Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 14.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2908 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия М. С. С. и на защитника му адв. К., срещу решение № 133/04.10.2011 г. по внохд № 354 С/11 г. на Пловдивския апелативен съд с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, явна несправедливост на наложеното наказание и на присъдените обезщетения. Изложени са доводи, че майката на пострадалата неправилно е конституирана като граждански ищец. В съдебно заседание, защитата на подсъдимия не поддържа оплакването за допуснати процесуални нарушения. Моли да бъде намален размера на наказанието и на присъдените обезщетения на дъщерите на пострадалата, а искът на майката да бъде отхвърлен като недопустим. Постъпила е жалба и от О. И. А.- частен обвинител и граждански ищец, в която се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Отправя се искане делото да бъде върнато за ново разглеждане и подсъдимият да бъде осъден на доживотен затвор без право на замяна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият С. е признал изцяло фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С присъда № 119/ 12.10.2010 г. по нохд № 2373/10 г. Пловдивският окръжен съд го признал за виновен в извършване на грабеж на вещи на стойност 74 лв. от владението на В. К., като деянието е извършено при опасен рецидив и е придружено с убийството на пострадалата. На основание чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.А и Б и чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.2 от НК го осъдил на 14 години 11 месеца и 29 дни лишаване от свобода. Осъдил го да заплати на О. А., Д. А. и А. К. обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размер на по 50 хиляди лева, като в останалата част отхвърлил исковете като неоснователни. С решение № 245/24.11.2010 г. по внохд № 524/10 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 159/28.06.2011 г. по к.д. № 1043/11 г., ВКС, ІІ н.о. отменил решението поради допуснати нарушения на закона и върнал делото за ново разглеждане. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил наказанието, наложено на подсъдимият М. С., на 25 години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбата на частния обвинител О. И. А.. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е мотивирано с довода, че подсъдимият е с особено висока степен на обществена опасност, не може да бъде превъзпитан и поради това следва да му се определи наказание доживотен затвор без право на замяна. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. След като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, налагането на най-тежкото наказание за извършеното престъпление е недопустимо по закон. По силата на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Тази законова норма изключва възможността за налагане на наказание доживотен затвор без право на замяна, поради което искането за отмяна на решението и връщане на делото е неоснователно. По жалбата на подсъдимия. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е развито само в жалбата на защитата, но не се поддържа в съдебно заседание. Допуснатата техническа грешка в отменителното решение на ВКС по к.д. № 1043/2011 г. не води до неяснота за кое въззивно решение се отнася произнасянето на върховната касационна инстанция и по никакъв начин не ограничава правота на защита на подсъдимия С.. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Пловдивският апелативен съд се е съобразил със задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени в решение № 159/28.06.2011 г. на ВКС, ІІ н.о. Към момента на извършване на деянието е била в сила забраната за приложение на дифенцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, поради което и не е съществувала правна възможност за разглеждане на делото по този ред, съотв. за определяне на наказанието при основанието по чл.58а от НК в редакцията му от 2009 г. Приложимият закон при определяне на наказанието в настоящия случай е по актуалната редакция на чл.58а от НК. Пловдивският апелативен съд е мотивирал виждането си за наличие на множество отегчаващи вината на С. обстоятелства и завишена степен на лична обществена опасност, поради което е приел, че най-подходящото наказание за извършеното престъпление е по втората алтернатива, посочена в законовата норма- доживотен затвор. Правилно е заменил това наказание с лишаване от свобода за срок от 25 години, като е отчел в достатъчна степен направените самопризнания и възрастта на подсъдимия. Върховният касационен съд не споделя възражението, че наказанието е прекалено тежко. Солидаризира се изцяло с преценката на въззивния съд за изключително високата степен на деянието и на дееца, направена на база фактическите обстоятелства за предварителното му обмисляне и подготовка, механизма на извършването му и проявената жестокост от дееца. Многобройните осъждания на С. за тежки умишлени престъпления, още от времето, когато е бил непълнолетен, както и факта, че грабежът, придружен с убийството на В. Кожухарска е извършен два месеца след изтърпяване на предходно наказание, сочат на трайно изградената му престъпна нагласа и не позволяват намаляване размера на наказанието. Неоснователни са оплакванията, касаещи гражданско-осъдителната част на решението. Искът на А. К. е процесуално допустим, а доводите на защитата в обратния смисъл са незаконосъобразни. Кръгът от лица, които могат да участват в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители е очертан в нормите на чл. 80 и чл.84 от НК. Това са самият пострадал или неговите наследници. Според ППВС № 4/61 г., допълнено с ППВС №5/69 г., в кръга на лицата, които имат право на неимуществени вреди влизат най-близките роднини- низходящите, възходящите и съпругът, а не само тези, които пряко са призовани да наследяват. Майката на починалата има право да търси обезвреда от подсъдимия за причинените й вреди, поради което искът е процесуално допустим. Искането за намаляване размера на обезщетенията не е мотивирано с конкретни съображения. ВКС счита, че присъдените обезщетения съответстват на значителните болки и страдания, които гражданските ищци са претърпели и продължават да търпят от смъртта на пострадалата, поради което са справедливи по размер. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/ 04.10.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 354 С/2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: