Т. Р. - ЗАЩИТНИК НА А. Л. Й.. Изтъква се, че същият не е допуснал нарушения на служебни задължения, респ. не е нарушил норми на митническия контрол. Съдът е обсъдил обстойно всички доказателства по делото, направил е обосновани констатации и изводи и е постановил законосъобразна присъда, като е оправдал подс. Й. по повдигнатото обвинение. Твърди се, че протестът е неоснователен, а присъдата следва да се остави в сила в потвърдителната й част.
В съдебно заседание пред състава на ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, а касационната жалба на защитника на двамата подсъдими да се остави без уважение.
Подсъдимите – жалбоподатели С. С. С. и М. С. Т., редовно призовани, не се явяват. За двамата се явява адв. И. Д.. Защитата поддържа жалбата и моли за оправдаване на подзащитните му поради недоказаност на деянието или връщане на делото за ново разглеждане. Счита протеста за неоснователен.
Подсъдимият П. П. К. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Й. К.. Двамата поотделно заявяват, че протестът е неоснователен, а присъдата следва де се остави в сила.
Подсъдимият А. Л. Й. се явява лично и с адв. Т. Р.. Молят присъдата да остане в сила в оправдателната част. Считат деянието за несъставомерно.
В последната си дума двамата подсъдимите Й. и К. поотделно молят присъдата да бъде потвърдена.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННАТА ПРОВЕРКА И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО.
С присъда от 09.11.2011 г. по нохд №1662/2007 г. на Софийски градски съд, наказателна колегия, 10-ти състав, подсъдимият С. А. М. е признат за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение ; със същата присъда подсъдимият С. С. С. е признат за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в” и „д”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение ; подсъдимият М. С. Т. е признат за невиновен в това да е извършил две престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в” и „д”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите обвинения ; подсъдимият К. К. Б. е признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в” и „д”, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдал по повдигнатото обвинение; подсъдимият П. П. К. е признат за невиновен в това, да е извършил две престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в” и „д”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите обвинения ; подсъдимият З. А. Д. е признат за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в” и „д”, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение ; подсъдимият Д. Г. Д. е признат за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в” и „д”, чл. 20, ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение; подсъдимият А. Л. Й. е признат за невиновен в това да е извършил две престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в” и „д”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите обвинения.
С оглед изхода на делото, направените разноски са останали за сметка на държавата.
По въззивен протест срещу тази присъда на прокурор при САП, с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане за постановяване на осъждане, насочен срещу оправдателната й част, както следва: по обвинението по чл. 242 от НК срещу подсъдимия С. С. и по обвинението по чл. 242 от НК срещу подсъдимия М. Т. за седем престъпления в съучастие с подсъдимия П. К. и в съучастие за три престъпения по чл. 242 от НК с подсъдимия А. Й. както и по обвинението срещу подсъдимия П. К. и А. Й. за същото престъпление в съучастие като помагачи поотделно на подсъдимите Т. и С., е образувано внохд № 155/12 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав .
С присъда № 25/ 04.06. 2013 г., по внохд № 155/12 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав е ОТМЕНЕНА присъда от 09.11.2011 г., постановена по НОХД №1662/2007г. на СГС, наказателно отделение, 10-ти състав, в частта, в която подс. С. С. С. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 242 ал.1 б. „в” и „д” във вр.чл. 26 ал.1 и чл. 20 ал. 2 от НК и подс. М. С. Т. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинения за извършени престъпления по чл. 242 ал.1 б. „в” и „д” вр.чл. 26 ал.1 и чл .20 ал.2 от НК и по чл. 242 ал.1 б. „в” и „д” вр.чл.26 ал.1 и чл.20, ал. 2 от НК, и вместо нея е постановено следното : подсъдимият С. С. С., ЕГН [ЕГН], е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 15.02.2003 г.-19.02.2003 г. на ГКПП Кулата, при продължавано престъпление, в качеството на водач на влекач с ДК [рег.номер на МПС] , с полуремарке с ДК [рег.номер на МПС] и влекач с ДК [рег.номер на МПС] , с полуремарке с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място], е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, като общата митническа стойност на контрабандните стоки за търговски цели /2033 кашона обувки/ възлиза на 35 978,00 лева, поради което и на основание чл.242 ал.1 б. „д” във вр. чл.26 ал.1 от НК във вр.с чл. 2 ал. 2 и чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди / лева, и е ОПРАВДАН по б. „в” на чл.242 ал.1 от НК,вр. чл.20, ал.2 от НК деянието да е извършено в съучастие с подс.П. К. и подс.А. Й. . На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. ПРИЗНАЛ подс. М. С. Т., ЕГН [ЕГН], ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода 30.01.2003г.-02.04.2003г. на ГКПП „Кулата” и на ГКПП „Калотина”, при продължавано престъпление, в качеството на водач на различни МПС-седлови влекачи с ДК [рег.номер на МПС] и с ДК [рег.номер на МПС] , и полуремарке с ДК [рег.номер на МПС] , влекач с ДК [рег.номер на МПС] и полуремарке с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място], при превоз на товари под покритието на ТИР- карнети №№ХЕ 37662444, JХ 37671200, XQ 37678640, ХВ[ЕИК], SX 38622529, VХ 38622530, RX 38626522, XF 38625785, DX 38625836 и ХС 38625784,GX 38622801, RX 38628707, е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, като общата стойност на контрабандните стоки за търговски цели възлиза на 248 655.00 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д” вр., чл. 26 ал.1 във вр.с чл. 2 ал.2 и чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди /лв., КАТО Е ОПРАВДАН по обвинението вр. б.„в” на чл.242 ал.1 от НК и по чл.20 ал.2 от НК за това, деянието да е извършено в съучастие с П. К., А. Й., З. Д. и Д. Д.. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.На осн.чл.189 от НПК осъдил подсъдимите С. С. С. и М. С. Т. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 100,80 лева . В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ присъдата е потвърдена.
Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
При направената проверка съставът на ВКС установи, че въззивната инстанция не е извършила обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата и доказателствените средства, изясняващи обстоятелствата от предмета на доказване по делото. При взимане на решенията си по вътрешно убеждение не е съблюдавал стриктно правилата по чл. 13,чл. 14 и чл. 107 НПК.
Основателно е оплакването в протеста за неправилно приложение на материалния закон, което е последица от невзимане на всички мерки за разкриване на обективната истина.
ВКС възприема изцяло мотивите на въззивния съд в частта относно деянието на двете осъдени лица – С. С. и М. Т.. В тази част мотивите са изготвени съобразно правилата на НПК, правната теория с въведения от нея научен метод на оценка на доказателствата. Оценката на доказателствата като мисловно-логическа дейност на съда много често се свежда и до оценка на косвени доказателства. В тази дейност явленията, вкл. човешките действия трябва да се възприемат съобразно тяхната естествена, логична и закономерна взаимовръзка и взаимозависимост, и при отчитане на правилото, че всяка човешка проява има конкретна и реална причина и обяснение. Зад всяко човешко действие стои реален човек, който може и има причина да го извърши. Недопустимо е в оценъчната дейност да се пренебрегват съществуващите факти и тяхната очевидна връзка с други факти. Недопустимо е да се привнасят теоритично възможни, но неподкрепени с доказателства предполагаеми факти и обстоятелства. Съществуването на определени явления - винаги, на първо място, трябва да се обяснява с естествения им произход и закономерна логическа връзка с тяхната причина. И само когато има обстоятелства, изключващи и правещи тази връзка невъзможна в конкретния случай, да се търсят други възможни обяснения. Но това е на второ място. Недопустимо е да се игнорира реалната житейска, най-логична и закономерна обусловеност между фактите и да се заменя с въображаема, без подкрепящи налични данни, произволна и изкуствено-мисловна фигура. За да бъдат верни определени констатации и изводи, те трябва да бъдат направени при спазване на логическите правила за оценка на аргументите. Трябва да се отчитат при всеки отделен случай и натрупаните опит и познания във всички сфери на човешката дейност. Така се гарантира намирането на реално-същностното, а не повърхностно-формалното съдържание, гарантира се разкриването на обективната истина. Обратно, неспазването на горния метод обрича разследването на погрешен път. Необяснимо защо, във втората част на мотивите /относно деянието на подсъдимите К. и Й./ съдът е изоставил метода на истинност при оценка на доказателствата и е възприел формално-повърхностния подход.
В тази част ВКС не споделя възприетите от въззивния съд констатации и правни изводи.
Съдът в мотивите си заявява: „Не са били събрани доказателства, че е било допуснато нарушение от подсъдимите...тъй като е било установено, че указанията са били предназначени за съответните митнически учреждения, но липсват доказателства за начина, по който е била разпространявана служебната кореспонденция...” ; „... в обвинителния акт е посочено, че подсъдимите са нарушили чл. 322 ал. 2 т. 4 от ППЗМ, който въвежда забрана митническите органи да приемат за оформен ТИР-карнет, когато липсва необходимото описание във волетите. Тази норма не съдържа в себе си ясни критерии за реквизитите..., за да бъде прието, че е необходимо...”; „...Действително, при извършване на проверка на товара на някое пътно превозно средство, митническите служители трябва да отбележат данните за новопоставени пломби и за естеството на извършените проверки върху отрязъците на карнета -ТИР. По делото обаче липсват доказателства за наличие на пряк умисъл у подсъдимите...”(спр. на л.17 от мотивите).
И трите съображения на съда не могат да се споделят, тъй като те не отразяват действителното съдържание на фактите, събрани от доказателствените източници.
Първо, съдът е интерпретирал установените обстоятелства произволно, в нарушение на изискването за логическа взаимовръзка между явленията и им е придал значение, каквото нямат. Когато се казва, че „указанията са били предназначени за съответните митнически учреждения”, изводът е, че тези указания действително са доведени до знанието на служителите, предвид житейския и професионален опит на хората. Отделно от това, в чл.2, чл.15, ал.2, чл.16 и сл. от Закона за митниците (Обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г.,) са определени правата, задълженията, задачите и функциите на митническите органи - да осъществяват надзор и контрол за спазване на митническите закони. Този обем от права и задължения включва всички законови мерки и действия. Няма никакво значение как точно служебната информация е била доставяна до служителите на митницата П. К. и А. Й.. Известно е, че всяка система си изработва правила, които да я обслужват. Т.е., от двете фактически предпоставки - наличие на указания и неустановеност на начина за вътрешната кореспонденция, истинен е изводът за допуснати нарушения, респ. неистинен е изводът за липса на нарушения. В същия смисъл следва да се коментират и изявленията за липса на „ясни критерии за реквизитите” и „липсата на доказателства за пряк умисъл...”.
Второ, след като съдът е приел за категорично установено и доказано пренасянето на китайска стока, а не на строителни материали, следвало е да направи констатацията, че това деяние е възможно само чрез съответните съпътстващи действия и/или бездействия на митническите служители, представляващи нарушения на техни служебни задължения. Съдът е бил длъжен да изясни дали тези нарушения са несъзнателни пропуски на подсъдимите П. К. и А. Й., тяхни опущения и недоглеждания, или са умишлени действия, извършени с цел да се укрие действителното съдържание ,произход и статут на стоките, пренасяни през границата на страната ни. Като обсъди наличните обективни фактически данни, при спазване на посочените по-горе правила за оценка, съдът е следвало да направи своите фактически констатации и правни изводи в съответствие с действителното съдържание на събраните доказателствени източници. От оценката на комплекта документи, представени пред гръцките и сръбските митнически власти, приобщени по делото, съдът е следвало да изясни фактите както относно номерата на тир-карнетите, на превозното средство, за което са били предназначени; вида и количеството на превозваната стока – китайски обувки и хавлиени кърпи; факта, че превозните средства са били надлежно пломбирани от чуждестранните митнически власти с автоматични пломби с индивидуални номера, описани в тир-карнетите; тир-карнените и ЧМР-тата , представени пред българските митнически власти трябва да представляват втори индигиран ексземпляр на документите , представени пред гръцките митнически власти.
Следователно, разминаване в документите и във вида на пломбите е невъзможно, ако те не са подменени със съдействието и прякото участие на българските митнически власти. По делото са събрани доказателствени факти и от гласните доказателствени източници, напр. - показанията на свид.В. К., че поставените оловни пломби на българска територия не са били индивидуализирани от митническите служитебли на входящтата митница, а поставянето им предполага по-лесната манипулация с натоварените в процесните превозни средства стоки. Налице е било изчакване на границата от подсъдимите Т. и С. в рамките на цял ден за преминаване на тировете, при обичайно необходимото време от два часа за обработване на митническите документи. Винаги и единствено подсъдимите К. и Й. са обработвали документите при процесното преминаване от страна на колите на Т. и С., които факти потвърждават верност на съждението, че изчакването в персонален план на едни и същи митнически служители е било преднамерено и целяно, а не случайно събитие; приемали са съпровождащите товарите документи без необходимото описание на стоките във валетите към тях; са дописвали са с думи израза „оловна пломба”, с което реално са придавали на документите вид, че стоките са били изначално запечатани от чуждата митница с оловни, а не с автоматични пломби и по този начин са създали предпоставки за безпрепятственото премахване на автоматичните пломби. От заключението на съдебно- криминалистическата експертиза е видно, че отпечатъците от лични митнически печати положени в клетки N 2, 22, 23 на Волет 1 и Волет 2 са идентични с отпечатъците от ЛМП, зачислени на подсъдимите митничари за този период;
От свидетелските показания на служителите от входящата митница и от писмените доказателства, въззивният съд е приел за установено, че в нито един от документите, изготвени от чуждестранните и българските митнически власти, не е описано нарушение на целостта на превозните средства или на пломбите. Ако такова нарушение е било действително обективен факт, то би следвало да бъде описано, тъй като е част от задълженията на митническите власти от Конвенцията ТИР ,каквато е била и практиката на българските митници. Съдът е констатирал, че физическа проверка на товара никога не е била извършвана. Съдът е приел за установено и, че след влизането на територията на страната ни и след обработката им във входящата митница, товарите, които са били китайки стоки, са били подменяни със строителни материали като подмяната е била осъществявана преди камионите да стигнат в крайнотомитническо бюро. Противно на тази констатация, че до митническата граница на страната ни стоките в камионите не са били подменяни, а са били подменени след преминаване границата на страната ни, съдът не е направил и следващата логична констатация, изводима от доказателствените източници, че без причина и основание подсъдимите К. и Й. са отразявали винаги поставянето на оловна пломба. Поставяли са именно оловна, а не използваните съгласно Конвенцията ТИР и практиката на българските митници автоматични пломби, с които товарът е пристигал от чуждата митница в страната ни, защитени срещу възможност за механична интервенция. Без да имат основанията за това – извънредна причина или физическа проверка на товарапоставената автоматична пломба от чуждата митница. Данните по делото сочат, че фирмите-получатели на стоката ”строителни материали” не са действителни, а подставени фирми, тъй като са използвани само имената им. Тези данни е следвало да бъдат изяснени и оценени от показанията на свидетелите И. К.- собственик на [фирма], Н. Ц.- собственик на [фирма], Р. П.- собственик на [фирма], Х. Б.- представител на [фирма]-гр.Бургас, които са се съгласили срещу минимално заплащане „ да им бъдат регистрирани фирми” и да „бъдат използвани като получатели” на т.н.”строителни материали”. Не съществуват и упоменатите в подправените документи фирми – изпращачи, съответно от Сърбия и Гърция. При тези обективни данни е следвало да се обсъди един формално житейски аргумент - малко вероятно е деецът да предприеме риск, без да е осигурил безпрепятствено преминаване, респ. неразкриване на контрабандата и подправените документи.
Особено последните три фактически обстоятелства показват наличие на внимателна, задълбочена и добре създадена организация на контрабандата. Затова, за да има съучастие, не е необходимо митничарите и шофьорите да се познават, както е приел въззивният съд. Очевидно, организацията е на друго ниво. Изброените факти са косвени доказателства. Критерият дали доказват основния факт - тезата на обвинението, е, дали всеки един от тях поотделно може логически да се свърже с тезиса. Ако отговорът е положителен, тезата се приема за доказана. Ако всеки факт поотделно или група от тях не могат да се свържат с основния факт, последният не е доказан. Не е достатъчно само едно обстоятелство да се намира в логическа връзка, напр. съвпадението, че камионите трябва да преминават само когато точно определени служители са на смяна. Да, този факт може и да се окаже наистина случайност. Но, когато са налице и останалите данни, каквито се установяват от : митническите декларации и манифести ; справките от Агенция Митници за личните печати на митническите служители ; личните митнически печати, поставени върхо втория ексземпляр на тир-карнета (волет 2) е следвало да се изясни кои митнически служители са обработвали съответния инкриминиран тир-карнет. Няма съмнение, че съвкупния и логически обусловен анализ на всеки един от горните факти може да се свърже с извод за съучастие на водачите на автомобилите с митническите служители, извършили обработването на документите. Напр., не случайно се поставят оловни пломби, вместо автоматичните, за които е безспорно, че са били поставени преди преминаване на границата на страната ни. Те винаги могат да бъдат отворени, а това открива безпрепятствена възможност товарът да бъде сменен и след смяната - пломбите отново да бъдат затворени.
Методът на оценка и анализ на всички косвени фактически данни спрямо установяването на главния факт – деянието и дейците, не означава, че съдът може да постанови акта си въз основа на предположения. Точно обратното, съдът ще изгради вътрешното си убеждение въз основа на съществуващите факти, без да бъдат игнорирани или превратно тълкувани.
В горните съображения се съдържа и отговор на касационната жалба на защитата на подсъдимите С. С. С. и М. С. Т., която е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не са допуснати касационните основания по чл. 348, ал.1,т. 1 и т. 2 НПК по отношение изводите за участието на подсъдимите С. и Т. като извършители в инкриминираната престъпна дейност. Напълно голословни са доводите на защитата на подсъдимите, че не е доказан предметът на контрабандата – „китайско карго” и неговото подменяне със строителни материали, както и, че е недоказана субективната страна на деянието. Направените оплаквания в жалбата на подсъдимите се опровергават от събраните по делото доказателства. Правилно въззивният съд не е възприел правните изводи на първостепенния съд за оправдаване на подсъдимите С. и Т. по повдигнатото им обвинение. Приетите обстоятелства от фактическа страна водят до извод за осъществени от подсъдимия С. и Т. от обективна и от субективна страна, престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „д” НК. Установено е по делото, че през митническата граница на страната ни са били пренесени описаните китайски стоки, а пред митническите власти са били декларирани строителни материали. Следователно, стоките са били пренесени без знанието и разрешението на митническите власти. В качеството си на шофьори, всеки от тях е формирал представи в съзнанието си и е бил наясно, че отива в Република Гърция да натовари китайски стоки, които в действителност е и натоварил, и пренесъл през границата.Тези представи са били обективирани от комплекта документи за товара, който е придружавал стоката (арг. и от чл. 5, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Според чл.45.(1) от ЗМ, стоките, въведени на митническата територия на страната трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги въвежда, до съответното митническо учреждение или до друго място, определено от митническите органи, т.е. - лицето, което поема задължението да превози стоките е отговорно за неговото изпълнение. Адресат на тази норма е физическото лице, което превозва стоките.
В инкриминираните периоди именно двамата подсъдими са били лицата, които са влизали през ГКПП „Кулата” и ГКПП „Калотина” с описаните в обвинителния акт влекачи и полуремаркета - номерат им са били описани в TIR карнетите, оформени от гръцките и сръбски власти, те са представяли ЧМР на митническите служители, както на граничната митница, така и на вътрешните митници.
Правилно отговорността им е определена при най-благоприятния материален закон , в редакцията, действала към момента на извършване на деянието – ред. ДВ, бр. 92/2002 г.
Поисканата с протеста на САП отмяна на новата въззивна присъда в оправдателната й част по обвинението във вр. чл.20, ал.2 НК, за съучастие на подсъдимите С. и Т. в извършване на инкриминираните деяния поотделно с всеки един от подсъдимите К. и Й., като помагачи, във вр. чл.20, ал.4 от НК, имплицитно съдържа необходимост от цялостна отмяна на новата въззивна присъда в осъдителната й част. Обвинението срещу четиримата подсъдими е за съвместна престъпна дейност при две отделни форми на съучастие, което налага необходимостта да бъде разгледано цялостно за всички съучастници и по отношение на всички инкриминирани в обвинителния акт деяния и форми на съучастие при осъществяването им. Ето защо, касационната отмяна на въззивната присъда следва да обхване изцяло осъдителната част на новата присъда. При връщането на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция следва да бъдат съобразени указанията на ВКС в настоящото отменително решение относно проверката и оценката на доказателствените източници, съдържащи данни за инкриминираните в обвинителния акт обстоятелства за съвместна престъпна дейност между подсъдимите С. и Т. и подсъдимите К. и Й.. Във връзка с правилното приложение на материалния закон да бъдат изследвани всички установени фактически данни, относими към обективните и субективни признаци на инкриминираните деяния и към формите на съучастие на всеки един участник в задружната престъпна дейност. При новото разглеждане на делото трябва да бъде съобразено и правилото за забраната за влошаване положението на подсъдимите С. и Т., по чиято жалба, също, е образувано настоящото производство.
В останалата потвърдителна част, като непротестирана и необжалвана, присъдата на въззивната инстанция е влязла в сила.
Въз основа на тези съображения, съставът на ВКС, ІІІ н.о., съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. чл. 348, ал.1,т.т.1 и 2, вр. ал.2, предл. първо и ал. 3,т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 25 от 04.06.2013 год., постановена по ВНОХД №155/2012 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори състав, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ :
В ЧАСТТА, в която подсъдимият С. С. С., ЕГН [ЕГН], е признат за виновен в това, че в периода 15.02.2003 г.- 19.02.2003 г. на ГКПП Кулата, при продължавано престъпление е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - 35 978,00 лева, поради което и на основание чл.242 ал.1 б. „д” във вр. чл.26 ал.1 от НК във вр.с чл. 2 ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди / лева и по чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години ;
В ЧАСТТА, в която подсъдимият М. С. Т., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че през периода 30.01.2003г.-02.04.2003г. на ГКПП „Кулата” и на ГКПП „Калотина”, при продължавано престъпление е пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - 248 655.00 лева, поради което на основание чл. 242, ал. 1, б. „д” вр., чл. 26 ал.1 във вр.с чл. 2 ал.2 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди /лв., и по чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години ;
В ЧАСТТА, в която: подсъдимият С. С. С. е оправдан по обвинението по чл. 242, ал. 1, б.”д”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за съучастие с подсъдимите П. К. и А. Й. като помагачи, вр. чл. 20, ал.4 НК; подсъдимият М. С. Т. е оправдан по обвинението по чл. 242, ал. 1, б.”д”, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за съучастие с подсъдимите П. К. и А. Й. като помагачи, вр. чл. 20, ал. 4 от НК;
В ЧАСТТА, в която Е ПОТВЪРДЕНА ПРИСЪДА от 08.11.2011 год. по НОХД№1662/2007 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, н.о., 10-ти състав, с която подсъдимите П. П. К. и А. Л. Й. са оправдани както следва: по обвинението подсъдимият П. П. К. да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК като помагач, в съучастие с подсъдимия М.Т. и по обвинението за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 20, ал. 4 от НК като помагач, в съучастие с подс.С. С.; по обвинението подсъдимият А. Л. Й. да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК като помагач, в съучастие с подс.М. Т., и по обвинението за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "в" и "д", вр. чл. 20, ал. 4 от НК като помагач, в съучастие с подсъдимия С. С..
ВРЪЩА ДЕЛОТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, В ДРУГ СЪСТАВ, ОТ СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, ОСТАВЯ В СИЛА НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 25 от 04.06.2013 год. по ВНОХД №155/2012 год. по описа на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|