Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр. София, 13.12. 2016г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври , две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр.дело № 5571/2015 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на Р. П. В. и К. П. В. от [населено място] с пълномощник адв. Кр. Д. , срещу решение №5801 от 13.07.2015г по гр.дело № 3704/2008г. на Софийски градски съд ,постановено по реда на чл. 196 и сл от ГПК(отм). След постановена отмяна на решение от 04.06.2008г по гр.д № 12715/2007г на Софийски районен съд , в предявения размер от 7545,50 лв срещу касаторите изцяло е уважен иск за заплащане стойността на извършени от ищцата Г. Д. Н., като собственик на първи жилищен етаж, строителни работи - необходими и полезни разноски в общи части на сграда като : ремонт на покрива, подмяна на водопроводни и канализационни тръби ,подмяна на улична врата и текущ ремонт ; както и подобрения в общите части на сградата и дворното място, уточнени в допълнителна молба. За да ангажира отговорността на ответниците като собственици на втория жилищен етаж към момента на извършване на всички процесни СМР, Софийски градски съд е посочил в решението ,че ищцата,собственик на първия жилищен етаж , не е била натоварена от съсобствениците с тази работа .Правилата за обезщетяване при водене на чужда работа без пълномощие е приел за приложими в хипотезата на чл. 61, ал.1 ЗЗД, макар при квалификацията общо да е посочил чл. 61, ал.2, вр. чл. 60 , във вр. чл. 41 ЗС ЗЗД. Изтъкнато е също така , че претендираните и заплатени само от ищцата СМР представляват необходими и полезни разноски и до размера на 1 / 2 от сбора им, доколкото в сградата е имало два самостоятелни обекта на собственост и ответниците , тогава собственици на втория жилищен етаж, респ. правоприемниците им,конституирани като страни в процеса и понастоящем касатори , са задължени по претендираното вземане . В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба , тъй като липсват фактически основания ,обусловили извършване на ремонти и подобрения в общите части , а в петитума няма разделяне на различните видове разноски по стойности . Поддържат се оплаквания за процесуални нарушения,незаконосъобразност и необоснованост на решението.Неправилно е възприето спорното право, не са обсъдени възраженията на ответниците, които не са били съгласни с извършването на процесните строителни работи , същите не са били насочени към запазване и съхранение на имота. В съдебния акт отсъстват съображения относно разходите , свързани с повдигането и промяната на покривната линия , преустройството на покрива на сградата в нарушение на ЗУТ ,за да се обособи жилищен етаж за дъщерята на ищцата Г. Н. ; наличието на писмено споразумение между нея и първоначалната ответница З. С. за тези работи , които ищцата е следвало да извърши със свои средства,тъй като ползват нея. Претендирани са преобладаващо луксозни разноски, респ. такива подобрения , поради което стойността им следва евентуално да се намали. Поначало не е изяснена сумата ,с която се е увеличила стойността на имота. Ответницата по жалбата М. И. Н. е конституирана в хода на настоящето производство, като наследник на ищцата Г. Н.. Заявила е становище за неоснователност на жалбата . Счита решението за правилно по отношение на приложимите правни последици, макар и при дадена неправилна материалноправна квалификация. С определение №.280 от 09.03.2016г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса за приложимия закон при претенцията за остойностяване на разноски ,направени от етажен собственик по поддържането и подобряването на общи части в имот етажна собственост. По изведения въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд ІІІ г.о приема следното : Остойностяване на разноски на етажен собственик по поддържането на общи части в етажната собственост е извън приложното поле на чл. 61 ал.1 ЗЗД и приложение следва да намери правилото чл. 61 ал.2 ЗЗД , която норма препраща към правилата на неоснователното обогатяване. Когато се касае за подобрения , извършени без да е взето решение от общото събрание , съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то само ако работата ( извършените СМР) е предприета уместно . Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици , отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61 ал.2 ЗЗД. Във всички случаи, когато извършени строителни дейности имат веществения резултат на подобрения в съсобственост, нормативната уредба за съответната съсобственост , наличието на предварително или последващо одобрение,както и вътрешните отношения между съсобствениците , са от значение . Обратно разрешение е дал въззивния съд , като е приел за установено правото на ищцата да претендира половината от разходите , които е направила при извършване на конкретни строително- монтажни работи ,в случая претендирани с иска като необходими и полезни разноски от другите етажни собственици ,съобразно правата им в идеалните части. Въззивният съд е обсъдил само доказателствата за разноските ,а от значение за спорното право са били както доказателствата за осреднената стойност на извършените СМР, така и отграничението при тяхната необходимост и полезност,което е следвало да се обсъди във връзка с възраженията на ответниците . Касационната жалба е основателна. Решението е допустимо ,но е постановено при съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е приел по настоящето дело от фактическа страна,че страните по спора са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда , като ищцата не е била натоварена с извършване на ремонтни дейности в общите части . При горните обстоятелства и без да обсъжда други спорни или безспорни факти Софийски градски съд приема от правна страна , че за извършените от ищцата като собственик на първия етаж ремонти в общите части на сградата (покрив ,водопроводна инсталация ,част от електрическата мрежа , подмяна на уличната врата, заявени като необходими разноски и други строителни работи , заявени като полезни ) са приложими правилата на гестията и по-конкретно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗД ,т.е че до размера на иска след последното му уточнение в размер на 7 545,50лева ,следва да се присъди половината от разноските по стойност ,възприета за доказана от ищцата при извършването им , установена в размер на 20 785,71лв от представени фактури. Неправилно въззивният съд е определил приложимия закон , поради което относими обстоятелства и доводи на страните не са били обсъдени. Страните са етажни собственици при общи части, а ищцата, като собственик на етаж от сграда в етажна собственост , е действала и в свои интерес с извършването на строителните и ремонтни работи на общия покрив и инсталациите в сградата. Съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД , когато работата е предприета и в собствен интерес , заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му. (реш.№132/2009 по т.д № 563/2008 І т.о, реш. № 85/2014г по гр.д № 1157/2014г ІІ г.о на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Въззивният съд не е обсъдил доказателствата – заключение на вещите лица М. - основно и допълнително и заключението на в.л. Й. Н. , които са от значение за остойносяване на извършените СМР в тази хипотеза, предвид по-малката от двете величини при обогатяване и обедняване, последното измеримо с разноските , които ответниците са спестили за сметка на ищцата - определени по средни пазарни цени за конкретните СМР , без да се включва печалба, или данък добавена стойност. В заключението на в.л. Й. Н. са ползвани препоръчителни единични цени за отделните СМР („Стройексперт СЕК” за периода 2005/2006г) , а в.л. М. е дала единични средни пазарни цени с овехтяване , т.е двете вещи лица по приетите СТЕ са дали остойностяване към различни моменти и с оглед на използваните методи , са се явили и различни ,макар и близки стойности , нито една от които не е коментирана в решението. Въззивният съд, като инстанция по същество, е бил длъжен да обсъди доводите на ответниците и да изложи съображения във връзка с тях при установените по делото факти , още повече предвид обстоятелството , че едва пред въззивната инстанция са ангажирани тези доказателства , легитимиращи страните като собственици на отделни етажи в сградата.Липсата им е дала основание на първоинстанционния съд да отхвърли иска, без да обсъжда други обстоятелства . Увеличената стойност на имота в резултат на спорните подобрения не е установена, тъй като възложената на вещото лице задача в тази насока не е изпълнена , но не това е от решаващо значение в случая , нито спорното обстоятелството дали ответниците са се противопоставили на предприетите от ищцата строителни дейности своевременно. Правилата на неоснователното обогатяване ще са приложими, дори при установено противопоставяне. От значение за претендираните строителни работи на покрива обаче е има ли уговорка между етажните собственици относно поемането на разноски за тях , ако споразумението е в пределите на правомощията на мнозинството при управлението на етажна собственост , доколкото наличието му съставлява основание , изключващо неоснователното обогатяване. Поради това съдът е следвало да обсъди представеното споразумение на ищцата с един от съсобствениците относно работите по покрива , както и спорните тези на страните във връзка с него. На следващо място съдът е следвало е да прецени решаващо , уместно ли е била предприета всяка една от процесните работа без възлагане , което е общо условие при уредбата на гестията в ЗЗД . Дали даден разход съставлява необходими разноски , или подобрения е въпрос на обстоятелства, които съдът квалифицира.Въпросът как следва да се остойностяват подобрения ,освен въпрос на ангажирани от страните доказателства , е и такъв от служебна компетентност при възлагане на съответната задача на вещи лица и възприемане на заключенията им .Във всички случаи , когато извършени строителни дейности имат веществения резултат на подобрения в съсобственост , вътрешните отношения между съсобствениците са от значение . В тази връзка , от значение е дали общи части на сградата не са разпределени така ,че да се ползват само от единия съсобственик , каквито констатации на вещи лица има по делото. От значение е има ли решение на мнозинството от етажните собственици общи части на сградата да бъдат подобрявани и при какви условия , каквито доказателства са ангажирани и е следвало да бъдат обсъдени . Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК(отм) и допуснатите при разглеждане на делото съществени процeсуални нарушения , изразяващи се в липса на обсъждане на тези обстоятелства и доводи обуславят връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд . Не може да се възприеме тезата на ответницата по касационната жалба , че размерът на присъденото по решението би могъл да се мотивира като правилен краен резултат, ако настоящата инстанция обсъди обстоятелствата и събраните доказателства .Това е задача на въззивния съд при новото разглеждане на делото . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №5801 от 13.07.2015г по гр.дело № 3704/2008г. на Софийски градски съд . Връща делото за ново разглеждане ,от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: