Р Е Ш Е Н И Е № 304 гр. София, 03.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря К. Павлова в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от председателя (съдия) ЧОЧЕВА наказателно дело № 510 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Решението е изготвено от съдия Троянов, поради оставането на съдията-докладчик на особено мнение. Производство пред ВКС по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на осъдения К. В. Ив. за възобновяване на НЧД № 489/2014 г. на Районен съд – Сандански, отмяна на постановеното по него на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определение № 2438/21.10.2014 г., както и отмяна на потвърдителното решение на Окръжен съд – Благоевград № 971/27.02.2015 г. по ВЧНД № 424/2014 г. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния и процесуален закон поради неспазване принципа за най-благоприятно групиране на наложените с влезли в сила присъди наказания лишаване от свобода на Иванов и непроизнасяне на съдилищата по наложените на осъдения наказания пробация и глоба. Претендира се връщане на делото на първоинстанционния съд за новото му разглеждане. В с. з. пред ВКС искането се поддържа лично от осъденото лице и чрез упълномощен защитник, който излага становище, че последно наложеното на Иванов наказание по н.о.х.д. № 959/2013 г. на РС – Сандански следва да бъде включено в първата от формираните от същия съд съвкупности. Прокурорът от ВКП намира направеното искане за неоснователно при правилно и най-благоприятно формиране на две групи съвкупности, поради което предлага да бъде оставено без уважение . Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е депозирано в изискуемия шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения: Предмет на групиране са били наказанията по общо тринадесет влезли в сила присъди, от които били формирани две съвкупности както следва: 1. По н.о.х.д. № 4541/2003 г. (1), н.о.х.д. № 12129/2004 г. (2), н.о.х.д. № 17133/2010 г. (7), н.о.х.д. № 17694/2011 г. (11) – всичките по описа на Софийски районен съд, н.о.х.д. № 3141/2010 г. (5) и н.о.х.д. № 4056/2010 г. (9) – и двете по описа на Районен съд - Плевен, н.о.х.д. № 4567/2010 г. на Районен съд – Пловдив (6), по н.о.х.д. № 466/2010 г. по описа на Районен съд - Харманли (10) и по н.о.х.д. № 1694/2011 г. на Районен съд – Враца (12), като на осъдения Иванов е наложено най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което подлежи на изпълняване при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Към него, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, изцяло е присъединено наказанието глоба в размер на триста лева (наложено по н.о.х.д. № 3141/2010 г. на Районен съд – Плевен) и на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода по посочените по-горе дела, заедно със зачетен предварителен арест и зачетени дни от работа. 2. По н.о.х.д. № 228/2010 г. на Районен съд – Несебър (3), н.о.х.д. № 1763/2010 г. на Районен съд – Бургас (4), н.о.х.д. № 4969/2010 г. на Районен съд - Пловдив (8) и н.о.х.д. № 959/2013 г. на Районен съд – Сандански (13), като е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода в размер на единадесет месеца по първите три от посочените по-горе дела, заедно със зачетени дни от работа. Групирането на наказанията не е извършено съобразно най-благоприятното за осъдения К. И. съчетание. Правилата на института по чл. 23-25 от НК предвиждат определянето на общо наказание за престъпления извършени при съвкупност. Когато едно престъпление се намира едновременно в съвкупност с други две престъпления, но последните се намират в съотношение на рецидив едно спрямо друго, правилата за съвкупността на първото с някое от останалите се прилагат при най-благоприятното съчетание за осъдения. Законът не предвижда като критерий при съвкупността съобразяване с изтърпяната част от наказанията, както неправилно е изразил становище окръжният съд в решението си. Спрямо осъдения Ив. са постановени тринадесет влезли в сила присъди и споразумения. Част от тях са за престъпления, които се намират в съотношение на рецидив спрямо останалите. Така например осъжданията по (4), (8) и (13) са в рецидив спрямо (1) и (2), от своя страна (2) и (3) са в съвкупност помежду си, но (3) е в рецидив спрямо (1). Същевременно всички останали осъждания: (5), (6), (7), (9), (10), (11) и (12) могат едновременно да се групират както с (1) и (2), така и с (3), (4), (8) и (13). И в двата варианта за групиране общото наказание е в размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода. В определението на Районен – Сандански и в потвърдителното решение на Окръжен съд – Благоевград, е предпочетено по-неблагоприятното за осъдения Иванов съчетание на съвкупностите, защото във втората група от съвкупности подлежащото на изпълнение общо наказание е една година и четири месеца лишаване от свобода (осъждането по (13). При предложения от осъдения вариант, при който в една група се отделят осъжданията по (1) и (2), а в друга – всички останали, общото наказание по първата група е една година лишаване от свобода. По този начин осъденият К. И. ще търпи по-ниско по размер (с четири месеца) наказание, вместо определеното му от районния съд. Искането за възобновяване е основателно. С решението си окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК. Наказателното производство по делото следва да бъде възобновено, а решението на Благоевградския окръжен съд – отменено, като незаконосъобразно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт да преуреди кумулацията и да извърши изцяло ново прегрупиране на всичките тринадесет осъждания при най-благоприятното за осъдения Ив. съчетание – да обособи в първата група: осъжданията по (1) и (2) с общо наказание от една година лишаване от свобода, а във втората група – всички останали осъждания, с общо наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода. Към общото наказание по втората група следва да се присъедини наказанието глоба, наложено с осъждането по (5) и да се приспаднат изтърпените досега изцяло или отчасти наказания лишаване от свобода и пробация по включените в кумулацията съдимости. Изтърпените изцяло или отчасти наказания пробация (по н.о.х.д. № 228/2010 г. на Районен съд – Несебър, н.о.х.д. № 1763/2010 г. на Районен съд – Бургас и н.о.х.д. № 1694/2011 г. на Районен съд – Враца) се приспадат, на основание чл. 25, ал. 3 от НПК, като два дни пробация да се зачитат за един ден лишаване от свобода. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в.ч.н.д. № 424/ 2014 г., по описа на Благоевградски окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 971 от 27.02.2015 г. по в.ч.н.д. № 424/ 2014 г. на Благоевградски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Биляна Чочева по наказателно дело № 510/2015 г. по описа на ВКС на РБ Не споделям становището на мнозинството, че в случая е реализирано нарушение на принципа за определяне на общо наказание при съвкупност от присъди съобразно най-благоприятното съчетание на осъдения. На първо място и преди всичко следва да се отбележи, че подател на искането за възобновяване е осъденият, като несъгласието му с постановените съдебни актове се е свеждало до това, че в една съвкупност не са обхванати осъждането му по последната постановена присъда по НОХД № 959/2013 г. на РС – Сандански с наложено наказание 1 година и 4 месеца и по НОХД № 4567/2010 г. на РС – Пловдив с наказание от 2 години и 11 месеца. Този вариант, възприет и от колегите ми като законосъобразен, е бил предмет на подробно обсъждане от инстанциите по същество. Същият предполага разграждане на формираните на предходен етап съвкупности (по ЧНД № 282/2012 г. на РС – Враца), по които К. Ив. е изтърпял наложените му общи наказания (2 години и 11 месеца по първата група и 11 месеца по втората) и обособяване на нови две, като в първа група да бъдат включени деянията по НОХД № 4541/2003 г. (1) и № 12129/2004 г. (2) с общо наказание от 1 година лишаване от свобода, а във втората група всички останали деяния по присъдите (с номерация от 3 до 13 по приложеното свидетелство за съдимост) с общо наказание 2 години и 11 месеца лишаване от свобода. Отчетено е, че при този вариант - чрез включване на наказанието по последното тринадесето осъждане по НОХД № 959/2013 г. на РС – Сандански (1 година и 4 месеца) в една група с наказанието по НОХД № 4567/2010 г. (2 години и 11 месеца), което е било изцяло изтърпяно, както и обособяване на втора група от първите две осъждания с общо наказание 1 година лишаване от свобода, формално са налице законните предпоставки на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК. В контекста на изискването за определяне на най-благоприятното съчетание за дееца обаче, правилно е съобразено, че това не би било в интерес на осъдения Иванов. Защото общото наказание по втората група (1 година лишаване от свобода) следва тепърва да се изтърпява отделно, тъй като при предходното групиране наказанията по НОХД № 4541/2003 г. и № 12129/2004 г. не са били търпяни ефективно и са били включени в съвкупността с вече изтърпяното до момента най-тежко наказание (2 години и 11 месеца). С оглед тези разсъждения е предпочетен варианта да не се разграждат предходно формираните две съвкупности, по които осъденият вече е изтърпял определените му общи наказания, като последното осъждане по НОХД № 959/2013 г. да бъде добавено във втората група и се определи общо наказание от 1 година и 4 месеца, като съответно се приспадне изтърпяната част от 11 месеца лишаване от свобода. При такова групиране той би търпял само 5 месеца лишаване от свобода за разлика от обсъждания вариант по-горе (възприет от мнозинството), при който макар общото наказание по втората група да е 1 година лишаване от свобода (т. е. по-ниско по размер сравнено с 1 година и 4 месеца по извършеното от двете инстанции групиране), то не е по-благоприятно за подсъдимия, тъй като следва да търпи отделно 1 година лишаване от свобода. При това положение, споделям становището, че с отмяната на въззивното решение по ВНЧД № 424/2014 г. на Благоевградския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане за определяне на съвкупностите по посочения от колегите ми вариант, фактически се влошава положението на осъдения, което е недопустимо при подадено от него искане за възобновяване. Както се посочи и в началото, претенцията на осъдения е била за включване на последното му наложено наказание от 1 година и 4 месеца по НОХД № 959/2013 г. в такава съвкупност, че да не го търпи изобщо, но не и да търпи отделно още по-тежко наказание, което е неминуемо, ако се приложи варианта, възприет от мнозинството. По изложените съображения подписах касационното решение с особено мнение. Съдия Биляна Чочева: