4 Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 13 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №206 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. С. К. срещу решение №359 от 19.11.2021 г., постановено по ВНОХД №925/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдена изцяло присъда, постановена от Окръжен съд – Монтана на 29.16.2021 г. по НОХД №94/2021 г., с която подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 12.08.2018 г. в района на К. махала, област Монтана, при управление на МПС- л.а. „Ф.“ с ДК [рег.номер на МПС] не спрял на звуково и светлинно обозначен ж.п. прелез на км 99+151 на ж.п. линия [населено място]- [населено място] махала- [населено място] и не пропуснал движещия се по линията пътнически влак №70101, като нарушил разпоредбите на чл.52, т.2 ЗДвП и чл.53, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на С. С. К. и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, чл.54 и чл.58а НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият К. е оправдан по обвинението да е нарушил правилата, посочени в разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗДвП. С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 1969, 05 лева. В касационната жалба се сочи единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи, като предходните съдебни състави неправилно са преекспонирали обществената опасност на извършеното престъпление, не са отчели всички смекчаващи отговорността обстоятелства и неправилно въззивният съд е приел, че липсват данни активната трудова дейност на К. да е обусловена от управлението на МПС. Моли се да бъде отчетено, че подсъдимият е единствен родител, който полага грижи за отглеждането на двете си деца, това че работи на две работни места и изпитва трудности както да се придвижи до тях, така и да транспортира дъщеря си в музикалното училище, където тя учи. На тези основания се предлага наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде намалено от три на две години и след това редуцирано по реда на чл.58а НК, като се запази срока по чл.66, ал.1 НК, а наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ да бъде намалено на шест месеца. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия възпроизвежда доводите, отразени в касационната жалба, като отново моли да бъде отчетено това, че К. работи на две места, като това е единствената възможност да осигури достатъчно средства за издръжка на семейството си. Поддържа и оплакването за несъответствие на наложените наказания с извършеното престъпление и моли същите да бъдат намалени по начина, посочен в жалбата. Подсъдимият моли да бъде уважена жалбата, като твърди, че се нуждае от свидетелството си правоуправление, тъй като това е единствения начин да продължи да работи на две места. Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи. Моли да бъде отчетено това, че наказанията са наложени при превес на смекчаващите отговорността на К. обстоятелства, като те нито са многобройни, нито изключителни, поради което и правилно са отмерени при приложението на чл.54 НК, а не при приложение на нормата на чл.55 НК. При преценката за основателността на жалбата се предлага да бъде отчетена и обществената опасност на извършеното престъпление и допуснатите от подсъдимия преди него нарушения на правилата за движение по пътищата. На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Наказанието на подсъдимия Я. е определено по реда на чл.54, във вр. с чл.58а НК, като съдилищата правилно са ценили като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и направеното признание на вината. Вярно въззивният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства и изразеното разкаяние за извършеното и конкретно съжалението за загубата на съпругата му. Правилно като оттегчаващи отговорността обстоятелства са преценени осъществените няколко нарушения на правилата за движение по пътищата и допуснатите предходни нарушения на тези правила от подсъдимия. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства вярно предходните съдебни състави са преценили, че наказанието на К. следва да бъде наложено при превес на първите, но по реда на чл.54 НК. Правилно наказанието е отмерено на три години (към минималния предвиден в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.“в“ срок) и впоследствие е било редуцирано по реда на чл.58а НК. Касационната инстанция прецени, че отмереното най- тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години (след редукцията) не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Същото е съобразено и съответства на обществената опасност на извършеното престъпление- това, че то е осъществено при грубо нарушаване на повече от една разпоредба на ЗДвП, както и обстоятелството, че преди осъществяването на престъплението подсъдимият е осъществил и друго нарушение на правилата, макар и несвързано със съставомерния резултат. Правилно това наказание е било отмерено в рамките на предвидената относително определена санкция, като законосъобразно решаващите съдилища не са приложили разпоредбата на чл.55 НК. В случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а и предвиденото от законодателя минимално наказание не е несъразмерно тежко съотнесено с извършеното конкретно престъпление. Касационният съд не може да сподели възраженията, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия не са отчетени това, че той е единствено родител и сам полага грижи за двете си деца и това, че е загубил съпругата си. При преценка на тези обстоятелства следва да се отчете това, че тази загуба е причинена именно от К., като съпругата му е починала в резултат на извършеното от него престъпление. Ето защо актуалното му семейно състояние не следва да бъде отчитано като изключително или изобщо като смекчаващо отговорността обстоятелство. Не може да се възприеме и оплакването, че не са изследвани всички обстоятелства имащи отношение към индивидуализацията на наказанието. Напротив и първостепенния и въззивния съд са отчели всички относими към тази дейност факти, като въззивният съд изключително задълбочено е анализирал и поведението на К. в хода на производството и естеството и времето на извършените от него предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Направените изводи са верни и водят до извода, че размера на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия е съответно на извършеното от него престъпление. Касационният съд съобрази разпоредбата на чл.49, ал.3 НК и прецени, че не следва да излага пространни съображения по отношение на кумулативно наложеното по реда на чл.343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като същото е отмерено в предвидения от законодателя минимален размер. Няма как това наказание да бъде с продължителност по- кратка от наложеното по- тежко наказание „лишаване от свобода“, поради което и е безпредметно да бъде обсъждан въпроса за редуцирането му. Предвид изложеното касационният съд прецени, че наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи и атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №359 от 19.11.2021 г., постановено по ВНОХД №925/2021 г. по описа на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.