Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   N 709   София, 24.10.2008 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                             ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осма година в състав:                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                                        КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                            при секретаря  Ирена Велкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 354/2008 г.       Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. “Ф”, гр. С. за отмяна на влязло в сила решение на Варненски районен съд, ІХ състав от 25.03.2003 г. по гр. д. № 3535/2002 г., с което търговецът-молител е осъден да заплати на „Д” ЕАД, гр. В. сумите: 7 873.20 лв. - наемна цена по договор за наем от 01.01.1999 г. и 40 лв. - разход за ползване на вътрешна телефонна линия, заедно със законната лихва върху последната, считано от датата на завеждане на исковата молба - 16.10.2002 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 651.06 лв. Молителят поддържа, че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване, изразяващо се в нередовно оформяне на изпратените до него призовки и в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Освен това, твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни, а именно - Дневник на синтетични и аналитични сметки на “Д” ЕАД, гр. В. за м. октомври 2003 г., от които е видно заприходяването на стоките, описани в договора за спогодба между страните от 28.08.2000 г., чрез които са погасени всички задължения на едноличния търговец-наемател. Е. о защо, последният моли за отмяна на решението на Варненски районен съд и за връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата - „Д” ЕАД, гр. В. оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 14.04.2008 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК и е процесуално допустима. Настоящият състав не споделя поддържаното от ответника възражение за недопустимост на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради подаването й след установения в закона преклузивен срок - тримесечен и пределен едногодишен. С оглед безспорния момент на узнаване на атакуваното решение - м. февруари 2008 г. (видно от призовката за доброволно изпълнение до молителя), предвиденият в чл. 305 ГПК 3-месечен срок е спазен, тъй като молбата за отмяна е подадена на 27.03.2008 г. Това е единственият срок, който следва да бъде преценяван при извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила решения, предвид обстоятелството, че след изменението и допълнението на ГПК /Държавен вестник, бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 01.03.2008 г./ първоначално предвиденият в чл. 303, т. 5 ГПК пределен едногодишен срок от влизане в сила на атакуваното решение понастоящем не съществува. Неоснователно е и становището за недопустимост на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвид липсата на доказателства за момента, в който на молителя са му станали известни твърдяните от него нови обстоятелства и нови писмени доказателства. Доколкото не се установява по-ранен момент, следва да се счете, че узнаването на тези обстоятелства, респ. снабдяването с доказателства за тях, е станало след узнаване на самото атакувано решение, с оглед на което молбата за отмяна се явява подадена в 3-месечния срок по чл. 305 ГПК. На последно място, ирелевантно по отношение допустимостта на извънинстанционното производство е фактът на завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на атакуваното решение. Това са различни процесуални възможности за защита правата на страната, които не са в съотношение на обусловеност и не са взаимноизключващи се.   По основателността на молбата:   По отношение основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК:   За да постанови разглеждане на делото без участието на молителя Е. “Ф”, гр. С., прилагайки разпоредбата на чл. 51, ал. 4, пр. 2 ГПК /отм./, съдът е счел, че търговецът е променил адреса си на управление, вписан в Търговския регистър, без да е изпълнил задължението за заявяване на това обстоятелство за вписване. Този извод е направен на база представеното от ищеца в първоинстанционното производство „Д” ЕАД, гр. В. удостоверение за актуално състояние по ф. д. № 2706/1991 г. на СГС, издадено на 31.10.2002 г., в което адресът на управление на Е. “Ф”, гр. С. е именно адресът, на който едноличният търговец е призоваван по делото - гр. С., ул. ”. № 92, бл. 44, вх. Е, ет. 7 - и на база данните, отразени в изпратената до него призовка, че на посочения адрес лицето Н. А. никога не е живяло, а там е живяла нейната майка, която е напуснала адреса преди една година и новият й адрес е неизвестен. В призовката е посочено конкретно и лицето, дало сведението - М. Н. - съсед от ап. 88 на адреса. Настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от молителя нарушение на процесуалните правила. Напълно обосновано и законосъобразно в случая е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Както признава самият молител в молбата за отмяна, към момента на призоваването му по гр. д. № 3535/2002 г. той не се е намирал на адреса на управление в гр. С., посочен в удостоверението за актуално състояние, а се е намирал в гр. В.. Следователно, едноличният търговец не е изпълнил вмененото му от закона задължение за заявяване промяната на адреса на управление за вписване в Търговския регистър и поради това съдът, разглеждащ делото, правилно е приложил последиците, предвидени в чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, считайки го за редовно призован. Нещо повече, видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение за актуално състояние от 01.01.2008 г., едноличният търговец и понастоящем не е заявил за вписване промяната на неговия адрес на управление, въпреки, че от 2003 г. на този адрес не живее дори и майката на собственика на едноличния търговец. Неоснователно е твърдението на молителя, че изпратената до него призовка на адреса на управление не е оформена надлежно, тъй като не са посочени трите имена и ЕГН на съседа, дал сведението. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./, подобно изискване не съществува. За връчителя съществува единствено задължението да отбележи качеството на лицето, на което е връчена призовката, респ. което е дало сведение във връзка с адресата на призоваването, което задължение в случая е изпълнено. Не може да бъде споделено и становището на молителя, че нередовността на призоваването му се дължи на непълно посочения от ищеца адрес в гр. В.. Действително, изпратената до молителя призовка на адрес гр. В., бул. ”В” № 110 (посочен в исковата молба като адрес за призоваване на ответника) е върната в цялост с отбелязване, че адресът е недостатъчно уточнен. Именно поради това и с оглед специалната норма на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ за призоваване на търговците и юридическите лица, съдът е указал на ищеца да представи удостоверение за актуално състояние на едноличния търговец. Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че първоначално посоченият в исковата молба адрес на ответника в гр. В. не би могъл да бъде уточнен от ищеца, тъй като именно по този начин (само улица/булевард и №) адресът е бил посочен в процесния договор за наем от самия едноличен търговец. С оглед всичко изложено, молбата за отмяна, предявена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна и не следва да бъде уважена.   По отношение основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК:   Новото обстоятелство, на което се позовава Е. “Ф”, гр. С., е заприходяването на собствените му стоки и вещи, предоставени на “Д” ЕАД, гр. В. със спогодбата от 28.08.2000 г. като гаранция за плащане на дължимите по процесния договор за наем суми, за които молителят твърди, че са достатъчни да погасят вземанията на ответника. Както обаче е посочено в самата искова молба, а е видно и от представеното извлечение от дневника на синтетичните и аналитични сметки на “Д” ЕАД, гр. В., тези вещи и стоки са били заприходени в дружеството едва след влизане в сила на атакуваното решение. Следователно, макар и да е от значение за конкретния спор, твърдяното обстоятелство не може да бъде определено като ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. представеното извлечение от дневника - като ново писмено доказателство, т.е. като доказателство, което е съществувало по време на съдебното производство, но не е могло да бъде взето предвид по причини, които не могат да бъдат вменени във вина на страната. Е. о защо, молбата за отмяна не следва да бъде уважена и на второто поддържано в нея основание - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.   При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителят следва да заплати на ответника по молбата направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 925 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 1* от 23.04.2008 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. “Ф”, гр. С. молба за отмяна на влязло в сила решение на Варненски районен съд, ІХ състав от 25.03.2003 г. по гр. д. № 3535/2002 г. ОСЪЖДА Е. “Ф”, гр. С. да заплати на „Д”, гр. В. направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 925 /деветстотин двадесет и пет/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: