Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София, 14.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Надежда Трифонова
2. Петя Колева
при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора Долапчиев …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 774 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. М. Я., чрез защитника, и жалба на подсъдимия А. А. Б., лично и чрез неговия защитник, против присъда № 8 от 3.07.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 130/2020 г.
В жалбата на подсъдимия Я. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В нея и допълнителните съображения се твърди, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като превратно е тълкувал доказателствената съвкупност и не е анализирал съображенията, наведени от защитника; че по делото липсват доказателства поведението на подсъдимия Я. да е било от естество да улесни деянието, от което е пострадала св. И., същият да е знаел или предполагал какво ще извърши подсъдимият Б., от дома да са липсвали някакви вещи; че в нарушение на закона е прието съучастие по чл. 20, ал. 4 НК в извършването на грабежа, от който е пострадала св. В.; че присъдата е незаконосъобразна и по отношение на деянието, квалифицирано по чл. 206 НК, което е основано на единствения факт за държане на торбичката с вещи от подсъдимия Я.; че съдът не е обсъдил и не е изложил мотиви по довода за квалификация на деянието като маловажен случай на обсебване по чл. 206, ал. 5 НК, въпреки напредналата възраст на подсъдимия и ниската равностойност на вещите, предмет на престъплението; че искането за приложение на по-леко наказуемия състав по чл. 209, ал. 3 НК съдът е отхвърлил, стъпвайки на обстоятелства, които са обусловили самото изпълнително деяние. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Я. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и по чл. 206, ал. 3 НК, както за изменение на присъдата, като се приложи чл. 209, ал. 3 НК. Направени са и други алтернативни искания – за преквалификация на деянието по чл. 206, ал. 5 НК или за намаляване на наказанието, определено на подсъдимия за всяко от престъпленията.
В жалбата на подсъдимия Б., чрез защитника, са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че мотивите почиват на предположение и на избирателно кредитиране на доказателствата, поради което следва да се приравнят на липса на мотиви; че авторството не е доказано по несъмнен начин; че подсъдимият Б. е имал алиби за времето на извършен грабеж, от който е пострадала св. Р.; че съдът не е изложил съображения защо гласува доверие на едни показания за сметка на други; че причина за осъждането по съответния текст от НК е съдебното минало на дееца; че съдът не е обсъдил обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия.
В жалбата, саморъчно изготвена, подсъдимият Б. изтъква, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила; че той не е извършителят на престъпленията; че обясненията му пред съда не отговарят на истината; че разпознаването е било незаконосъобразно проведено; че мизерията, в която е израснал, го е принуждавала да извършва престъпления, за да помага при изхранването на многолюдното си семейство. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание защитниците (адв. З. и адв. К.) на подсъдимите поддържат съответната жалба с обема от доводи, изложени в нея.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 17 от 20.02.2020 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1224/2019 г. подсъдимият А. А. Б. е признат за виновен в това, през периода от 19.12.2018 г. – 19.01.2019 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, сам и в съучастие като извършител с подсъдимия И. Я. Б., да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 541.75 лева от владението на И. Б. Р., на М. Н. В. и на Й. К. И., с намерение да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване. Приложен е чл. 59 НК.
Подсъдимият И. М. Я. е признат за виновен в това, на 19.01.2019 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив, в съучастие като помагач с А. А. Б. да е отнел чужди движими вещи на стойност 54 лева от владението на М. Н. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимият е оправдан да е отнел през периода от 3.01.2019 г. до 18.01.2019 г. чужди движими вещи на обща стойност от 37.75 лева от владението на Ирияна Б. Р. и сумата от 450 лева от владението на Й. К. И..
Подсъдимия И. М. Я. е признат за виновен в това, на 3.01.2019 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за себе си и за подсъдимия А. А. Б., да е възбудил заблуждение у Й. К. И. и с това да й е причинил имотна вреда в размер на 250 лева, поради което и на основание чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 54 НК е определено наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 19.01.2019 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, противозаконно да е присвоил чужди движими вещи на обща стойност от 47 лева, собственост на М. Н. В., които владеел, и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е определено наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо, най-тежкото от определените наказания в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият А. А. Б. е осъден да заплати на Й. К. И. сумата от 450 лева, а подсъдимият И. М. Я. да й изплати сумата от 250 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимите са възложени съответни разноски по делото.
С нова присъда № 8 от 3.07.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о х. д. № 130/2020 г. присъдата на Варненския окръжен съд е отменена в частта, с която подсъдимият И. М. Я. е оправдан да е извършил деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК с пострадала Й. К. И.
Подсъдимият е признат за виновен в това, през периода 3.01.-18.01.2019 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с подсъдимия Б. да е отнел чужди движими вещи от владението на М. Н. В. на обща стойност от 54 лева и от владението на Й. К. И. в размер на 450 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е определено наказание от дванадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо, най-тежкото от определените наказания от дванадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият е осъден да заплати на Й. К. И. солидарно с подсъдимия А. А. Б. сумата от 450 лева. Присъдата на първоинстанционния съд е изменена в частта за подсъдимия Б., като е постановено солидарно изплащане на сумата от 450 лева с подсъдимия Я.. В останалата част присъдата е потвърдена.
Жалбите за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, са неоснователни. В тяхна подкрепа преимуществено са изложени доводи за необоснованост на присъдата. Твърденията за недоказаност на приети за установени факти и на фактическото участие в извършването на инкриминирани деяния, какво били заявили в показанията си част от свидетелите (св. Х., св. С.) и какво се установявало от обясненията на подсъдимия Б., засягат въпроси от фактическо естество, които стоят извън обхвата на касационния контрол по делото. По същината си приведената аргументация е насочена да опровергае отделни фактически положения. Върховният касационен съд не разполага с правомощия в настоящото производство да приема нови фактически положения и да преоценява доказателствата, подменяйки по този начин свободното вътрешно убеждение на съда, разгледал и решил делото по същество.
В жалбата на подсъдимия Я. не са посочени конкретните доказателства, които Варненският апелативен съд е възприел превратно, поради което оплакването не може да бъде въобще проверено. Мотивите на въззивния съд показват, че доказателствените източници са били анализирани и подложени на подробна оценка, в т.ч. по пътя на съпоставка помежду им. Ясно е отразено кои от тях и защо се оценяват като достоверни и кои от тях и защо се считат за недостоверни. Показанията на св. Х. не са били игнорирани, а обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите източници на доказателствена информация относно правно релевантните факти. Подновеното възражение за присъствието на подсъдимия Б. на друго място в момента на извършване на грабежа, от който е пострадала св. Р. (за алиби на подсъдимия), въззивният съд е отхвърлил с достатъчно изчерпателни съображения (л. 11 от мотивите), стъпвайки на доказателства, оценени като достоверни – показанията на пострадалата и резултата от разпознаването, закрепен в протокола за извършеното процесуално-следствено действие. При преценката за достоверност подробно са били обсъдени и установените фактически обстоятелства, при които св. Р. непосредствено е възприела лицето, позволяващи й да придобие устойчиви възприятия и идентификация на извършителя.
Ефективно е било проучено и възражението срещу обосноваността на първоинстанционната присъда за участието на подсъдимия Я. в грабежа, при който е било отнето имущество от св. В.. В мотивите въззивният съд е дал пространен и законосъобразен отговор. Подробно е изтъкнал и конкретните действия, с които подсъдимият Я. умишлено е улеснил деянието, извършено от подсъдимия Б. за насилствено отнемате на парите от св. И. и обуславящи формата на съучастническа дейност като помагачество по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК. Съдът е приел за установен и общ умисъл на двамата подсъдими.
Доводите на подсъдимия Я., че както измамата, така и обсебването представляват маловажен случай следва да бъдат отхвърлени като неоснователни със същите съображения, с които го е направил и въззивният съд. Съдебната преценка е била основана на разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК и отговаря на цялата съвкупност от установени по делото обстоятелства, очертаващи както стойността на предмета на престъпление, така и останалите данни, характеризиращи деянието и личността на подсъдимия Я..
В рамките на възприетите фактически положения Варненският апелативен съд законосъобразно е извел съставомерните признаци на престъпленията в обективно и в субективно отношение. И от гледна точка на материалния закон не е допуснал нарушение.
Разгледани в аспекта на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, жалбите са основателни.
Варненският апелативен съд се е съгласил с определения от първоинстанционния съд размер на наказанието за съответното престъпление на подсъдимите, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, валидни за всеки от тях, е отчитал предходните им осъждания, извън обуславящите правната квалификация, многобройните посегателства срещу собствеността, изборът на пострадалите, краткия интервал между първото по време престъпление и освобождаването на подсъдимия Б. и на подсъдимия Я. от затвора след изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Посочените обстоятелства, които характеризират дееца като лице с устойчива линия на престъпно поведение, са довели до извод за завишена степен на обществена опасност и на подсъдимия Я., и на подсъдимия Б.. Съдът обаче не е съобразил степента на участие на подсъдимия Я. в продължаваното престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и неоснователно е пренебрегнал относително ниската стойност на предмета на престъплението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 НК. Пропуснал е да придаде качество на смекчаващо отговорността обстоятелство и на липсата на имуществени вреди за пострадалата Р., след като подсъдимият Б. изоставил вещите (чанта и чадър). Игнорираните смекчаващи обстоятелства е довело до явно несправедливо наказание. Върховният касационен съд намира, че съвкупността от релевантни обстоятелства съобразно относителната им тежест позволява заключение, че наказанието на подсъдимия Б. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и на подсъдимия Я. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК следва да бъде намалено на седем години лишаване от свобода; наказанието на подсъдимия Я. по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 НК - на четири години лишаване от свобода, а наказанието му за престъплението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК – на три години лишаване от свобода.
В такъв размер наказанието съответства на тежестта на конкретно извършеното престъпление, данните за личността на дееца и в достатъчна степен може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 НК. Общото наказание на подсъдимия Я. по чл. 23, ал. 1 НК също подлежи на намаляване на седем години лишаване от свобода.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 8 от 3.07.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 130/2020 г., като намалява наказанието на подсъдимия А. А. Б. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК на седем години лишаване от свобода; намалява наказанието на подсъдимия И. М. Я. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК на седем години лишаване от свобода, намалява наказанието на подсъдимия И. М. Я. за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 НК на четири години лишаване от свобода, намалява наказанието на подсъдимия И. М. Я. за престъпление по чл. 206, ал. 3 НК на три години лишаване от свобода, както и намалява общото наказание на И. М. Я. по чл. 23, ал. 1 НК на седем години лишаване от свобода.
Оставя в сила присъдата в останалата й част.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |