6 Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 03.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1366 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу решение №ІІІ-144 от 29.10.13г. по гр.д.№1889/13г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение №1307/22.07.13г. по гр.д.№10505/11г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Т. Й. П. искове по чл.108 и чл.109 ЗС. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото, както и доводите на страните, необосновано е и е нарушен материалният закон - §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ. Ответникът в производството Т. Й. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №245 от 22.04.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план и кога са налице условията за прилагане на §6, ал.2 и 3 и §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд е отменил решение №1307/22.07.13г. по гр.д.№10505/11г. на Бургаския районен съд и е отхвърлил предявените от А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу Т. Й. П. искове по чл.108 и чл.109 ЗС, с които е искано да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 112 кв.м., находящи се в западната част на УПИ ІІІ-509,510, кв.26 по плана на в.з.”Минерални бани” на [населено място], [община], заключени между премахнатата незаконна ограда, изчертана с червен пунктир на скицата към експертното заключение на вещото лице и западната регулационна линия на УПИ ІІІ-509,510, граничеща с УПИ ІІ-507,508, както и ответницата да бъде осъдена да премахне поставения от нея панелен павилион, разположен в спорните 112 кв.м. По делото е установено, че ищците са съсобственици на УПИ ІІІ-509,510, кв.26 по плана на [населено място], [община], а ответницата е собственик на ½ ид.част от съседния УПИ ІІ-507,508. Парцелите са обособени за първи път с регулационния план на [населено място] от 1960г., при който няма несъвпадение между кадастрална и регулационна граница между двата съседни имота. При следващия план от 1969г. кадастралната и регулационна граница между двата имота също съвпада, но навлиза навътре в имота на ищците спрямо плана от 1960г. С плана от 1990г. отново има съвпадение на кадастър и регулация по отношение на границата между двата имота, въпреки че тази граница този път навлиза навътре в имота на ответницата. При тези данни въззивният съд е приел, че планът от 1960г. не е приложен. Приложен е регулационният план от 1969г., при който има съвпадение между кадастър /ограда/ и регулация. С последващия план от 1990г. има придаваеми части от парцела на ответницата към парцела на ищците, тъй като регулационната линия между имотите е изместена към имота на ответницата спрямо линията от 1969г. По делото обаче няма данни този план да е приложен, поради което и с оглед разпоредбите на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ, отчуждителното му действие е отпаднало. При това положение действителната граница между двата имота е тази, която е определена с плана от 1969г. Спрямо тази граница спорната площ попада извън парцела на ищците, затова те не се легитимират като нейни собственици и предявените искове по чл.108 и чл.109 ЗС следва да бъдат отхвърлени. По поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав приема следното: С дворищнорегулационните планове, приети при действието на З. /отм./, е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: Когато ДРП е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение /хипотезата на чл.33, ал.1 З./, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи /хипотезата на чл.33, ал.2 З./ планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл.33 З. /отм./ настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР №1/15.07.1993г. на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е, че за приложен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. В същия смисъл е и посоченото от жалбоподателите решение №304/12.07.10г. по гр.д.№263/10г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК. Това разбиране следва да се приложи и в настоящия случай. С §6, ал.2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - §8, ал.2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел. Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части. В този случай §6, ал.2 и 4 и §8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение – в този смисъл решение №186 от 11.06.2010г. по гр.д.№1164/09г. на І ГО. Обратно - когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части, §6, ал.2 и 4 и §8 ПЗР на ЗУТ следва да намерят приложение. По съществото на касационната жалба. Неправилен е изводът на въззивния съд, че първият дворищнорегулационен план на в.з. „Минерални бани” на [населено място] от 1960г. не е приложен. Както е изяснило вещото лице по делото, с регулационния план се образуват самите имоти, а според комбинираната скица на стр.236 от първоинстанционното производство няма разминаване между границите на имотите и на парцелите. Следователно в случая няма придаваеми по регулация части между имотите на ищците и на ответниците и не може да става въпрос за прилагане или неприлагане на плана от 1960г. По този въпрос оплакването в касационната жалба е основателно, а мотивите на въззивното решение – неправилни. С плана от 1960г. е определена действителната граница между имотите на ищците и на ответницата, която е от значение за изхода на спора по настоящото дело. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че е приложен регулационният план от 1969г. Жалбоподателите считат, че такъв регулационен план не съществува, но това тяхно твърдение не намира подкрепа в заключението на вещото лице и в приложената към него комбинирана скица на стр.236 от първоинстанционното производство, на която с лилави линии са очертани границите по кадастралния и регулационен план от 1969г. Доколкото по този план има съвпадение на кадастър и регулация, и тук не може да се говори за прилагане на плана. Този план обаче е междинен, няма данни да е довел до промяна в собствеността върху спорните имоти или части от тях, ето защо неговото съществуване и предвижданията му не са от значение за изхода на делото. Правилен е обаче крайният извод на въззивния съд, че регулационният план от 1990г. не е приложен в сроковете по §6, ал.2 и ал.4 ПЗР на ЗУТ, поради което и по силата на §8, ал.2 ПЗР на ЗУТ отчуждителното му действие отпада. Действително, според заключението на вещото лице по делото в плана от 1990г. също има съвпадение между кадастър и регулация по отношение на спорната граница между двата съседни урегулирани поземлени имота. В този случай не би следвало да е мислима възможността да се изследва дали планът е приложен и дали са приложими текстовете на §6, ал.2, вр.§8, ал.2 ПЗР на ЗУТ. В действителност обаче, както е изяснило и вещото лице и както правилно е отбелязано от въззивния съд, кадастралната граница между двата спорни имота по плана от 1990г. не съвпада с действителното и местоположение по първия план от 1960г., с който тя е установена. Следователно в плана от 1990г. има грешка, в какъвто смисъл е и възражението на ответницата Т. П. в отговора и на исковата молба. Това възражение следва да се квалифицира по чл.53, ал.2 ЗКИР и да се разгледа в рамките на висящия по делото спор за собственост. Наличната грешка създава привидност за съвпадение на имотната и регулационна граница между имотите на ищците и на ответницата по ДРП от 1990г., докато те в действителност не съвпадат, а реално част от имота на ответницата е придадена към парцела на ищците. Грешката в кадастралния план от 1990г. е спрямо първоначалния план от 1960г., а не спрямо плана от 1969г., както неправилно е приел въззивният съд. Действителната граница между двата имота е определена за първи път с плана от 1960г., според тази граница е осъществявано и владението между съседите до възникналия през 2010г. спор по чл.75 и чл.76 ЗС, разрешен в полза на Т. П. с влязло в сила решение. Ответницата нито твърди, нито представя доказателства тя или нейният наследодател да са осъществявали владение по регулационната линия по плана от 1969г., която навлиза навътре в имота на ищците, затова тази линия е без значение за изхода на настоящото дело. Напротив, твърденията на ответницата, както и решението по чл.75 и л.76 ЗС, касаят участъка, заключен между регулационната линия, представляваща граница между двата имота по плана от 1960г. /съвпадаща със съборената ограда/ и местоположението на тази линия по плана от 1990г. Тъй като по настоящото дело няма данни ищците да са придобили на някакво основание правото на собственост върху този спорен участък, а планът от 1990г., с който той фактически им е придаден по регулация не е приложен нито при действието на З. /отм./, нито при действието на ЗУТ в сроковете по §6, неговото отчуждително действие е отпаднало. Действителната граница между имота на ищците и този на ответницата е определената с плана от 1960г., която става и настояща имотна граница след отпадането на отчуждителното действие на регулационния план от 1990г. Затова предявеният иск по чл.108 ЗС, касаещ спорният участък се явява неоснователен и правилно като резултат е отхвърлен от въззивния съд. Тъй като панелният павилион, който е предмет на иска по чл.109 ЗС, попада изцяло в имота, собственост на ответницата, то и предявеният иск по чл.109 ЗС за премахването му се явява неоснователен и правилно е отхвърлен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че писмените доказателства, на които се позовават жалбоподателите, не са решаващи за изхода на делото и не могат да доведат до друг извод за действителното местоположение на границата между двата съседни имота. Въпросът дали има регулационен план от 1969г. или се касае само за неодобрен геодезически план не е определящ за изхода на делото, затова е неотносимо и удостоверение №94-01-8698/17.04.13г. на директора на дирекция „Устройство на територията” при [община]. Другото удостоверение №94-01-9894/17.04.13г. съдържа само данни за площта на спорните имоти, а не и за местоположението на границата между тях. Писмо №94-Т-432/12.02.10г. съдържа изявление, че кадастралната граница между двата имота по плана от 1990г. е заснета според съществуващото положение. Това изявление може да бъде опровергавано при иск или възражение по чл.53, ал.2 ЗКИР за наличие на грешка в кадастралния план. Такова възражение в случая е налице и неговата основателност е установена от експертизата и от гласните доказателства по делото, както и от втората част на същото писмо, в което изрично е посочено, че местоположението на границата към 1990г. не съответства на границата между имоти №202 и 201 и на регулационната линия между парцели VІІІ и ІХ по предходния план, като е изместена в западна посока. С оглед изхода на делото, на ответницата в производството следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 900лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.06.2014г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №ІІІ-144 от 29.10.13г. по гр.д.№1889/13г. на Бургаския окръжен съд. ОСЪЖДА А. С. С., К. С. С., двамата от [населено място],[жк], в.з.”Минерални бани”, [улица], №17 и М. Т. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплатят на Т. Й. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 900лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: