Р Е Ш Е Н И Е № 415 София, 03.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 4900/2014 година. Производството е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК . Образувано е по молба на М. М. М.,И. М. М.,М. А. Д.,А. И. М. и А. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 262 от 01.06.2012 год. постановено по гр. дело № 251/2012 год. на Пазарджишки окръжен съд,с което е признато за установено по отношение на М. М. М.,И. М. М.,М. А. Д.,М. М. М.,А. И. М. и А. М. Д.,че А. М. С.,А. М. М. и В. М. Ю. са собственици на ¾ ид.ч.от нива в м.”Ю.”,с площ от 5,230 дка,ІХ категория,отразен като имот с кадастрална единица 003041 в землището на [населено място] и е отменен акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 141,т.ІІІ,д.№ 486/2010 год. по описа на СВ-В..Представят заверено пълномощно от 28.02.1997 год.,дадено от А. М. С.,А. М. М. и В. М. Ю. на техния наследодател – М. М. М. за разпореждане с наследствения имот.Поддържат,че представеното доказателство е новооткрито и от съществено значение за спора между страните,тъй като са се снабдили с него едва след приключване на делото във въззивната инстанция,по повод оглед на личните вещи десет дни след смъртта на наследодателя им М. М. М.. Молят да се отмени атакуваното решение. Ответниците по молбата за отмяна А. М. С.,А. М. М. и В. М. Ю. изразяват становище,че същата е неоснователна,тъй като представеното писмено доказателство не се отразява на правилността на постановеното решение и не би променило изводите на съда.Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество ,тя е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието за установено,че собствеността върху процесния недвижим имот е възстановена с решение по реда на ЗСПЗЗ на Ф. Ю. М.,чийто наследници са А. М. С.,А. М. М. , В. М. Ю. и наследодателя на молителите М. М. М..Приел е,че М. М. е ползвал само част от имота,съответстваща на съсобствената му идеална част ;не е установил фактически власт върху целия имот и не е отблъснал владението на другите съсобственици,поради което е и неоснователно възражението на наследодателя на молителите за изтекла в негова полза придобивна давност и придобиване на собствеността върху процесния имот при отчитане тежестта му на доказване. В случая молителите претендират отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства ,които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора,т.е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай представеното писмено доказателство няма тези характеристики - не е новооткрит или новосъздаден документ относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи, както и да са от съществено значение за делото. Не е новооткрит юридически или доказателствен факт, който ако беше взет предвид, щеше да доведе до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановеното в негово отсъствие решение се явява обективно неправилно. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците по молбата следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие № 009807 от 12.06.2014 г. и № 009591 от 11.11.2014 год.Направеното възражение от молителите за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т. 3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая минималният размер по наредбата съответства на заплатеното от ответниците по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. М.,И. М. М.,М. А. Д.,А. И. М. и А. М. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 262 от 01.06.2012 год. постановено по гр. дело № 251/2012 год. на Пазарджишки окръжен съд. ОСЪЖДА М. М. М.,И. М. М.,М. А. Д.,А. И. М. и А. М. Д. да заплатят на А. М. С.,А. М. М. и В. М. Ю. разноски в размер на 800/осемстотин/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: