ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 284 София, 06. април 2012 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 238 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд от 30.01.2012 г. по ч.гр.д. № 39/2012, с което е потвърдено определението на Варненския окръжен съд от 11.11.2011 г. по гр.д. № 274/2011, с което е оставено без уважение искане за изменяване на прекратително определение в частта за разноските. Недоволна от определението е касаторът Р. Р. Илиев, представляван от адв. Д. Т. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността за намаляване на разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, когато предявеният иск не е разгледан, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Р. Г. К. и Е. Р. И. – К., представлявани от адв. Р. Д. от ВАК я оспорват, като счита, че повдигнатият процесуален въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и определението е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с оглед паричната оценка на предмета на делото решението по него би подлежало на касационно обжалване, намира че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че са предявени искове за прогласяване недействителността на сключени договори по чл. 40 ЗЗД и евентуално за развалянето им по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но исковете за недействителност са недопустими, тъй като са преклудирани чрез непредявяването им в производството за делба, поради което на ответниците са присъдени половината от изплатеното адвокатско възнаграждение за защитата им по делото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Правилно въззивният съд е приел, че са предявени искове за прогласяване недействителността на сключени договори по чл. 40 ЗЗД и евентуално за развалянето им по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че след като исковете за недействителност са недопустими, тъй като са преклудирани чрез непредявяването им в производството за делба и производството по тях следва да бъде прекратено, на ответниците са дължат разноски. Разноски при прекратяване на производството по делото биха се дължали, ако исковете бяха кумулативно съединени. Правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични – съдът се счита сезиран с евентуално съединеният иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а въпросът по жалбата – решен от касационната инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че са предявени искове за прогласяване недействителността на сключени договори по чл. 40 ЗЗД и евентуално за развалянето им по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В отговора на исковата молба ответникът е направи отвод за недопустимост на исковете по чл. 40 ЗЗД и е оспорил исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Представено е адвокатско пълномощно, на гърба на което е удостоверено, че уговореното възнаграждение за защита по делото в размер на 3.500 лева е изплатено. При уважаване на направения отвод за недопустимост обаче разноски не се дължат, тъй като в този случай на разглеждане подлежат евентуално съединените искове и отговорността за разноски се определя от решението на съда по тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд от 30.01.2012 г. по ч.гр.д. № 39/2012. ОТМЕНЯ определението на Варненския апелативен съд от 30.01.2012 г. по ч.гр.д. № 39/2012. ИЗМЕНЯ в частта за разноските определение № 2733/17.09.2011 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 274/2011, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р. Г. К. и Е. Р. И. – К. за присъждане на разноски при прекратяване на делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.