3 Решение по т.д.№ 476/2015 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №99 София, 17.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина П. пи участието на секретаря Елеонора С., като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 476 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 ГПК. Образувано по молбата на К. И. Б. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 61 от 28.10.2011 год. по т.д.№ 46/2011 год. на Врачанския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от К. Б. срещу М. Б. Б. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.633 ал.3 ТЗ – обезщетение за вреди, претърпени от Б., поради виновните действия на М. Б. в качеството на синдик на ЕТ”К. Ф. – К. Б.. Решението е влязло в сила на 03.07.2013 год. В молбата си за отмяна, депозирана на 04.12.2014 год. К. Б. се позовава на новото доказателство с което се снабдил на 10.10.2014 год., а именно справка от БНБ, носеща дата 07.10.2014 год., сочеща, че [фирма] няма просрочия по активни и погасени кредити. Счита, че [фирма] (П.) е действала противоправно по отношение на него и следва да обезщети всички понесени от него вреди. Настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е неоснователна. Предмет на разглеждане по т.д. № 46/2011 год. на Врачанския окръжен съд е предявеният на 04.06.2007 год. иск на К. Б. срещу М. Б. Б. и Н. Н. Д. в качеството им на бивши синдици на [фирма] (н) иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно исковата молба, неправомерните действия на М. Б. от които Б. е претърпял вреди са: 1./ Не е поискал от единствения кредитор П. дао му предостави копия от пълното движение по сметката на [фирма]; 2./ Невярно е посочил пред първото събрание на кредиторите е посочил непогасяване на задълженията по банков кредит; 3./ Невярно е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на оздравително производство; 4./ На 05.11.2003 год. без да уведоми Б., разбил и проникнал в единственото му жилище в кв.Д.; 5./ На 27.04.2004 год. продал собствения му недвижим имот, след което, заедно Д. и трети лица, изхвърлили имуществото му; 6./ Инициирал образуването на гр.д.№ 829/2004 год. на ВрОС по иск с правно основание чл.646 ал.1 т.3 ТЗ. Първоначално, спорът е разгледан от Софийски районен съд, който с Решение от 29.10.2008 год. по гр.д.№ 12869/2007 год. на 36-ти с-в е отхвърлил исковете на Б. срещу Б. и Д.. Решението е обезсилено от СГС, поради нарушение на родовата и местна подсъдност и спорът е изпратен за разглеждане от Врачанския окръжен съд. Пред СГС Б. е направил отказ от иска срещу Н. Н. Д. и производството по иска срещу него е прекратено с влязло в сила определение. За да отхвърли иска по чл.663 ал.3 ТЗ, Врачанският окръжен съд се е позовал на това, че посочените в исковата молба действия на синдика са били в кръга на правомощията му по чл.658 ТЗ и са извършени с разрешението на съда, като не е доказано виновно поведение на Б. при упражняването им. Искът с правно основание чл.646 ал.1 т.3 ТЗ е бил уважен с влязло в сила решение. Приел е за недоказано и наличието на неимуществени вреди за Б.. Становището на настоящата съдебна инстанция, че основанието по чл.300 ал.1 т.1 ГПК не е налице, произтича от следното: Преди всичко, настоящият съдебен състав счита, че представената в настоящето производство „Справка за кредитополучател” на Централен кредитен регистър на БНБ не е ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а новосъздадено такова. Издадена е въз основа на депозирано на 07.10.2014 год. заявление вх.№ БНБ-113809, както е отразено и в самата справка. На второ място, доказателството е неотносимо към спора. Това е така, поради обстоятелството, че справката съдържа информация за кредитите на ЕТ”К. Фрукт – К. Б.”през последните 60 месеца от датата на издаването и, а релевантния за спора период предхожда датата на исковата молба от 2007 год. Съдържанието не би могло и да бъде друго с оглед факта, че производството по несъстоятелност на едноличния търговец е открито през 2002 год. с начална дата на неплатежоспособност през 1998 год., а през 2010 год. производството е прекратено на основание чл.735 ал.1 т.2 ТЗ – изчерпване на масата на несъстоятелността и е постановено заличаването на търговеца. И на последно място, дори новото доказателство да би сочело липсата на кредитни задължения към 2002 год., това евентуално би имало отношение към Решение № 17/05.03.2002 год. по т.д.№ 788/2001 год. на ВрОС по чл.630 ал.2 ТЗ, ако възможността за оспорването му не бе преклудирана, но не и към решението по иска с правно основание чл.663 ал.3 ТЗ. Поради изложените съображение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на К. И. Б. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 61 от 28.10.2011 год. по т.д.№ 46/2011 год. на Врачанския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.