4 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 02 юли 2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря……....…….Марияна Петрова.…….....……и в присъствието на прокурора….....…...............Петър ДОЛАПЧИЕВ.............изслуша докладваното от председателя касационно дело № 262 по описа за 2020г. Производството е образувано по реда на чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на адв. В. В. от АК - Пловдив – повереник на частните обвинители Д. Ф. и О. Р. срещу въззивно решение № 460 от 20.11.2019г., постановено по внохд № 813/19г. на Софийски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и е несъответно на обществената опасност на деянието и дееца; на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Предлага се делото да се върне на въззивния съд за увеличаване на наложеното наказание до максималния предвиден размер, какъвто е бил отмерен от първата инстанция. Пред касационния съд частните обвинители, редовно призовани, не се явяват. В съдебно заседание на ВКС жалбата се поддържа от повереника – адв. В. със същите аргументи. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна и изразява становище, че същата следва да бъде оставена без уважение. Според прокурора, въззивният съд законосъобразно е намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, конкретната обществена опасност на деянието и на дееца, както и целите по чл.36 от НК. Защитникът на подсъдимия – адв. П. С. от САК, се солидаризира със становището на прокурора и предлага жалбата да се остави без уважение, а въззивното решение – в сила. Посочва, че решението на апелативния съд относно наложеното на подсъдимия наказание е правилно, законосъобразно и справедливо. Поддържа изцяло аргументите в подаденото по реда на чл.351, ал.4 от НПК възражение срещу касационната жалба на частните обвинители. Подсъдимият И. Х., редовно призован, не се явява. Постъпило е заявление от него, че не желае да бъде конвоиран от затвора и да присъства лично в съдебното заседание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 19 от 03.05.2019г., постановена по нохд № 618/17г. по описа на Софийски окръжен съд, подсъдимият И. Х. е признат за виновен в това, че на 15.02.2017г., на неустановено място на пътя в посока [населено място] – [населено място], Софийска област, в моторно превозно средство, марка „Мерцедес“, модел „ML 320 CDI“, с [рег. №], умишлено умъртвил Е. Ф., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119 във вр. с чл.115 и чл.54 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 16.02.2017г. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на служебния защитник на подсъдимия е образувано внохд № 813/19г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 460 от 20.11.2019г. въззивният съд е изменил присъдата, като намалил наложеното на подсъдимия наказание на четири години лишаване от свобода и я потвърдил в останалата част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на частните обвинители е подадена в срока за обжалване и е допустима, а по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е наложил наказание лишаване от свобода в размер на максималния предвиден в закона за престъплението по чл.119 от НК – пет години лишаване от свобода, отчитайки значителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива са приети лошите характеристични данни на подсъдимия – по данни на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, получени от Интерпол Йерусалим, подсъдимият е изтърпявал наказания в затвор в Държавата Израел, като участник в организирана престъпна група свързана с насилие /справки в т.4 от ДП № 74/17г. по описа на РУ на МВР – Самоков/; поведението на дееца непосредствено след деянието, насочено към укриване трупа на жертвата; високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, обуславяна не само с оглед на обществените отношения, които се засягат с него, но и от обстоятелството, че в случая се касае за внезапно отнемане на живота на близък приятел; тежките по естеството си, причинени на пострадалия телесни увреждания, довели до смъртта му; процесуалното поведение на подсъдимия по време на съдебното производство пред първата инстанция, а именно – извършените от него действия по съзнателно самоувреждане, проявеното от подсъдимия агресивно и неуважително поведение спрямо съдебния състав и другите участници в процеса. Като смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство окръжният съд е отчел единствено оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина в първоначалната фаза на наказателния процес на досъдебното производство чрез дадените от него обяснения. При извършената въззивна проверка на присъдата, апелативният съд е констатирал, че неправилно от първата инстанция като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства са отчетени високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и процесуалното поведение на подсъдимия по време на съдебното производство пред окръжния съд. Изложените съображения в тази насока се споделят и от касационния съдебен състав. Обществената опасност на престъплението е намерила израз в размера на предвидената от закона санкция, а конкретният случай не сочи на по - висока степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от този вид. Правилно въззивният съд е приел, че поведението на подсъдимия по време на съдебното производство пред първата инстанция, няма пряка връзка с извършеното от него престъпление и не може да бъде отчитано като обстоятелство, влияещо върху неговата наказателната отговорност. В допълнение следва да се отбележи, че тежестта на телесните увреждания на пострадалия, в резултат на които е настъпила смъртта му, също не може да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като тези увреждания са довели до настъпването на по - тежък резултат – смъртта на пострадалия, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Съгласно нормата на чл.54, ал.2 от НК смекчаващите отговорността обстоятелства обуславят налагането на по - леко наказание, а отегчаващите обстоятелства – на по – тежко наказание. В случая първоинстанционният съд е наложил максималното наказание предвидено от закона за престъплението по чл.119 от НК от пет години лишаване от свобода. Макар да е приел наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство, то не е било отчетено при определяне на наказанието. Наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство и неправилното отчитане на посочените по - горе отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславят намаляването на размера на наказанието, което е сторил и въззивният съд, като е намалил наказанието на четири години лишаване от свобода. В касационната жалба на повереника на частните обвинители не се сочат конкретни обстоятелства от значение за определяне на наказателната отговорност, които да не са били взети предвид от съдилищата. С оглед липсата на основания за утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия И. Х., касационният съд намери, че въззивното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 460 от 20.11.2019г., постановено по внохд № 813/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Писмен превод на решението от български език на иврит да се връчи на подсъдимия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: