Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр.София, 19.01.2021г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева Вероника Николова при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1505 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите, гр. София, срещу решение № 687/13.04.2020г., постановено по т.д.№ 4880/2019г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 3911/30.05.2019г. по гр.д.№ 154/2018г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от касатора и „Българска национална асоциация Активни потребители“, гр. София, против ЗК „Надежда“ АД, гр. София, иск с правно основание чл.186, ал.3, вр. ал.2 и чл.148, ал.1, т.4 З., вр. чл.379 и сл. ГПК за обявяване за неравноправни на следните клаузи от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ЗК „Надежда“ АД: т.17.2 в частта „изчислена по краткосрочната тарифа на застрахователя“ и т.48 в частта „и/или свидетелство за регистрация на МПС, и/или документ за собственост“, както и искове за задължаване на ЗК „Надежда“ АД да отстрани неравноправните клаузи по т.17.2 и т.48 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ЗК „Надежда“ АД и да огласи по подходящ начин за своя сметка решението по настоящото дело в частта за обявяване за неравноправност на посочените клаузи, както и да се забрани на ЗК „Надежда“ АД включването на неравноправните клаузи, съдържащи се в т.17.2 и т.48 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ЗК „Надежда“ АД, в застрахователни договори и всякакво ползване на тези клаузи по отношение на застраховани лица. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано. Според касатора оспорената клауза по т.17.2 на общите условия, даваща право на застрахователя в случай на прекратяване на застрахователния договор преди изтичане на периода на застрахователно покритие да задържи сума за разходи от подлежащата на възстановяване част от застрахователната премия, противоречи на чл.370 КЗ. Предвиденото възстановяване на премия по краткосрочна тарифа на застрахователя, която представлявала установен от него вътрешен акт с неясно за потребителя съдържание, нарушавало еквивалентността на престациите по договора и поради това клаузата била неравноправна. Касаторът въвежда довод, че клаузата по т.48 от общите условия противоречи на чл.345, ал.8 КЗ. Наличието или неналичието на свидетелство за регистрация на МПС и на документ за собственост не влияело на настъпването на застрахователно събитие, тъй като извършителите нямало как да са запознати с този факт, както и наличието на документите в автомобила не улеснявало неговото противозаконно отнемане и не можело да повлияе на настъпването на събития, които не зависят от човешката воля. Въведеното изискване целяло по един недобросъвестен и несправедлив начин застрахователят да ограничи отговорността си, което е основание за обявяване на тази клауза за неравноправна. Касаторът иска ВКС да отмени обжалваното решение и да уважи исковете, както и да му се присъдят разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЗК „Надежда“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа възражението си, развито в инстанциите по същество, че твърдените от касатора обстоятелства не са включени в хипотезите по чл.143 З., тъй като хипотезите на неравноправни клаузи са лимитативно изброени в закона и оспорените клаузи не попадат в никоя от тях. Според ответника потребителят се запознавал с тарифите на застрахователя преди сключване на договора и се съгласявал с тях, а документите за регистрация и собственост служели за идентифициране на превозното средство и удостоверявали правото на разпореждане на собственика с превозното средство. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Встъпилият в процеса по реда на чл.383, ал.1, т.1 ГПК участник „Българска национална асоциация Активни потребители“, гр. София, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Съгласно чл.386, ал.3 ГПК ВКС не изследва наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, а разглежда касационната жалба по същество. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор е легитимиран да предяви иск за установяване на факта на нарушението – че дадена клауза от общите условия, прилагани от търговец, е неравноправна по смисъла на чл.143 З., след като предприетите мерки от Комисията за защита на потребителите по чл.148, ал.1, т.1 или ал.4 З. са останали без резултат и клаузите в договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци. Софийският апелативен съд е счел, че клаузата по т.17.2 от Общите условия на ответника, предвиждаща възможност на застрахования при прекратяване на договора да получи обратно част от застрахователната премия, дължима за времето от началото на застраховката до прекратяването й, изчислена по краткосрочната тарифа на застрахователя, не е неравноправна. Изложени са съображения, че тази клауза не противоречи на разпоредбата на чл.370 КЗ, че при прекратяване на договора от застрахования преди изтичане на неговия срок, застрахователят има право на съответната премия, съответно само за частта от застрахователния период, за който е носил покритие. Според въззивния съд оспорената клауза не позволява на търговеца – застраховател да се освободи от задълженията по договора по своя преценка или да получи прекомерно високо обезщетение. Посочено е, че т.17.2 от общите условия визира хипотеза на предсрочно прекратяване на договора от страна на застрахования, като при сключването на договора е логично и целесъобразно самият застрахован да е проучил и да е запознат с тарифите на застрахователите за предлаганите от тях премии по съответните видове застраховки, както и с условията и предлаганите тарифи при предсрочно прекратяване на застрахователните договори. По отношение на клаузата по т.48 на общите условия, предвиждаща, че при напускане на застрахованото МПС застрахованият не следва да оставя в него ключовете, дистанционното управление на алармата, панела на допълнително монтираното стационарно аудиооборудване, ако последното разполага с такъв, и/или свидетелството за регистрация на МПС, и /или документ за собственост, и винаги да го заключва и да включва сигнално – охранителната система на автомобила, не е неравноправна. Според решаващият състав потребителят – застрахован е длъжен да полага грижата на добър стопанин за застрахованата вещ. Съображенията на състава са, че отклонение от общия модел на дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие на страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността по чл.94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорката, с която предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника при умисъл или груба небрежност. В застрахователното право формата на вината била релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са дефинирани в зависимост от това дали той е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият бил длъжен да не извършва действия, с които да увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи, както и да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност и да допуска застрахователят да прави проверки. Увеличаването на риска представлявало създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователно събитие. Оставянето без надзор на ключовете на автомобила, дистанционното управление на алармата, панела на допълнително монтираното стационарно аудиооборудване, ако последното разполага с такъв, и/или свидетелството за регистрация на МПС, и /или документ за собственост, незаключването на автомобила и невключване на сигнално – охранителната система, били действия, които се характеризирали с неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек и представлявали допуснато от застрахования собственик на автомобила увеличение на покрития от застраховката риск. Апелативният съд е приел, че неполагането на дължимата грижа от страна на застрахования не противоречи на нормата на чл.345, ал.8 КЗ и съответно оспорваната клауза в общите условия не поставя застрахования в неравноправно положение. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част. Основанията за обявяване на клауза от потребителски договор за неравноправна не са лимитативно изброени в нормата на чл.143, ал.2 З., както възразява ответникът. Клауза от общите условия, предлагани от търговец, е неравноправна и когато не попада в примерно изброените условия по чл.143, ал.2 З., но съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ако конкретна договорна клауза противоречи на повелителна правна норма, същата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което изводите, че клауза от общите условия не е неравноправна, не следва да се основават единствено на преценката дали същата не противоречи на императивна материалноправна норма, каквито са решаващите мотиви на въззивния съд. Ако договорната клауза отразява законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, по които държавите – членки на ЕС или ЕС са страна, съгласно П..12а от ДР на З., разпоредбите на закона относно неравноправните клаузи не се прилагат. Касаторът се е позовал и въззивният съд е обсъждал противоречие на оспорените клаузи с нормите на чл.370 и чл.345, ал.8 КЗ. Общите условия на застрахователя са изменени и допълнени на 28.01.2016г., т.е. при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г. По отношение на клаузата по т.17.2 от общите условия: Съгласно нормата на чл.370 КЗ в случай на прекратяване на застрахователен договор преди изтичане на застрахователния период застрахователят има право на съответната премия само за частта от застрахователния период, за който е носил покритие. От законовата уредба следва, че право на връщане на съответната част от застрахователната премия при прекратен застрахователен договор има и застрахованият, като е без правно значение по чия инициатива е прекратена застраховката. Уговорката в общите условия по т.17.1 предвижда при предсрочно прекратен застрахователен договор по инициатива на застрахователя, той да върне на застрахования съответна част от застрахователната премия, изчислена пропорционално за времето от прекратяване на застраховката да изтичането на срока й – когато е платена премия за времето до изтичане на срока и съответно застрахователят има право на премията за частта от застрахователния период, за който е носил покритие. Така посочената клауза от договора съответства на законовата норма. В оспорената клауза по т.17.2 на общите условия е предвидено при предсрочно прекратен застрахователен договор по инициатива на застрахования, той да има право на връщане на част от застрахователната премия, след като се приспадне премията, дължима за времето от началото на застраховката до прекратяването й, изчислена по краткосрочна тарифа. Уговорката не противоречи на разпоредбата на чл.370 КЗ, доколкото предвижда право на застрахования да получи платената премия за периода, за който застрахователят няма да носи покритие. Предвиденото в клаузата изчисление на премията, подлежаща на връщане, би било ясно и разбираемо, ако представляваше аритметично действие, при което застрахователят връща на застрахования платената премия за периода от прекратяване на договора до изтичане на първоначално уговорения му срок и задържа платената премия за времето от началото на застрахователното покритие до прекратяване на застраховката. Въведеното с клаузата по т.17.2 от общите условия определяне на дължимата сума, след приспадане на платената премия за времето от началото на застрахователното покритие до прекратяване на застраховката, но изчислена по краткосрочна тарифа, сочи на преизчисляване на премията към момента на прекратяване на договора, а не на връщане на действително платената от застрахования премия за този период. Клаузата не отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като предоставя възможност на застрахователя с вътрешен акт да определя размера на дължимата на застрахования сума при прекратяване на договора, а предоставеното право на застрахования да прекрати договора е свързано с евентуално задържане на част от платени суми, за период, през който застрахователно покритие няма да се осъществява. Клаузата създава значително неравновесие между правата и задълженията на застрахователя и застрахования, предвид обстоятелството, че подобно преизчисление не е предвидено при прекратяване на застрахователния договор от застрахователя. Ако с включването на подобна клауза в общите условия застрахователят е целял да уговори в своя полза обезщетение при предсрочно прекратяване на договора от страна на застрахования, той е следвало, от една страна, да предвиди подобно и при прекратяване на договора по своя инициатива, а от друга страна, ясно и точно да посочи в общите условия размера и основанието за определяне на обезщетението. Препращането към „краткосрочна тарифа“ при невиновно прекратяване на договора представлява уговорка за обезщетение в полза на застрахователя, която не е изразена по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал.1 З., поради което застрахованият не е в състояние да разбере последиците при упражняване на правото си да прекрати договора и е в негова вреда. Неоснователно е възражението на ответника, че при сключване на договора застрахованият се запознава с тарифите на застрахователя и поради това клаузата не е неравноправна. Тарифите на застрахователя не са част от предлаганите общи условия, които съдържат оспорената клауза, както и тарифите подлежат на едностранна промяна от застрахователя. Познаването на тарифите би било от значение само относно информираността на потребителя, но липсата на яснота в договорната клауза противоречи на добросъвестността. Това несъобразяване с изискването за добросъвестност, както и предвид накърненото равновесие между правата и задълженията на двете страни по договора, клаузата е уговорена изцяло във вреда на потребителя. По тези съображения клаузата по т.17.2 от общите условия в частта „изчислена по краткосрочна тарифа“ отговаря на общото основание за неравноправност по чл.143, ал.1 З., поради което предявеният иск е основателен. По отношение на клаузата по т.48 от общите условия: Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.8 КЗ застрахователният договор не може да предвижда условия и да съдържа изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпването на застрахователното събитие. Тази норма съответства на чл.186, ал.7 КЗ /отм./. Задълженията на застрахования са определени в ал.1 на чл.395 КЗ, като вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки, и са аналогични на задълженията според разпоредбата на чл.207, ал.1 КЗ /отм./. Правата на застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования са уредени в нормите по чл.395, ал.3 като право да прекрати застрахователния договор, само ако не е настъпило застрахователното събитие, а при настъпването му – в ал.4 и ал.5. Отказът на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при имуществените застраховки може да се основе на нормата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ. В хипотеза на предвидено в застрахователния договор задължение на застрахования да не оставя в превозното средство регистрационния талон, при действието на КЗ /отм./ е формирана практика на ВКС, като например: решение №22 от 12.09.2013г. по т.д.№ 679/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №79 от 29.06.2012г. по т.д.№802/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д. №463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №211 от 06.12.2012г. по т.д.№1029/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №86 от 18.07.2014г. по т.д.№2230/2013 г. на ІІ т.о. В тази практика е прието, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС“, при настъпване на застрахователното събитие - кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ /отм./. Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207, ал.2 КЗ /отм./ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Разрешенията са мотивирани от обстоятелството, че оставянето на регистрационния талон в откраднатия автомобил не способства за настъпване на застрахователното събитие „кражба“, но може да затрудни откриването на извършителя и по този начин влияе върху размера на вредата. Съпоставяйки нормативната уредба по отменения и по действащия КЗ разликата в предоставеното право на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на предвидено в договора задължение е свързано с това дали неизпълнението е значително с оглед интереса на застрахователя – по КЗ /отм./, а по действащия КЗ правото произтича както от интереса на застрахователя, така и от това дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение. Значителността на интереса не се извежда само от предвиждане в договора на подобно задължение, т.е. причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на събитието не се презумира, а е необходимо обективно установяване на такава връзка, като се преценяват видът на съответното неизпълнение спрямо вида на съответното събитие, според тълкуването в практиката на ВКС по КЗ /отм./. При действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е свързан именно с доказването, че събитието е следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования (неизпълнението е довело до настъпване на събитието) и следователно наличието на причинно – следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя. В нормата на чл.395, ал.5 КЗ законодателят изрично е предвидил, че при липса на причинно – следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение. При законовата уредба на отговорността на застрахователя клауза от общите условия, която предоставя право за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, в случай че в откраднатото превозно средство са оставени регистрационният талон или документите за собственост, не се прилага, тъй като липсва причинно – следствена връзка между неизпълнението на предвидено в договора задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие „кражба“. Правото на намаляване на застрахователното обезщетение в разглежданата хипотеза по КЗ /отм./ е мотивирано в практиката на ВКС с обстоятелството, че неизпълнението на задължението на застрахования е от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, което е свързано с интереса на застрахователя. В действащия КЗ (чл.395, ал.4, изр.2) намаляването на обезщетението също, както и отказът, е свързано с наличието на причинно – следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора, но такова, което не е предвидено като основание за отказ. Държането на документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата дори и да затруднява откриването му, по отношение на това обстоятелство не съществува предположение, основано на опитните правила и логиката, че то е способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото е довършено с отнемането на превозното средство от собственика. Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл.395, ал.4, изр.2 КЗ е ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите, а при невъзможност да се определи видът или размерът на вредата застрахователят е длъжен да плати обезщетение съгласно чл.395, ал.5 КЗ. В разглежданата хипотеза вредата е в размер на стойността на откраднатото имущество. При тази законодателна уредба преценката за евентуално неравноправен характер на оспорената клауза по т.48 от общите условия на застрахователя, следва да се извърши и с оглед на предвидените последици при неизпълнение на задължението на застрахования. Според т.52 от общите условия при неизпълнение на задълженията на застрахования, включително по т.48, застрахователят „може да намали или да откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, както и да прекрати едностранно застрахователната полица“. Тази клауза предоставя на застрахователя избор от права при неизпълнение на задълженията на застрахования, без да отчита дали настъпването на отделните застрахователни събития е следствие от неизпълнението на всяко едно от конкретните задължения, поради което при спор между страните ще се приложат законовите норми. Включването на задължение на застрахования при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него „и/или свидетелството за регистрация на МПС, и/или документ за собственост“, свързано с правата на застрахователя по т.52 от общите условия, създава впечатление, че застрахователят цели да се освободи от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение, дори и когато настъпването на застрахователното събитие не е следствие от неизпълнение на задължението на застрахования. Липсата на изрична уговорка относно размера на евентуалното намаление на обезщетението сочи на предоставено право на застрахователя по своя преценка да извърши намалението, без да съобрази тежестта на нарушението. Клаузата по т.48 в оспорената й част е във вреда на потребителя и независимо, че при съдебен спор същата не би се приложила в отношенията между страните, доколкото не съответства на законовите норми, изискващи установяване на причинно – следствена връзка между настъпване на събитието и неизпълнение на задължението, тази уговорка значително затруднява застрахования при извънсъдебното реализиране на правото му на застрахователно обезщетение. В полза на застрахователя е предоставено формално основание за отказ да изплати обезщетение, докато при съдебен спор негова ще е тежестта на доказване на причинно – следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Включването на алтернативите за отказ или намаляване на застрахователното обезщетение заблуждава потребителя, че застрахователят разполага с по-големи права от предоставените му от законодателя. В този смисъл клаузата нарушава баланса в отношенията между търговеца и потребителя, поради което не съответства на изискването за добросъвестност при предлагане и сключване на потребителските договори. Посочената клауза отговаря на общото основание за неравноправност по чл.143, ал.1 З., поради което предявените искове са основателни и следва да се уважат, като клаузата по т.48 от общите условия в частта „и/или свидетелството за регистрация на МПС, и/или документ за собственост“ се обяви за неравноправна. Възражението на ответника по касационната жалба, че исковите претенции са били безпредметни, тъй като на 01.08.2017г., преди предявяване на исковата молба на 08.01.2018г., той е приел промени в общите условия по застраховка „Каско на МПС“ и е отстранил клаузите на т.17.2 и т.48, е неоснователно. Оспорените клаузи са прилагани в отношенията с потребителите за периода на действие на общите условия и по делото не са представени доказателства за отстраняването им от общите условия. Независимо дали оспорените клаузи са отстранени от общите условия, с предявените искове Комисията за защита на потребителите цели и забрана такива клаузи да се включват в бъдеще в общите условия и да се ползват по отношение на застраховани лица. По изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени, като клаузите по т.17.2 и т.48 от общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ЗК „Надежда“ АД, в редакцията им към 28.01.2016г., се обявят за неравноправни; да се задължи ЗК „Надежда“ АД да отстрани тези клаузи от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“; да се постанови забрана за бъдещо ползване на неравноправните клаузи и да се задължи ЗК „Надежда“ АД да огласи по подходящ начин за своя сметка решението по настоящото дело. По разноските: С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати държавна такса за първоинстанционното производство, каквато не е присъдена с решението, в размер на 240 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 80 лв., или общо сумата от 320 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 687/13.04.2020г., постановено по т.д.№ 4880/2019г. от Софийски апелативен съд в обжалваната част, като ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за неравноправни на основание чл.146 във връзка с чл.143 З. по иска, предявен по чл.186, ал.3, вр. ал.2 и чл.148, ал.1, т.4 З., вр. чл.379 и сл. ГПК от Комисия за защита на потребителите, [населено място], пл.“С.“ № 4а и приетата за участие в процеса по реда на чл.383, ал.1, т.1 ГПК „Българска национална асоциация Активни потребители“, [населено място], ул.“Врабча“ № 26, против ЗК „Надежда“ АД, [населено място],[жк], ВЕЦ – С. № 999, следните клаузи от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ЗК „Надежда“ АД в редакция към 28.01.2016г.: по т.17.2 в частта „изчислена по краткосрочната тарифа“ и по т.48 в частта „и/или свидетелство за регистрация на МПС, и/или документ за собственост“. ЗАДЪЛЖАВА ЗК „Надежда“ АД, [населено място],[жк], ВЕЦ – С. № 999, да отстрани клаузите по т.17.2 и т.48 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ЗК „Надежда“ АД в частите им обявени за неравноправни. ЗАБРАНЯВА на ЗК „Надежда“ АД, [населено място],[жк], ВЕЦ – С. № 999, бъдещо ползване на обявените за неравноправни клаузи в договорите за застраховка. ЗАДЪЛЖАВА ЗК „Надежда“ АД, [населено място],[жк], ВЕЦ – С. № 999, да огласи по подходящ начин за своя сметка решението по настоящото дело. ОСЪЖДА ЗК „Надежда“ АД, [населено място],[жк], ВЕЦ – С. № 999, да заплати на Комисия за защита на потребителите, [населено място], пл.“С.“ № 4а, сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА ЗК „Надежда“ АД, [населено място],[жк], ВЕЦ – С. № 999, да заплати по сметка на ВКС сумата от 320 лв. (триста и двадесет лева) – държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.