2 гр. д. № 712/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 62 София, 18.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 712/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от С. И. Н. касационна жалба срещу решение от решение от 08.06.2012 г. по гр. д. № 554/2011 г. на Софийски градски съд С определение от 28.11.2012 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение от 08.06.2012 г. по гр. д. № 554/2011 г. на Софийски градски съд по разрешения с него процесуален въпрос относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касация Ц. Д. намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. С въззивното решение, отмяна на което се иска, е оставено в сила решение по гр. д. № 14533/2008 г. на СРС, с което е уважен предявен от Ц. Ц. Д. иск по чл. 109 ЗС като касаторката С. И. Н. е осъдена да премахне ползвания от нея навес, изпълнен в съсобствения на страните имот на източната регулационна граница, с параметри: дължина 12 м., ширина 2.86 м. и височина 2.40 м. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът се легитимира като собственик на 53.26% ид. ч. от дворното място и на жилищна сграда, построена в западната част на имота на площ от 51,60 кв. м, тухлена барака до жилищната сграда и навес. Правото на собственост е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1987 г. по реда на чл. 20 ЗСГ. Касаторката е придобила правото на собственост на останалата част от дворното място от 46.74% ид ч. и построената в него стара едноетажна жилищна сграда на площ от 83.45 кв. м. на основание договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, сключен с майка й през 1989 г. С приета техническа експертиза е установено, местонахождението на металния навес, неговите размери, както и че той представлява подвижна временна конструкция, която е преместваема. Ищецът не е установил по какъв начин навесът му пречи да ползва имота, след като той съществува в имота преди ищецът да е придобил правото на собственост върху част от урегулирания поземлен имот и се полза от ответницата в продължение на повече от 20 г. (от придобиването от нея на вещни права върху имота), а преди това от праводателката й. Ищецът е заявил, че влиза в имота от към [улица]като преминава през незастроен имот, по границите на който няма материализирана ограда и който е бил държавен, а сега е реституиран на физическо лице. Поставил е лека ограда, с която е преградил съсобствения УПИ на две части и ползва частта, в която се намира неговата жилищна сграда и гараж. Това действие, което е извършено със знанието и без противопоставянето на касаторката Н. сочи, че съсобствениците са постигнали съгласие и са разпределили ползването на съсобственото дворно място. Установено е с техническа експертиза, че в двора по протежение на източната регулационна линия има изпълнени шахта и тераси с бордюри, които препятстват движението на лек автомобил в незастроеното пространство между сградите. Възможността за преминаването му се препятства и от поставената от самия ищец лека ограда, а и поради това, че не е възможно маневриране на автомобила с цел влизане и излизане от гаража на касатора. Други доводи за създаване на пречки и ограничения за ползване на имота от наличието на навес в него не са наведени. При така установените факти съдът е приел, че поставеният навес пречи на достъпа на ищеца към сградата му (навесът граничи със северната задна стена на жилищната сграда на ищеца). Като съсобственик на имота той има право да ползва целия имот и след като навесът ограничава това право искът е основателен. Изводът не съответства на установените данни по делото и е направен при неправилно прилагане на материалния закон. Негаторният иск е правен способ за защита срещу неправомерно или неоснователно препятстване възможността да се реализира правото на собственост в неговия пълен обем. С него може да се иска да се преустанови извършването на определени действия спрямо имота, или (и) да отстрани и премахне създадени вече състояния в същия имот. Друг елемент от фактическия състав на иска е тези действия или създаването на състояния да създават пречка или да ограничават спокойното служене със собствената вещ. По делото е установено, че самият ищец е поставил вътрешна разделителна ограда, с която е отделил частта от имота с построените в нея негови собствени сгради, от частта от имота, в която се намират сградите на ответницата включително и навесът, премахването на който се иска. Установено е, че той не ползва достъпа до имота от към [улица], на която е разположена лицевата граница на имота, а ползва достъпа от към [улица]. От установения с техническа експертиза факт, че в дворното място е изпълнена вертикална планировка на терена като са изградени тераси с бордюри, която препятства преминаване между сградите в посока от ул. У. до гаража на касатора с лек автомобил, следва извода, че ищецът никога не е влизал в дворното място с лек автомобил поради обективна невъзможност за неговото преминаване. По делото не е установено как съществуващия в имота навес пречи на ищеца да ползва дворното място, след като самия той е отделил реална част от терена, в която се намират неговите сгради и до която достъп има единствено той. Съвкупната преценка на фактите обосновава извод за неоснователност на иска. Като е приел друго съдът е направил необоснован извод, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, ще бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което искът като неоснователен ще бъде отхвърлен. При този изход на спора ищецът ще бъде осъден да заплати на ответницата по иска направените от нея разноски за всички инстанции, които съгласно представения списък възлизат на общата сума от 1315 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 08.06.2012 г. по гр. д. № 554/2011 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Ц. Д., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], срещу С. И. Н., с ЕГН [ЕГН], от [населено място] иск за премахване на навес, построен по източната вътрешна регулационна линия на съсобствения им УПИ І-5 в кв. 13 по плана на [населено място], м. „Г.” като неоснователен. ОСЪЖДА Ц. Ц. Д., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на С. И. Н., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата 1315 (хиляда триста и петнадесет) лева разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: