Р Е Ш Е Н И Е   № 333   София, 03 юли 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесет и шести юни......  две хиляди и девета година в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                       ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА…и в присъствието на прокурора ….ПЕТЯ МАРИНОВА.............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 315 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на задочно осъдения К. Б. Г. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 11/ 20.10.2007 г. по нохд № 2457/07 г. на Софийския градски съд, изменена с решение № 607/ 10.01.2009 г. по внохд № 1164/08 г. на Софийския апелативен съд. В искането осъденият сочи, че е разбрал за осъдителната присъда на 07.05.2009 г., че винаги е живял в с. К., община М., но не е търсен и призоваван от там. Счита, че задочното производство е нарушило правото му да участва лично в наказателния процес. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Изразява становище, че съдилищата са спазили изискванията на чл.269 ал.3 НПК, а молителят сам се е поставил в невъзможност да бъде призован, тъй като е напуснал адреса по местоживеене и се е укрил. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото установи следното:   С присъдата на Софийския градски съд подсъдимият Г е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196а вр. чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 б. А вр. чл.20 ал.2 НК и е осъден на десет години лишаване от свобода и конфискация на цялото му имущество. Присъдата е изменена с решението на Софийския апелативен съд, като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл.215 ал.2 т.1 и т.4 вр. чл.20 ал.2 НК. Наказанието е намалено на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 1500 лв., а конфискацията е отменена.   Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.423 ал.1 НПК. По същество е неоснователно.   Софийският градски съд и Софийският апелативен съд не са допуснали процесуални нарушения, ограничаващи правата на молителя. Данните по делото сочат, че той е знаел за воденото срещу него наказателно производство. С постановления от 21.01.2005 г. и от 01.04.2005 г. по сл.д. № 175/02 г. на ІІ ТО на СтСС К. Г. е привлечен към наказателна отговорност и му е повдигнато обвинение за кражба по чл.196а НК. Дал е обяснения като обвиняем. Разследването му е предявено на 11.06.2007 г. Делото е внесено с обвинителен акт в Софийския градски съд на 18.07.2007 г., но подсъдимият не е намерен на адреса му в с. К.. Двете съдебни инстанции са направили всичко възможно да уведомят Г. за съдебните заседание, като са го призовавали от селото, както и от адрес в гр. С..становили, че е непознат на адреса в София, не живее в село К. сведения на кметския наместник/, няма друга адресна регистрация, не изтърпява наказание в някой от затворите на страната, не се намира в някой от арестите и няма данни да е заминал в чужбина. Бил е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 57281/05.11.2007 г. на ГДППООРП, което не е дало резултат. Затова напълно са опровергани твърденията на осъдения Г. , че винаги е живял в с. К., но не е получавал призовки за съдебните заседания. Върховният касационен съд намира, че инстанциите по същество са спазили процесуалните изисквания на задочното производство и не са допуснали процесуални нарушения по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 НПК. Молителят е знаел за воденото наказателно производство, по което е привлечен към наказателна отговорност, а незнанието за постановената присъда се дължи на собственото му неправомерно поведение, от което не може да черпи права. Той сам се е постановил в невъзможност да участва в наказателния процес и да се защитава срещу обвинението като е напуснал адреса си и се е укрил. Искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение.   При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Б. Г. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 11/ 20.10.2008 г. на Софийския градски съд, НО, 22 състав, изменена с решение № 607/ 10.01.2009 г. по внохд № 1164/08 г. на Софийския апелативен съд, 7 състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: