Р Е Ш Е Н И Е № 522 гр. София, 18.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева дело № 1781/2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1,т.5 от НПК по искане на осъдения Т. М. П. за възобновяване на нохд № 766/2011 г. по описа на Районен съд- Лом. В искането се сочи, че са налице и трите хипотези за извънредна проверка на атакувания съдебен акт, посочени в чл.422, ал.1 , т.5 във връзка с чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Според искателя съдът е нарушил закона и е квалифицирал като престъпления несъставомерни по повдигнатото обвинение действия на осъдения. Изтъква се, че съдебните състави, разгледали делото, неправилно са приели за удостоверителни документи с диспозитивен характер. Подробно се изброяват нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса и при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. In fine се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наказанието. С горните доводи се отправя искане за възобновяване на делото и връщане за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговия защитник поддържат искането без да прибавят допълнителни аргументи. Прокурорът пледира срещу ревизия на влязлата в сила присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Лом с присъда от 02.03.2012 г. по нохд № 766/2011 г. признал подсъдимия Т. М. П. за виновен в това , че: 1.на 09.03.2009 г. в гр.Лом пред нотариус, се ползвал от документ с невярно съдържание – протокол от 29.12.1997 г., като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 във вр. с чл. 308, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. 2.на 10.03.2009 г. и на 12.03.2009 г. в гр.Лом, при условията на продължавано престъпление потвърдил неистина в два броя частни документи - писмени декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК и ги употребил пред нотариус като доказателства за невярно удостоверените обстоятелства, поради което и на основание чл. 313, ал.3 във вр. с чл. 26,ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода , чието изтърпяване отново отложил за срок три години . На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание една година лишаване от свобода,чието изтърпяване отложил за срок от три години /тук е мястото да са посочи , че съдът би следвало да се произнесе за приложението на чл. 66, ал.1 от НК едва след като определи най-тежкото наказание по чл.23, ал.1 от НК, а не преди това за всяко лишаване от свобода поотделно/. Подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.313, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените деловодни разноски. Окръжният съд в гр.Монтана с решение от 19.06.2012 г. по внход № 74 /2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, която влязла в сила и не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно, макар съображенията на касационния състав да не съвпадат изцяло с аргументите на искателя. Несподелима е позицията за съществено нарушение на процесуалните правила поради отсъствие на пълно съвпадение между „диспозитива на обвинителния акт и диспозитива на постановлението за привличане”. Много точно защитата се е насочила към обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, но не се е спряла на относимия към настоящия казус пасаж от него.В мотивите на цитираното тълкувателно решение, т.2, изрично е отразено, че „на предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, „работен” предмет на доказване по делото. ….Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, промените в правната му квалификация до изготвянето на обвинителния акт следват динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка съобразно събраните доказателства.”. В синхрон с тази характеристика на повдигнатото в досъдебната фаза обвинение е и друго основно положение, залегнало в тълкувателното решение: ”Прокурорът може сам да вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това процесуално действие е форма на изменение на обвинението, която по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по акта.” В настоящия случай изтъкнатите различия се изразяват единствено в правната формулировка на установените в досъдебната фаза факти без да се засяга обстоятелствената част на обвинението и без да се преминава към по-тежка квалификация. Обвиняемият е могъл да осъществи напълно правото си на защита както в досъдебната фаза, така и пред двете инстанции по същество, които , трябва да се подчертае, не са допуснали предметът на доказване да излезе извън параметрите на повдигнатото обвинение. Съществени нарушения на процесуалните правила настоящата инстанция съзира в друга насока. Въззивното решение следва както структурата, така и съдържанието на мотивите на първата инстанция без да компенсира техния аналитичен дефицит по основни въпроси с решаващо значение за изхода на делото. По обвинението по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.1 от НК Окръжният съд в гр.Монтана приел, че инкриминираният по пункт 1 от обвинението документ - протокол на комисията по параграф 29, ал.1 от ЗИДЗСПЗЗ или т.нар.”тричленка”от 29.12.1997 г., с който целият първи етаж от административна сграда се предавал на ЗК”Лом-94” като правоимащ, е съставен на неустановена дата, но след 29.12.1997 г. /годината погрешно е изписана като 2007 на л.3 от въззивното решение, абзац 3/, и преди 04.06.1998 г., когато починала В. Г. – един от членовете на комисията. Този протокол бил подписан от останалите двама членове – св.Б. Ц. и И. Т., както и от свидетелката Б., която към момента била председател на ЗК”Лом-94”. Съдът отбелязал, че подписът на мястото на починалата Г. бил положен от един от останалите двама членове на тричленката.Според предходният съдебен състави отразеното в инкриминирания протокол не било вярно, тъй като с други два протокола от същата дата и със същия автор кооперацията получила само част от етажа. При тези данни, за да стигне до законосъобразни изводи относно наказателноправната квалификация на инкриминираната дейност, на първо място съдът е следвало да се произнесе относно правната същност на протоколите от 29.12.1997 г. на „тричленката” и изрази становище дали те отразяват разпоредителни действия или установяват само съществуването на определени факти.От този анализ, който отсъства по делото, зависи отнасянето на разглежданите документи към категорията на диспозитивните или към категорията на удостоверителните документи. Според въззивното решение втората инстанция намира протокола за удостоверителен документ, тъй като само този род документи могат бъдат предмет на лъжливо документиране /ППВС №3 от 23.03.1982 г. т.7./ В същото време инкриминираната дейност на подсъдимия по п.1 от присъдата е субсумирана под текста на чл. 316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК. Известно е, че чл.308, ал.1 от НК третира подправката на документ, която може да се изрази в две форми - съставяне на неистински документ и преправяне на истински документ. Устойчива е съдебната практика, че преправянето на истинския документ, когато е засегнато изявлението, не води до създаване на документ с невярно съдържание, а до превръщането на истинския документ във вид неистински.Истинността на инкриминирания протокол изобщо не е стояла на вниманието на предходния съдебен състав въпреки възприетата правна квалификация, препращаща към чл. 308, ал.1 от НК. Налице е, наред с посочената липса на мотиви, и тежко противоречие в тяхното съдържание, изключваща възможността за проверка на атакувания съдебен акт. Сериозно е засегнат принципът на чл. 14, ал.1 от НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК , обуславящо необходимостта от възобновяване на делото на основание чл. 422, ал.1 т.5 от НПК. По обвинението по чл. 313, ал.3 във вр. с чл. 26,ал.1 от НК Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения и при въззивната проверка на тази част от първоинстанционната присъда. Възражението на защитата за обективна несъставомерност на деянието по чл.313, ал.3 от НК е отхвърлено без да са изложени убедителни аргументи за неговата неоснователност, както изисква чл. 339,ал.1 от НПК. Съдът не е изследвал произхода на задълженията на кооперацията по цитираното в решението изпълнително дело и не е дал отговор на довода на подсъдимия, че те са погасени по давност съгласно чл. 171 от ДОПК.Това обстоятелство има важно значение , тъй като оказва пряко влияние върху правното значение на инкриминираните декларации. Погасяването на задължението по давност може да настъпи и при висящ изпълнителен процес, което, прочее, личи от представеното пред първата инстанция писмо № 11-03-6115 от 14.12.2011 г. на НАП, ТД- Велико Търново, офис Монтана.Ето защо и тази част от решението подлежи на отмяна по реда на възобновяването основание чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348 , ал.1, т. 2 и ал.3 ,т.1 от НПК. След възобновяването производството следва да продължи от стадия на въззивното производство, тъй като, предвид широките му правомощия, в неговите рамки могат да бъдат отстранени всички посочени по-горе съществени процесуални нарушения. При този изход на делото е безпредметно да се обсъждат доводите за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 ,т.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т.2 и ал.3, т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение от 19.06.2012 г. по внход № 74 /2012 г. по описа на Окръжния съд в гр.Монтана, с което е потвърдена присъда от 02.03.2012 г. по нохд № 766/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Лом и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.